Визитка: Павел Поппандов е роден на 18 септември 1946 г. в София. На 16 години работи в завод, после е шофьор на такси, завършва вечерна гимназия. Когато е на 25, кандидатства във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). При това за първи и последен път, защото по това време след 25-годишна възраст вече нямаш право да се запишеш във висше учебно заведение. Избрана филмография: „Щурец в ухото”, „Мъжки времена”, „Пътят към София”, „Куче в чекмедже”, „Оркестър без име”
Г-н Поппандов, Министерството на културата обяви конкурс за директор на Сатиричния театър. Ще се върнете ли на сцената му, ако Калин Сърменов не е вече на този пост?
- Заради него напуснах театъра. В нашата професия върви разчистване, разчистване, разчистване, махане на хора. Талантливият, кадърният човек никога няма да си позволи такова отношение към свои колеги. В театъра с удоволствие бих отишъл да играя винаги - стига да ме поканят и да ми хареса пиесата. Още повече че там персоналът, който е извън актьорската трупа, са прекрасни хора, с които доста трудно и болезнено се разделих.
- В какво ще ви гледаме през новия сезон?
- Продължавам с „Детектор на лъжата”. Преместихме спектакъла на сцената на Народния театър и ще го играем и през новия сезон. Авторът на пиесата Василий Сигарев беше изненадан, че толкова време се задържа.
- Чу се, че подготвяте нов спектакъл - „Балът на пожарникарите”, по сценария на Милош Форман към филма му. Какво се случва с този проект?
- Надявам се да го реализираме през новия сезон, макар че нищо не е сигурно, в момента един друг пожарникар е по-актуален. Хубавото е, че режисьорът Николай Гундеров получи лично правата от Милош Форман. Той самият е предложил, ако има някакви затруднения с подготовката, да помогне.
- Какъв е вашият образ там?
- Още не мога да кажа, зависи от решението на режисьора. Би било хубаво този спектакъл да се направи под флага на Народния театър.
- Години наред ваш коронен образ беше поетът Трендафил Акациев. Какво се случва с този персонаж сега?
- Гледа, слуша и е време да седне да напише нещо ново. Проблемът е, че са му писнали ушите от това, което чува, и е станал кривоглед от това, което вижда.
- Кои са героите, които вижда?
- Как кои са? Те са несменяеми вече толкова години! От време на време се появяват за малко нови лица. Иначе героите са ясни кои са.
- Сред тях ли е режисьорът Евгений Михайлов, когото поканихте да емигрира в едно интервю?
- Това лице не представлява интерес за мен. Познавам го добре - няма начин, такава ми е професията. Предпочитам да коментирам други режисьори. Работил съм с много хора в прекрасни български филми. За съжаление много от тях си отидоха в немотия. Например Димо Коларов заложи апартамента си, даде го на Съюза на филмовите дейци само и само да получава по сто лева на месец, за да може по някакъв начин да си плаща парното и тока. Да е само той? По същия начин си отиде и Кондов, и кой ли още не.
- Защо за 23 години не можа да се осъществи промяната?
- Всеки от нас има лична вина за това. Най-голяма е вината на негласуващиге. Като си стоиш вкъщи и не упражняваш правото си на глас, даваш възможност да се купуват гласове, да се правят най-различни задкулисни комбинации, които гласоподавателят не може да допусне, камо ли да ги разбере. Трябва да се смени избирателната система, аз съм привърженик на мажоритарните избори, защото при тях може да се види кой какъв е. Но тези партии, които са сега в парламента, трудно биха се съгласили на такава промяна, защото бранят статуквото.
- Дразните ли се, когато сравняват политиката с театър?
- Това е немислимо сравнение. Театърът е една игра, която докосва душата на публиката. А в политиката тази „игра” е жестока, защото рефлектира на цели поколения.
- Канили са ви да влезете в политиката, защо бягате от нея?
- Моето място не е там. За да участваш в политиката, трябва да си наистина много компетентен поне в една област, каквато щете – икономика, екология, здравна система. От случайно попаднали хора няма нужда. Но за съжаление сега е точно така. По моя преценка в парламента има около 30-40 души, които действително си разбират от работата. Не визирам определена парламентарна група, това е общият сбор на компетентните в народното събрание. Всички останали са послушници.
- Не ви ли остава все пак поне една илюзия?
- Не, нямам илюзии! Стъпил съм здраво на земята и съм реалист. Не живея с илюзии, нито пък с мечти. Иска ми се, разбира се, да се променят нещата към по-добро, за да живеят нашите деца и внуци в по-добра, нормална, спокойна атмосфера. Това най-много ми се иска. Но иначе нашето поколение, а и следващото вероятно са обречени.
- Много често хората на вашата възраст наричат себе си изгубеното поколение. Защо?
- Най-силните ни години попаднаха в този тотален хаос. Не говоря само за нашата професия, а за всяка една – когато човек е в разцвета на творческите си сили, изведнъж е поставен при екстремни условия. Започва да хаби нерви, не е адекватен, не може да се съсредоточи върху работата си… това всичко рефлектира. Може ли лекар под напрежение да прави операция, и то на пациент, който е отишъл при него с двойно по-голямо напрежение?
- Кое е най-важното послание, което искате да отправите към хората, които ви гледат?
- Да си отворят широко очите и ушите, за да разберат за какво става дума.
- Театралната реформа осъществи ли се според вас?
- Изобщо не може да се говори за театрална реформа. Това са си измислени ходове от министър Вежди Рашидов, който казваше „Театрите работят” и т.н. Работят софийските театри, отидете в провинцията, за да видите за какво става дума! СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания) на практика не е премахната – пак всичко отива в един кюп, и после се разпределя. Освен това се даде възможност за манипулиране на финансовите резултати, имам предвид тези дотации, които се плащат на продаден билет. За мен изобщо не е провеждана никаква театрална реформа. Това беше козметика, хвърляне на прах в очите.
- Споменахте предишния министър на културата Вежди Рашидов – какво мислите за другия му голям проект – за т.нар. Български Лувър?
- Идеята да има сграда, която да се излагат наши произведения на изкуството, е добра. В края на краищата ние имаме немалко художници и скулптори, и то на световно ниво.
- Повече от месец всяка вечер центърът на София става място на протести. В името на коя кауза вие бихте излезли на улицата?
- За здравеопазването. И за тези, незаслужено подложени на мизерни условия пенсионери - за това бих излязъл на улицата.
- Вие също сте пенсионер, как живеете сега?
- Вземали сте толкова интервюта с пенсионирани актьори. Да сте чули нещо хубаво? Някой да е казал „Заминавам за Лондон или за Париж, за да гледам театър?”
Елена Кръстева, "Монитор"
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
