Павлина Павлова ни гостува не за пръв път. Както нашите читатели знаят, тя е авторка на 72 книги с поезия и проза - за деца и за възрастни. През последните години на голям интерес се радват нейните исторически романи “Спартак, гладиаторът”, “Петър Дънов - Спасителят”, “Боян Мага - синът на Симеон”, “Климент Охридски”, “Орфей - божественият”, “Комитата от Дряновския манастир”, “Изгубени под звездите”, “Самуил - с корона и без корона” и най-новата “Вазови - шапки долу!”.

Поканихме я отново за интервю по наболели за всички ни въпроси и сме сигурни, че разговорът ни ще ви е интересен.

- Казвате, че се тревожите от опитите за пренаписване на историята ни. Вашето родолюбие и упорити изследвания станаха причина да сътворите в последните години осем исторически книги за наши велики българи. 

- Да, точно затова се стремя да имаме исторически книги с факти и истини. 

Всички ние все още живеем и знаем какво е било, например в соца. Поне да бяха изчакали поколението, построило комбинатите, заводите и фабриките при соца, да измре и тогава да прокарват своите измишльотини. Аз съм живяла почти поравно и при соца, и при тъй наречената демокрация. Не мога да отрека, че е имало неща, с които не съм била съгласна в миналото. Няма обществено-политически строй, в който всичко да е идеално. Важното е обаче да преобладават социалните придобивки.

За какво са депутатите в Народното събрание, ако нямат доктрина за развитие на държавата ни? 

Как може трийсет години да сме абонирани за последното място в Европа? Но пак ще кажа: докато за депутатите ни не стане задължителен образователният ценз по право, върховенството на закона ще е блян.

След края на Втората световна война положението у нас е било много тежко. А и как иначе - ние сме победена и разрушена от англо-американските бомбардировки държава, ограбена от Германия с над 7 милиарда дълг, изтеглен от БНБ за тяхната армия, който не ни се връща. Но след 1970 г., времето, което аз помня, животът се възземаше. По образованост бяхме на второ място в света, сега сме на 89-о, за култура се отделяха солидни средства. Селата цъфтяха и както във всички времена, помагаха на градовете. Сега селата са в руини, хората избягаха в чужбина да търсят препитание, престъпността се шири по малките селища, а възрастните хора живеят в непоносим страх. 

- Вярно ли е, г-жо Павлова, че в новия роман, който пишете, сте разкрили нови факти за живота на цар Калоян?

- Да, аз също бях изненадана, защото в книгите на нашите историци се преповтарят едни и същи неща до втръсване. Сякаш в продължение на сто години не е намерен нито един нов исторически артефакт, сякаш не е разчетен старинен ръкопис, който да доведе до някои, макар и дребни, добавки. Всъщност, каквото да излезе изпод земята, нашите учени веднага търсят да го припишат на чужди държави. 

Много се смях, когато четох за откритите в село Хотница, Великотърновско, глинени плочки с непозната азбука от петото хилядолетие преди Христа. Вместо с гордост да отбележат потомци на колко напреднала цивилизация сме ние, “умниците” сравняват тези букви с буквите от латинския и гръцкия език?! Ама фактът, че 5000 г. пр. Хр. не е имало нито латински, нито гръцки азбуки, дори такива народи не е имало, ни най-малко не ги притеснява. Но как да се сетят да потърсят прилика с нашите руни или с нашите азбуки? Неглижират се велики открития като солницата в Провадия за добив на каменна сол отпреди 7600 г., малко се говори за златото от Варна, Хотница, Дебене, за печата от Караново, за потопения на дъното на язовир “Копринка” удивителен град Севтополис. 

- Преди време имаше интересна ваша публикация за отровите в храните. Има ли засилен контрол от страна на държавните органи или всичко след три дни се забравя?

- Не само се забравя, ами и по-лошо става! Помните, че се установи в най-достъпното и любимо на възрастните хора кисело мляко, че се слага вредна добавка, е, какво последва? Затихна възмущението на хората, мина и замина, наместо да се намесят отговорните служби.

Станахме свидетели как се пречи на родните зърнопроизводители, които настояваха да се спре вносът на некачествено украинско зърно. Ние си имаме наше зърно за хляб първо качество, но то седи по складовете. Защо ще ни налагат отвън решения, които не са в наш интерес, а обслужват чужди интереси?! 

Нали ни проглушиха ушите, че заради войната в Украйна хората в страните от Третия свят умират от глад. И това е факт. Но Русия и Турция се споразумяха и осигуриха транспортен коридор през Черно море за украински кораби със зърно. За някои обаче това е недостатъчно - решиха хем да фалират нашите производители, хем да тровят българския народ, защото житото е в основата на храната ни - от хляба до сладкишите, от бебетата до най-възрастните го консумират. И така ни разболяват.

Ала на европейските чиновници не им пука нито за българите, нито за умиращите от глад по света. Да бяха приели забрана за внос на украинско зърно в целия ЕС и да го пренасочат към гладуващите, щях да повярвам в техните “европейски ценности”, защото по-ценно от здравето и живота на хората няма. 

Нали всички виждаме как се съсипа целенасочено селското ни стопанство, за да внасяме дори картофи и лук, домати и краставици, плодове от къде ли не. А какви оранжерии имахме - всичко е в руини. Какви овощни градини изсякоха. За мен ЕС е мащеха за България - докато на другите държави дават високи помощи за земеделие, на нас подхвърлят трохи

Нима да се произведат и транспортират картофи от Испания или Германия до България излиза по-евтино, отколкото от Самоков до София? И всички си задаваме тези въпроси, а реакция няма.

Всеки ден в магазина се питам: къде е сметката да доставят дори магданоз от Италия при високите цени на горивата? Но го правят! Така на всички българи става ясно целенасочената и враждебна политика на ЕС спрямо България. Постоянно ни се повтаря какво иска от нас Европа, но не съм чула нито един министър-председател да е поискал от Европа онова, което би ни направило равни с членовете на ЕС.

Сякаш наследниците на онези, които са принудили България да подпише унизителния и несправедлив Ньойски договор, продължават до днес да ни мачкат и съсипват. Те ни отнеха земите до Бяло море, те ни наложиха неизпълними репарации до 50% от БВП, но ние оцеляхме. Ще оцелеем и сега, но виждам, че търпението на народа ни вече се изчерпва. Нашият народ ще излезе на улиците и тогава всичко ще си дойде по местата. Питам се обаче - на каква цена?!

Вместо на нас, най-бедната държава, да отпуснат по-високи отколкото на останалите субсидии, за да се съвземем и ги догоним, те правят точно обратното, отнемайки и последния ни поминък. Само че питам правителствените ни господа: как ще отговаряте за безхаберието си?! И сами себе си ли ще управлявате накрая?

Савка ЧОЛАКОВА