Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци.

Това съобщи проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН, пише Монитор бг.

Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.

„Записано без наставката -ов/-ев, бащиното име става двусмислено, освен че не е характерно за нашата антропонимна система.

Например, ако името е Мартин Виктор Томанов и бъде произнесено така, не е ясно дали то е двойно име Мартин-Виктор или второто име е бащино.

Открай време българите се надяват и се радват най-много да отгледат „мъжка челяд“, защото тя продължава рода, на нея се пада не само привилегията, но и отговорността да запази родовото име, и когато има поколение да даде бащино.

Затова родителите трябва да бъдат по-отговорни, когато кръщават момчета“, коментира проф. Чолева-Димитрова.

Според нея няма съмнение, че образуването на бащини имена по традиционния начин е силно разколебано.

„Освен родителите с твърде фриволния им избор, вина имат и службите, които допускат тези регистрации.

Вероятно трябва да говорим за нехайство от страна на административните органи, които отговарят за гражданската регистрация.

Би трябвало да се допитват повече до специалистите“, смята проф. Чолева-Димитрова.

Наблюдава се и друга тенденция -все по-често родители кръщават децата си с двойни имена, като Киара-Мария, Надин-Калиопи, Нина Мей, Адисън-София, Вая-Матия, Габриела-Дейтона, Златина-Сюзън, Мартина-Тесса и др.

Троен скок в София има и на името Григор, заради тенис звездата ни Григор Димитров. Това е ярко изразена тенденция най-вече в по-големите градове.

„Личното име се определя най-често като езиково-социален знак, който определя съществуването на дадена личност в обществото.

От една страна, разкрива нейната индивидуалност и уникалност, а от друга – я прави част от едно общество, което си има своите специфични критерии за съпричастност, морал и поведение“, коментира проф. Чолева-Димитрова.

Въпреки че името Иванка е било второто най-разпространено сред момичетата у нас през изминалото столетие, днес се среща сравнително рядко. За сметка на това старинната форма Йоана (с двойно н – Йоанна) се радва на завидна популярност.

Със засилена употреба е и Ивана, за което се предполага, че се дължи на известната попфолк певица.

В същото време в Пловдив родителите залагат на традиционните имена. 

Точно там най-често кръщават момичетата Ивана и Мария, а мъжкото Иван е сред трите най-популярни. В София пък името е извън челната десетка, във Варна е на шеста позиция. Огромната популярност на антропонима остава в границите на миналия век.

„Едва ли ще се откажем толкова лесно от традиционните имена. Зависи за кой град става въпрос. В Пловдив са предпочитани. В по-малките населени места – напр. в селищата в Софийска област Мария също се радва на най-голяма популярност“, обясни ученият.

Според проф. Чолева-Димитрова изследванията през последните години показват две ясно открояващи се тенденции. От една страна, връщане към историческото минало и зачитане на традициите и от друга – безкритично и поголовно заимстване на чужди лични имена.

„Най-тревожна е наблюдаваната тенденция към загуба на чувството за родно, домашно. Все повече се предпочитат западноевропейските форми на традиционни за антропонимната ни система имена. Също така едни и същи имена се повтарят прекалено често.

Например най-разпространените петнайсет мъжки лични имена в София са 40% от общия брой носители на всички мъжки имена, дадени на новородени в града през последните години“, обясни проф. Чолева-Димитрова.

Учените откриват специфики в отделните региони, като най-предпочитаното женско лично име през последните години в столицата например е Виктория (от лат. victoria - победа). На голяма популярност името се радва в Стара Загора и Благоевград.

„В София се задават модите на имената, а най-близо до столицата, с оглед на предпочитания на лични имена на новородени, се нарежда Варна.

В малките населени места личноименната система е по-консервативна. Там на първо място е Георги. В тези селища десетте най-популярни имена от ХХ в. все още са сред десетте най-популярни имена в началото на ХХІ в.“, обясни проф. Чолева-Димитрова.

В същото време учените забелязват, че е отминала модата, свързана с латино и турски сериали. За сметка на това пък предпочитаме да кръщаваме децата си на артисти и певци, хора от шоубизнеса, на спортисти. Затова и често се срещат Алисия, Глория, Марая, Патриша, Кайли, Селин.