Помня първата ми среща с него. Показа ми една от стаите в Нови хан, където приютяваше лишени от всякаква надежда в живота. Беше почти изцяло опожарена. В нея настанил млади роми, които не знаели родителите си и никога не са имали дом.
Това сподели по повод кончината на отец Иван, журналистката Лияна Пандалиева в социалните мрежи. припомняме, че както БЛИЦ писа закрилникът на бедните и бездомните почина по-рано днес.
"Моите трима Маугли" - нарече ги той. Поради липса на всякакви човешки навици, те се изхождали на земята в стаята, а после подпалили дюшеците. Пожарът бил изгасен бързо, а с момчетата започнали работа по тяхното "облагородяване" - такива неща като какво е тоалетна, какво е чешма и сапун, за какво служи леглото и защо в единия край се слага нещо, което наричаме възглавница.
Отец Иван се бореше като лъв за своите несретници, не считаше молбите и просията за финансиране, за работна помощ за нещо недостойно.
Отец Иван цял беше кауза и добродетел и това предаваше на хората.
Поклон, Отче.", разказва още тя.
Отец Иван от Нови хан, познат на цяла България с благотворителната си дейност и грижата за хора в нужда, почина на 80-годишна възраст. Новината беше потвърдена от кмета на село Якимово Георги Георгиев пред Нова телевизия.
През годините свещеникът създаде приюти в Нови хан, Якимово (Монтанско) и Коняво (Кюстендилско), където приютяваше бездомни, сираци и социално слаби семейства.
Последните години отец Иван се сблъскваше с редица тежки здравословни проблеми. През 2014 г. претърпя тежка катастрофа край село Цалапица, след която дълго време се възстановяваше от травми на главата, гръдния кош и счупвания на крака.

По-късно му бе открит диабет, страдаше от високо кръвно налягане и припадна по време на летен лагер. Преживя два инсулта, които оставиха трайни последици – парализа на част от лицето и затруднения в говора. В последните месеци имаше и проблеми със зрението, но необходимата операция бе отказана от лекарите заради висок риск.
С кончината на отец Иван България губи човек, превърнал милосърдието и помощта за ближния в своя житейска мисия.