Мислейки за Петър Димков, пред мен винаги изниква един голям въпрос - как е успял този така фин и крехък на вид човек да съвмести в себе си толкова високи постижения в такива висинни сфери на идеала?! Родолюбец и философ, лечител и воин, будител и строител на съвременна България - една наистина парадоксална личност!

Да, парадоксите го съпровождат от най-ранни години. Роден и отрасъл в истинско възрожденско българско семейство (баща свещеник и майка народна лечителка), той попада в тежката атмосфера на Кадетското, а по-късно и на Военното училище в Санкт Петербург (1902 - 1909 г.).

Но в същото време в Русия шестват идеалите на Лев Николаевич Толстой, създават се приятелските кръгове на Рьорих, Бердяев, Булгаков и мн. др. светли умове. Тази атмосфера така силно привлича младия Димков, че той завършва успоредно и курсове по хомеопатия, йога, източна медицина и философия. Прегръщайки идеалите на Толстой, успява да убеди военното ръководство да предоставят в стола на училището и вегетарианска храна. 

Следват нови парадокси:

♦ Отличникът на Военното училище отказва спокойна и добре платена служба в Русия и завръщайки се в България, макар и с тежък здравословен проблем (мускулен ревматизъм), се втурва с устрем във всички войни.

♦ Неколкократно раняван смъртоносно, със сериозни болки от дископатии, кръвоизливи, малария, той е винаги начело на атаките, но стреля, както се казва, ”по сватбарски” (не по хората, а във въздуха).

♦ Награждаван с всички най-високи отличия за храброст и войнска доблест, той се радва най-много на любовта и уважението на войниците си, които лекувал успешно от тиф, холера, чума и малария. 

♦ Върнал войниците от ротата си живи и здрави от фронтовете, без да даде възможност никой да разбере за неговите заболявания и болки. 

♦ Лекуван по всички правила на медицината - лекарства, минерални бани, физиотерапия, през 1929 г. той пише до д-р Кирил Йорданов - най-известният радетел на природолечението: Всички тези болести, закърпвани с безброй лекарства, ме направиха крайно нервен и се отразиха зле на паметта и зрението ми, косата ми после опада, а краката и ръцете ми бяха винаги ледени. През 1927 г. търпението ми почна да изчезва, вярата ми в лекарствената мощ на медицината се замени с отчаяние и с желание да туря край на своето жалко съществувание

Представете си какво е състоянието на храбрия воин и самоотвержен лечител в това време. Тогава му попадат по ”Божия милост”, както той пише, книгите: ”Лекуване с вода” на С. Кнайп, ”Нова лечебна наука” от Луи Куне и др. Нарича ги ”Божие откровение за мен” и ги приема като отговор на молитвите си. Обогатява наученото със собствения си опит и за по-малко от година чрез създадена вече негова система, пише:

Ето какво постигнах, лекувайки се по природолечебния метод:

♦ От мускулния и ставен ревматизъм не остана помен;

♦ Възпалението на венците и зъбният камък изчезнаха;

♦ От хемороидите, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, лошия дъх и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце помен не остана.

♦ След като пречистих с бани и храна кръвта си, разширени вени не чувствам и от 01.09.1927 г. гумен чорап не нося;

♦ Нервността ме остави, ръцете и краката се затоплиха, паметта и зрението се засилиха и стомахът ми е редовен, косата, която бе почти окапала, отново се засили.

Същите резултати постигнах и при лекуване на жена ми и детето ми. Приятелите ми се излекуваха по същия метод от тежки болести. София, януари, 1933 г.

От този момент (1929 г.) Петър Димков става Лечителят Будител и Воинът - Строител на съвременна България 

Като военен комендант в много български градове той използва невероятния си организационен талант и способността си да ентусиазира хората за истинско съзидание.

♦ В Карлово спасява къщата на Левски - предотвратява събарянето и способства за възстановяването й. 

♦ В Свищов изгражда военния и градския водопровод. 

♦ В Стара Загора спасява Аязмото - символ на града, и участва в създаването на Операта.

 Връх на съзидателната му и патриотична дейност е Варна (1934 до 1936 г.): 

♦ Създава Парк-мавзолея ”Владислав Варненчик”.

♦ Построява паметник-портал при Осми приморски полк.

♦ Започва реставрацията на Аспаруховия вал върху площ от 1000 дка. Засаждат се над 2000 фиданки, оформя се пиедестал с 12 ритуални стъпала и мраморна площадка и бюст на кан Аспарух. Издига се и статуя на аспаруховия воин в средата на вала (4,4 м).

♦ Спомага за разкриването на Римските терми и планира поставянето на още един паметник на Аспарух върху тях. По сведения на големия археолог Карел Шкорпил там се е намирала резиденцията на кан Аспарух, където той е подписал договора с Константин Погонат, с който византиецът признава най-после съществуването на Дунавска България на тази територия със столица Варна!

Енигматичната личност на Петър Димков магнетизирала хората и всички варненци участвали с труд и средства в патриотичните му дела. В Комисията под негово председателство участват още Карел Шкорпил - директор на Археологическия музей, кметът Мустаков, полският и чехският консули, военни началници, свещеници, учители.

Без да чака разрешение от правителството, Димков изпраща писма до министър-председателя на Полша, до папата и до турското правителство, в които обосновава необходимостта от създаване на парк-музея ”Владислав Варненчик” на самото историческо място. Събраните средства мотивират обществеността на града за всеотдаен и безвъзмезден труд, но създават и сериозни проблеми на полк. Димков с Двореца и правителството. 

В този проект Хитлер вижда ”нов славянски заговор” и Петър Димков е преместен внезапно в Сливен 

Междувременно е станал основоположник и създател и на Варненската филхармония - неин почетен председател и вдъхновител на музикалните празненства ”Варненско лято”.

Заедно с д-р Кирил Йорданов издавaт сп. ”Природен лекар” и ”Наръчник по природолекуване и живеене” в 4 части, 124 картини - съставител Петър Димков и редактор К. Йорданов. 

За цялостното му добротворчество и сърцатост цяла Варна го изпраща със сълзи на гарата при заминаването му - невиждан прецедент в историята на града!

Работниците, начело с Комисията, отказват да работят и заплашеното с международен скандал правителство връща тихомълком полк. Димков обратно в града, за да се довърши Мавзолеят.

Но... ”парадоксът Димков” отново заработва и той поставя условие държавата да отпусне достатъчно средства за довършването на Парк-мавзолея и на Аспаруховия вал. Правителството изпълнява само първото си обещание, а Аспаруховият вал отново е оставен в забвение, а и до днес е толкова занемарен и пустеещ.

На откриването на парк-мавзолея ”Владислав Варненчик” цар Борис III в тържественото си слово ”случайно” забравя да спомене името на полк. Петър Димков сред инициаторите и създателите.

В замяна на това той е награден от полското правителство с най-високото отличие - ”Полония реститута”, и с любовта и благодарността на варненци!

Веднага след тържествата Димков е върнат обратно в Сливен, а няколко месеца по-късно преждевременно пенсиониран, за да не достигне полагащото му се генералско звание.

Всичко това обаче му дава възможност, завръщайки се в София, да се отдаде напълно на лечителската си и философска дейност, обосноваваща връзката между мисълта, ценностната ни система, начина на живот и физическото ни здраве. Неговият основен труд ”Българска народна медицина” претърпява четири допълнени издания преди 9.IX.1944 г., всяко обогатявано вече и с идеите и знанията на богомилите, и на Учителя Петър Дънов, чийто деен ученик и съратник става Петър Димков още през 1933 г.

След Девети септември следват нови парадокси за републиканеца Петър Димков

Арестуван многократно, с пълна забрана да лекува и издава книгите си, царският офицер е подложен на системни гонения и тормоз и отново спасяван от благодарни пациенти и близките им. През 1972 г. го тровят със стрихнин, но пак Божията ръка го връща към живота в отговор на молитвите на близките и пациентите му. 

Излекувал напълно безвъзмездно хиляди, обявени за ”тежки и безнадеждни случаи” от официалната медицина, той бива обвиняван в шарлатанство и невежество!

Едва след 1975 г. след изцелението на ген. Иван Михайлов от рак, на Леонид Брежнев и Людмила Живкова, изчезват надписите от къщата, че лечителят не приема

Изчезват и официалните милиционерски постове. Негласно му е разрешено да лекува. Властта започва да се ползва активно от услугите му! Точно 40 г. след последното издание на ”Народна медицина”, с категоричното застъпничество на Л. Живкова и Ив. Михайлов, през 1977 г. преиздават трите тома в ограничен тираж.

Опашките за тях са огромни - истински показател за народното доверие, уважение и любов! Наричат го Народния лечител. ”Народната” власт, в лицето на някои закостенели ”учени”, отново прави опити да го задушава - оставят го без ученици!

Всички, до които се е докоснала ръката на Петър Димков, съществено са променили живота си:

- дъщерята на най-дългогодишния диктатор на България се превръща в знаменосец на българската култура. Организира детски асамблеи, става важен радетел за Единението на Света в името на Мира, Красотата и Любовта;

- самият ген. Иван Михайлов става вегетарианец и радетел на идеите за добротворство и природосъобразен начин на живот; 

- проф. Огнян Герджиков от неговорещо 5-годишно момче се превръща в преподавател по право в СУ ”Климент Охридски”; 

- малкото отчаяно момиченце-джудже Живка Ганчева се превръща в блестяща актриса, най-добрият изпълнител на Малкия принц.

Неизброими са примерите на известни учени, артисти и музиканти, дължащи здравето, следователно и успеха си, на Петър Димков, че сега много от тях с удоволствие и благодарност участваха в юбилейния концерт по случай 130 години от рождението му. 

Преглеждайки публикациите за съвременните открития на квантовата медицина, установявам, че всички те са само научни доказателства на ”простичките Димкови правила”:

”Песента лекува! Усмивката лекува! Добротворството лекува! Правата и светла мисъл е основната база за доброто ни здраве!”.

Христина БЪРЗАНОВА,

Председател на Национален комитет "Свети Иван Рилски"