Патриарх Максим плати скъпо за благословията на Политбюро

За някои патриарх Максим е реликт от миналото, в което Църквата е гонена, унизявана и опитомявана от една атеистична власт. За други е символ на по-сетнешното объркано време, в което той не успя да се наложи като духовен водач на нацията.<br /> <br /> Максим става патриарх през 1971-а. В избора му през онази далечна година е заложен бъдещият разкол - всички онези драматични събития, на които станахме свидетели след 1992-а. Но историята започва много преди това.<br /> <br /> На 13 декември 1941 г. четвьртокурсникът в Духовната академия Марин Найденов Минков приема монашество с името Максим. Негов духовен старец става врачанският митрополит Паисий - преди 9.ІX.1944 г. приближен на Двореца, а след това един от &quot;верните сътрудници&quot; на новата атеистична власт, която го смята за &quot;реакционер&quot;. Доживява да види своето духовно чедо начело на Българската църква и участва в интронизирането му. Звездният час за бъдещия български патриарх настъпва през май 1950 г. - изпратен е за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва, ще рече за представител на нашата църква при Руската патриаршия. Пет години по-късно се завръща и е избран за главен секретар на Светия синод. Така започва изкачването му в кариерата, чието последно стъпало е най-високият пост в Българската църква В края на октомври 1960 г. Максим е избран за Ловчански митрополит Съдейки по донесението на един от агентите на ДС в Църквата, още тогава е бил &quot;готвен за патриарх&quot;.<br /> <br /> На 8 март 1971 г, само ден след смъртта на патриарх Кирил. Политбюро на ЦК на БКП приема историческото Решение № 145. С него одобрява бъдещия глава на Българската патриаршия да бъде Ловчанският митрополит Максим. Предложението е направено от председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючуков, съученик на владиката.<br /> <br /> Дълги години текстът на това решение лежеше скрит в архивите, докато не бе огласен някъде през 1997 г. в драматичните дни на разкола. Документът, под който се четат подписите на Тодор Живков и Милко Балев е лаконичен: &ldquo;За глава на БПЦ да се предложи и поддържа кандидатурата на Ловешки митрополит Максим. Възлага се на председателя на Комитета по църковните въпроси към МВнР др. Михаил Кючуков да извърши необходимата подготовка за осигуряване избора на митрополит Максим за патриарх на БПЦ.&quot; <br /> <br /> Всъщност Ловчанският митрополит има протекциите и на още един, много по-силен фактор в тогавашното държавно-партийно ръководство. Той също е негов съученик от Семинарията и земляк - тогавашният министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. &quot;Татко ни е разказвал - спомня си дъщеря му проф. Аксиния Джурова, - че с други семинаристи. които са били членове на РМС, са криели позивите под дюшека на дядо Максим, понеже е бил много кротък и са знаели, че никой няма да се усъмни в него.&quot;<br /> <br /> Ролята на партията-дьржава за избирането на бъдещия патриарх се усеща веднага, след като е взето решението на Политбюро на ЦК на БКП. След смъртта на патриарх Кирил Светият синод трябва да бъде оглавен от наместник-председател, който трябва да е старши митрополит &ndash; т.е. с дълъг стаж. Такъв става Неврокопският митрополит Пимен. Но само шест дни по-късно най-неочаквано синодалните архиереи свалят Пимен от поста и на негово място, в противоречие с църковния устав, избират младшия митрополит Максим. Като наместник на Светия синод Ловчанският владика трябва да организира подготовката и провеждането на Патриаршеския избирателен цьрковно-народен събор &ndash; т.е. своето избиране, което става факт на 4 юли 1971 г. От 101 делегати на събора за Максим са дадени 98 гласа - онова време &quot;единодушие&quot;. Повечето бюлетини са писани с еднакъв почерк...<br /> <br /> След 1989 г. патриарх Максим плаща скъпо и прескъпо за тази протекция на атеистичната власт в България - начинът, по който е избран за глава на БПЦ. става причина за избухването на разкола. Стигна се дотам, че в противоречие с всякакви закони и църковни устави едва ли не той е уволнен през май 1992 г от тогавашния шеф на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов, който обяви избора му за 'нелегитимен&quot;.<br /> <br /> След няколко години ожесточена борба между каноничния Синод и т.нар. алтернативен Синод легитимността на Максим като патриарх на БПЦ бе потвърдена от главите на всички православни църкви, които се събраха в София на свикания поместен всеправославен събор през есента на 1998 г. Което съвсем не означава, че е заличено съмнението за намесата на тогавашната атеистична власт при избирането на патриарха. Не са аргумент оправдателните слова, че такова е било времето и нито патриарх, нито митрополит е можело да бъде избран без одобрението на тогавашния режим Историческите обстоятелства нямат нищо общо със свободата на избор - на кого и как да служиш...<br /> <br /> <u>Из донесение на агент &quot;Наблюдател&quot; за епископ Максим от 3.XІ.1960 г. - дни, след като е избран, но още не е утвърден за Ловчански митрополит:</u><br /> <br /> &quot;... епископ Максим в стаята си се молел по няколко пъти на ден - дълго и при заключена врата... Преосвещеният епископ за всички категории пред обществото си има отделни маски. Пред прогресивните е силно прогресивен, но абсолютно не се ангажира с нищо. а пред цьрковниците се показва прибран и смирен, за да ползва всички и да си няма никакви ядове в бъдещето.&quot;