Наско Павлов по обясними причини е със сигурност най-щастливият моряк от екипажа на кораба „Хера”. 37-годишният морски вълк години наред бил фитер на борда на кораба, който потъна преди близо 9 години, като нито един от 21-членния му екипаж не успя да се спаси. Наско е единственият оцелял. Причината – единствено, защото в последния момент предпочел да не се качи на фаталния рейс. Репортер на „ШОУ” се срещна с щастливеца, спасил се от смъртоносната прегръдка на морските дълбини, отнела завинаги всички останали моряци от мистериозно потъналия „Хера”.
<strong>- Наско, на практика ти си оцелял моряк от екипажа на потъналия кораб &bdquo;Хера&rdquo;, защото си избрал да не се качиш на този рейс. Разкажи, защо така реши?<br /> </strong>- То не аз го реших, ами жена ми, а аз като никога я послушах. Бяхме се събрали с един приятел вкъщи - да хапваме и да пийваме. Той се занимаваше са фаянс и теракота, но все ме врънкаше да го уредя да се качи на кораб да направи и той някой рейс. Той вадеше добри пари и на сушата, ама искал да види малко свят, че да може да има какво да разправя после. Все казваше: &bdquo;Като седнем на маса, само аз не мога да разкажа някоя история...&rdquo;. Викам: &bdquo;Хубаво, ще те взема с колата, ще те закарам при шефа и всичко ще е ток&rdquo;. Жена ми обаче в тоя момент се обръща и ми вика: &bdquo;Ти, с тези кораби! Няма ли да престанеш вече да се пилееш по моретата?!&rdquo;. <br /> <u><br /> Стана скандал, <br /> </u><br /> туй-онуй... Аз й викам: &bdquo;Абе, ти нали пари искаш да вадя?!&rdquo;... Аз да ти кажа, винаги съм й правил напук. Цял живот е така! Дори да знам, че е права и ще загубя ако не я послушам, пак нарочно й правя напук! Ама този ден нещо ми се обърна всичко вътре. И си казах: &bdquo;Айде, тоя път ще я чуя&rdquo;. Най-малкото да направя и аз леко поведение на примерен мъж (подсмихва се &ndash; б. а.). Викам на моя приятел: &bdquo;Брат, виждаш к`во става тука &ndash; семейни проблеми, революция вдига жената. Няма как да стане моята работа да се кача. Ама му казах, че ще го представя него и ще го качат на &bdquo;Хера&rdquo;. Той обаче вика: &bdquo;Не, без теб никъде на тръгвам!&rdquo;. И не се качи... <br /> Минаха 10-15 дни и &bdquo;Хера&rdquo; потъна...<br /> <strong><br /> - Това първият ти рейс на &bdquo;Хера&rdquo; ли щеше да е?<br /> </strong>- Ами! Последните 3 години преди да потъне &bdquo;Хера&rdquo;, нон-стоп съм бил на този кораб. Само този път не се качих и това ме спаси! Иначе от 1998 година съм по моретата. Имам някъде към 25 рейса. Първият ми беше на друг кораб. Още като се качих, боцманът ме пита за какво съм отишъл да се давя по моретата. Викам: &bdquo;Да си изкарам парички за една хубава кола и след това слизам&rdquo;. А той: &bdquo;Един път качиш ли се, от корабите няма да слезеш&rdquo;. И се оказа прав. От първият си рейс взех 4800 долара, като тогава долара беше 2,20 лева. <br /> <u><br /> Всичко по кръчмите замина<br /> </u><br /> Ни кола, ни дявал си взех. Каква ти кола - аз едни дънки не си купих! Смятай за какво харчене за мацки и алкохол става въпрос! Ама за какво са тези пари?! Вторият път вече си взех една вектричка. След това се ожених. Май някъде 2000-та година беше...<br /> <br /> <strong>- Тогава си се кротнал, предполагам?<br /> </strong>- Като се ожених, даже станах още по-див. Ама тя жена ми се примиряваше с глупостите ми. А аз бях направо за разстрел тогава &ndash; кръчми, курви... <br /> <br /> Най-добрите ми времена по моретата обаче са, когато бях част от екипажа на &bdquo;Хера&rdquo;. Не потънах с другите момчета и оцелях, ама да ти кажа, нямаше и двайсетина дена след това и влязох в болница, като пак едва оживях. <br /> <br /> <strong>- Какво се случи?!<br /> </strong>- Нападнаха ме едни и ме пребиха доста жестоко. <br /> <br /> <u>2 седмици бях в кома, а след това &ndash; 2 месеца парализиран<br /> <br /> </u>Имах кръвоизлив в мозъка от побоя...<br /> <br /> <strong>- Но защо те пребиха?!<br /> </strong>- Ами нямам представа... Те ме наредиха в една кръчма, докато бях, но вече не си спомням нищо. Аз по принцип <br /> <u><br /> като седна да пия - по литър и половина &ndash; два литра водка заминават<br /> </u><br /> Много нося, пък и тогава бях корав. Но какво ми стана в онзи момент, не знам &ndash; три водки ме събориха. И ме метнаха на улицата. Спря една кола до мен, излязоха трима и ми строшиха главата. Направо ме смляха и нищо не помня...<br /> <br /> <strong>- Явно си бил бая пийнал...<br /> </strong>- Аз бях неадекватен, не пийнал! Не знам какво стана - събудих се в болницата, главата ми бинтована. Парализиран. Отначалото даже ми казаха, че няма да оживея. После лекарите ми викат: &bdquo;Трапа го прескочи, ама ще останеш парализиран&rdquo;. Аз откачих. Викам си: &bdquo;Ще измисля нещо &ndash; да се приключа сам, че да не тежа на хората на гърба&rdquo;. И тогава си казах: <br /> <br /> <u>&bdquo;Ех, защо не потънах с останалите от екипажа на &bdquo;Хера&rdquo;!&rdquo;<br /> </u><br /> Ами тъй де &ndash; много по-лесно и безболезнено щеше да стане. Явно Господ е искал повече да тегля обаче...<br /> <br /> <strong>- Значи си мислел за самоубийство?!<br /> </strong>- Ами инвалид на 28 години ли да остана!? Аз съм свикнал да ходя по кръчми, пиене, курви... Просто нямаше как да позволя да остана инвалид и обезобразен &ndash; едното ми око беше направо изхвръкнало след побоя. Бях станал като Квазимодо. И тогава си казах: &bdquo;Така няма да я бъде &ndash; като не мога да си помогна, поне няма да стоя и да преча&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- В края на краищата си се възстановил...<br /> </strong>- Да, само заради детето. Жена ми лъжеше дъщеря ми и не й казваше, че съм в болницата. Казваше й, че съм в командировка, на кораба, защото аз не исках да ме вижда пребит като куче... Малката обаче усетила. С нея имам много силна връзка. По едно време жена ми идва в болницата и ми вика: &bdquo;Дъщеря ти пита за теб, започна да изпада в истерия&rdquo;. И дойде малката на свиждане. Като влезе и ме видя в стаята, направи една крачка назад. Много се уплаши. И тогава мисля, че нещо превъртях. Стегнах се и успях да се вдигна на крака. Казах си: &bdquo;Или ще стана отново човек, или няма!&rdquo;. Като излязох от болницата, бях 148 кила &ndash;<br /> <u><br /> докато лежах, качих цели 50 кила! <br /> </u><br /> След като се възстанових, започнах само по ремонти да ходя, без да правя рейсове. <br /> <br /> <strong>- Заради това, че потъна &bdquo;Хера&rdquo; ли? Или жена ти не искаше?<br /> </strong>- Тя, жена ми, няма право на глас. И не е заради &bdquo;Хера&rdquo;. Ако нещо ще му се случва на човек, то ще му се случи. Иначе жена му усети нещо тогава, ама не знам точно какво. Нещо за момента явно й е щукнало в главата... То, жена... Можеш ли да го разбереш?! Аз, ако мога да разбера жените, ще стана Господ, разбираш ли?!...(смее се &ndash; б. а.)<br /> <br /> -<strong> А, как реагира като разбра, че &bdquo;Хера&rdquo; е потънал?<br /> </strong>- Какво да ти разправям - онемях! Аз направо не знаех къде се намирам в този момент. Тогава бях в една заложна къща и си приказвахме с един приятел. И чух по радиото: &bdquo;Корабът &bdquo;Хера&rdquo; потъна с целия екипаж на борда си&rdquo;... Аз направо имах чувството, че камион ме блъсна! Не можех да асимилирам какво точно се случва. Само си казах: &bdquo;Това е някакъв ужас! Всичките ми приятели са там!&rdquo;. Целият екипаж го познавах прекрасно! Като научих, че е потънал с &bdquo;Хера&rdquo;, отидох при жена ми, която тогава бачкаше в едно казино. Викам й: &bdquo;Дай ми едно уиски да пия!&rdquo;. Тя почна да ме пита разни работи, а аз й викам: &bdquo;Бе, остави тия неща! Пусни новините да видиш какво е станало с &bdquo;Хера&rdquo;!&rdquo;. И тя направо пребледня, като разбра, че корабът е потънал. А аз й викам: &bdquo;Трябва краката да ти целувам на теб!&rdquo;. Пък тя: <br /> <br /> <u>&bdquo;Не краката! Гъ*за трябва да ми целуваш!&rdquo;<br /> </u><br /> (смее се &ndash; б. а. ). Казах й аз тогава: &bdquo;Ей, един път да те послушам и оживях!&rdquo;. И хубаво, че и оня, моят приятел, също реши да не се качва без мен на &bdquo;Хера&rdquo;, че и той се размина. Аз уж добро исках да му направя, пък щях да стана най-черният... Ама всички останали момчета се издавиха. А този екипаж беше избиран сякаш с конкурс. Веселяци бяхме всички, страхотен екипаж!<br /> <br /> <strong>- Според теб какво е станало? Потъването на &bdquo;Хера&rdquo; си остана голяма мистерия...<br /> </strong>- Нямам представа. Не знам, едни казват, че подводница може да е блъснала кораба. Нищо чудно... Но със сигурност няма как екипажът да е направил грешка. Много добре познавах всички. Жалко за момчетата... Много готини бяха. Вярно, пийвахме си. Като отидехме на някое пристанище &ndash; моментално в бардака и после бяхме трупове. Но който си беше на вахта &ndash; си е на вахта. Луди глави бяхме, но всичко за работата беше стриктно.<br /> <br /> <strong>- Смяташ ли пак да се качваш?<br /> </strong>- При първа възможност ще се кача! Мен ме влече морето. Нямам страх да ти кажа пак да пътувам, въпреки че се разминах на косъм от това да съм на дъното на морето. Каквото му е писано на човек &ndash; това става.<br /> <strong><br /> - Виждаш ли нещо кармично в твоето оцеляване?<br /> </strong>- Ами сигурно има, да ти кажа. Имам явно какво още да правя на тази земя. Като си свърша работа &ndash; вече мога да заминавам при Оня. Аз като бях в кома знаеш ли какво виждах само? - Едно дърво без клони, до което се издигах. Ама не се катерех, ами само се издигах до него. Но се издигах само до средата. Пък тогава бях голям нервак и си викам: &bdquo;Абе, я - или на горе, или надолу! Такива по средата хич да си ги нямаме. Какво ще ме правите на балък мене! Или в батака, или атака!&rdquo;. И по едно време се спуснах долу. Събуждам се и гледам - жена ми реве. Викам: <br /> <u><br /> &bdquo;Що ревеш, ма? Щото не умрях ли?&rdquo;<br /> <br /> </u>(смее се &ndash; б. а.)... И една бивша приятелка беше в болницата също. Пипа ме тя по краката и ме пита: &bdquo;Усещаш ли нещо?&rdquo;. Как да усетя викам. Не пипаш на правилното място. Тогава докторът каза: &bdquo;Нищо му няма, щом може да говори глупости&rdquo; (смее се &ndash; б. а.)...<br /> <em><strong><br /> Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> <br /> </strong></em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА - ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</strong></span><em><strong><br type="_moz" /> </strong></em>