Три декади българският Конституционен съд успя да съхрани силата на Основния закон над конюнктурните набези на преходни партийни мнозинства. Достатъчно е да се припомни, че преди по-малко от година, именно КС пресече опитите за грубо и нефелно ремонтиране на Конституцията, само и единствено, за да се постигне задкулисното превземане на държавното обвинение.
А преди шест години, отново КС попречи на глобалните кукловоди да прокарат легализиране на ЛГБТИ идеологията от българския парламент. Това стана с решението за недопускане ратификацията на Истанбулската конвенция.
В 35 годишната си практиката, различните състави от конституционните съдии, имат още множество подобни „железни“ решения. Общото между всички тях е това, че винаги са връщали обществените процеси към нормалността, отвъд която са били тласкани от мимолетни политически хунвейбини.
След понеделник – 10 март, всичко това е история. С едно прекомерно действие и без съмнение, целенасочено и много вероятно - мотивирано от външни за КС кръгове, не друг, а неговият председател Павлина Панова, нанесе нечуван удар върху реномето на институцията. Панова преигра.
Направи неоправдано извънредно изявление по обществената телевизия, в което опита да прехвърли на поне три други институции – прокуратура, ЦИК и „Информационно обслужване“, отговорността за провала на КС по делото за проверка на изборите за парламент от октомври 2024 г.
На другата сутрин Панова даде интервю за общественото радио и конкретно за един журналист, известен със своята пристрастност в обслужването на задкулисните интереси на олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев.
Няма никакво значение какво ще реши КС – влизат или не – десет депутати от „Величие“ в този парламент, защото каквото и да е съдебното решение, то бе опорочено от председателя на Съда. Именно с политическата й изява – първо, да нападне в изявление куп други институции, второ – да даде абсолютно контролирано откъм въпроси и отговори интервю, на фона на висящо дело.
И това бе само началото.
След това КС се превърна в нещо като партийна централа, от които ежедневно медиите са свикнали да получават по купища прессъобщения. На сайта на КС е видно, че за последните три дни, има публикувани шест прессъобщения, свързани с казуса с проверката на част от изборните резултати.
От публикуваното се разбира, че очевидно това става по нареждане на Панова, защото част от съобщенията носят подписа й. Отделна е темата, че Панова би следвало да не участва в гласуването по висящото дело, защото е изразила мнение, т.е. налице е основание за отвод.
Като председател на Съда, Панова можеше да намери начин да установи институционален диалог и да разреши противоречията, ако такива са възникнали, а не да участва в активно мероприятие, включително чрез медийна пропаганда.
Павлина Панова е бивш наказателен съдия. Тя най-добре знае, че абсолютно недопустимо бе да разпорежда публикуването на писмо от прокурорка от Софийска градска прокуратура, която търси информация във връзка с проверка за изчезнали бюлетини и заличаването на над 700 избирателни гласа от седем секции в столицата и страната.
Панова, не само пусна това писмо, с което имаше за цел да внуши на обществото, че държавното обвинение се опитва да тормози конституционни съдии и дори да ги разследва. Нищо подобно, прокуратурата е образувала проверка, не разследване и търси информация, защото може да се окаже, че проблемът не е в КС, а някъде другаде, но за да се установи това, то е нужна информация.
Нищо повече.
Дори и да се приеме, че прокурор не може да иска информация от КС, защото, според Панова, конституционните съдии са „над закона“, то съдийката доста високомерно и демонстративно отказа да съдействие на разследващ орган. Срамно, защото показва мислене за недосегаемост.
Ако някои се чуди какво точно направи Панова, може да се върне близо десет години назад – когато председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов окаля съдийската тога и я превърна в политически парцал. Сега същото прави и Панова, но с тогата на конституционен съдия. По ирония на съдбата, в началото на 2015 г., Панова и Панов бяха конкуренти за поста на съдия №1.
Тогава поръчковите медии на Прокопиев промотираха Панова, а Панов го представяха за кандидат на мафията. Когато, вече като председател на ВКС, Панов започна да обслужва олигархичния кръг „Капитал“, той стана любимец на българските проксита на глобалната мрежа на мизантропа Джордж Сорос. Лозан Панов седем години рушеше доверието в съдебната власт, нещо, което неговата колега Панова направи за няма и три дни, но с Конституционния съд.
Трагичното в случая е, че само преди пет месеца Павлина Панова бе преизбрана за втори мандат като председател на органа, при това с пълно единодушие. Как ще ръководи КС в идните три години, ще се разбере скоро, но очевидно пред институцията идват тежки времена, в които Съдът или поне председателят му, могат да се окажат поредните маши в ръцете на олигархичния кръг „Капитал“.
Панова се оказа поредния употребен представител на държавна институция, който влезе в ролята на пиратка, която умело се превърна в искрата, която да разпали „спящите клетки“ на реалната мафия в държавата. Активното мероприятие бе бързо разконспирирано, всички виждат – кой и какво цели – дестабилизация, за да се домогнат пак до властта.
Дали е случайно, че докладчици по делото, дало повод за активното мероприятие за дестабилизация на държавността, са Янаки Стоилов и Соня Янкулова. Все пак Стоилов е назначение на президента, а поръчковите медии на Прокопиев от две десетилетия изобилстват от ласкаещи публикации по адрес на Янкулова.
Прокситата на олигарсите – представители на институции, политическите маргинали от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, поръчковите им медии, щатните протестъри и офисния „жълтопаветен“ планктон, набързо бяха строени в защита на КС. Нищо, че точно тези, които днес се правят на бранители на Павлина Панова, вчера атакуваха конституционните съдии, защото били отменили техните противоконституционни поправки на Основния закон и оприличаваха институцията с гробище.
Павлина Панова, ако държи да измие поне малко срама, който нанесе на Конституционния съд, то може да отстъпи една крачка назад и да предложи друг съдия да поеме ръководството на институцията. Именно, защото си позволи да вкара улицата в Съда, а когато това се случва, то правото и законността се изпаряват.
Заради това изобщо не е случайно, че толкова гръмогласни са призивите на популистки партии за разпускане на целия орган, призван да бъде пазител на нормалността и държавността.
