Павлина Йосева е от онези творци, които излизат от “положението” винаги с хумор. Член е на шуменското дружество на СБП и на Санктпетербургския писателски съюз. Дали ще напише “Еротика по селски”, дали ще търси “За УбавУто на Лошоту” чрез хумористичните си стихове, или ще обикаля из градчетата на страната ни, за да разсмее хората със своята “дружина” Надежда Цанкова, важното е да върнеш усмивката на зажаднялата за представления публика, да й върнеш магията на сцената, която рядко пресреща хората в малките градчета.
- Преди ме знаеха главно в родния Шумен, а сега след участието ми в “България търси талант” на много места им е интересно да ме видят на живо. След като си търсих “късмета” в Испания, търсих го и на други места, разбрах, че е най-добре да си го търся в моята страна. Навсякъде е трудно, навсякъде хората имат проблеми. От баба ми и прабаба ми го знам: трябва да намираме винаги “на лошоту убавоту”. Пиша смешни и тъжни стихове и изпълнявам моите спектакли. Все пак съм завършила режисура и операторско майсторство. А и тази Лоша 2020 г. на мен ми донесе награди, турнета, спектакли и радостни лица на хората в залите.

- Кои зали?

- Е, това е най-интересното. Залите на родните ни читалища, които, слава Богу, са из цяла България. Те, Читалищата са, които ни спасяват - нас писателите и актьорите - спасяват ни от финансовия колапс, в който изпаднаха много творци и работни хора.

И понеже при мен всичко става на обратно, точно в Лошата година аз получих цели 3 национални награди за поезия - “Състояние на полет” - Сопот, 2020; наградата” Златна кана” на Фондация “Панегирик” за цялостно творчество и вдъхновение за хората, и Първа награда в конкурса “В полите на Витоша” - 2020 на Софийска община.

Защо мисля, че читалищата ще спасят нас, писателите и артистите. За мен Читалищата са уникално нещо, те са причина българите да оцеляват, да са запазили своите традиции, култура, човечност. Да запазим своите корени. Читалищата със своите сгради, сцени, сценично осветление, библиотеки, читални са направо безценни. Въпреки че не разполагат с кой знае какви финансови възможности, че както милите ни дядовци и баби отделят от скромните си средства за артисти, писатели, дейци на културата. А публиката им е най-благодарната, която съм срещала. Читалищата дават шанс и в малките градчета и околните села хората да идват.

- Споменете кои читалища се отзоваваха?

- Ще започна от културен институт “Красно село” в София. Покани ни популярната поетеса Петя Йотова през март миналата година. Чудесна база, великолепна сцена и осветление, амфитеатрално разположена публика! Още нямаше “затваряне заради ковида”.

После бяхме в читалище “Искра-1964”, София. Много пишещи братя познават очарователната Ирина Славчева, тя е като магнит за творците. Там играхме “Хубавото на лошото” и “Еротика по селски”.

Препълнена зала! Ирина Славчева беше подготвила и почерпка за цялата публика и за нас! Колко хора правят това по света?!? Живяла съм в Испания и подобно отношение не съм виждала никъде другаде! Дъщеря ми беше известно време в Норвегия и дори на рожден ден там си носели каквото ще консумират, а само парче торта била почерпката за поканените! Ами в Божурище? Народно читалище “Христо Ботев -1934”. Гостували сме многократно и винаги е разтваряло вратите си за нас! 

Миналата година получихме покана от Народно читалище “Гранит 1928” в с. Ново село, област Стара Загора. След участието ми в “България търси талант” през 2019-а получих покана от Пенка Загорова. Имахме невероятно посрещане, станахме празник за хората. А за нас беше двоен празник. Предоставиха ни и нощувка в хотел в Старозагорски минерални бани. Двете с Надежда Цанкова се почувствахме като принцеси.

След карантината първата покана за гостуване дойде от НЧ “Иван Вазов-1871” в Сопот. Диана Кушева ни посрещна с разтворени обятия. Събитието се проведе в градината на бар “Черно и бяло” (поради наложените забрани бяхме лишени от възможността да усетим атмосферата на чудесната сграда на читалището). Въпреки че небето се беше смръщило и идваше дъжд, имахме огромен късмет! Веднага щом започнахме да играем хумористичния спектакъл, Бог прибра своите тъмни облаци и се усмихна. А за публиката нямам думи! 

През октомври бяхме, със съдействието на Стилиян Стоянов, в Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”, събитието беше перфектно подготвено и организирано! Телевизия Шумен също се отзова, като засне целия спектакъл, след което бяхме гости и в студиото на предаването “Добър ден, Шумен!”.

Двете с Надежда Цанкова станахме щастливи участници в Бард фест - Шумен, организиран от Читалище “Напредък”. Имаше гостуващи поети с китари от цялата страна. Бяхме и на Бард фест - Велики Преслав, организиран от Читалище “Развитие 1874” от града и Сдружение “Солени ветрове” - Бургас! Чудесна сцена, озвучаване, обстановка! Възторжена и интелигентна публика.

През октомври по покана на Община Нови пазар и Читалище “Христо Ботев - 1872” имахме музикално-поетичен спектакъл. Организацията беше задействана от Мехнур Али. При идеални условия, озвучаване и великолепна сцена, цялата зала се изправи на крака с овации. Заваляха букети. Получихме цветя и от кмета на града Георги Георгиев. Покани ни най-сърдечно и г-жа Райкова от Младежкия дом, Враца. Бяхме и в Хасково.

- Късметът си е късмет! 

- При мен късметът ми започва още с раждането. Само една година родният ми град Шумен се е казвал Коларовград. И аз съм уцелила точно тази година да се родя на 24 май... в Коларовград! В несъществуващ град! 

Коларовград го няма на картата, всъщност все още го има на едно-единствено местенце. Побързайте да го видите на една от стените на Терминал 1 - на летище София. Освен че съм родена на 24 май, живея и на улица “Св. св. Кирил и Методий”, няма майтап.

Била съм на 19 дни, когато моята прабаба Елена паднала - с мен на ръце - по стълбите, 19 на брой! Явно съм нещо като предвестник на К-19, само че с положителен знак - П-19. ПОЛИ-19! Дошли съседки - жени от всякакъв вид и калибър, отписали ме, измили ме и ме сложили в чисти пелени, оплакали ме всеотдайно и завинаги, но след 12 часа в кома съм... възкръснала! Всеки знае да е късметлия в късмета! Но да имаш късмет в бедите не всеки го може. Животът ми и досега не е лесен, но е вълнуващ и интересен. Родена съм да оцелявам! Умножено по 19!

Вярваща съм, макар по доста нетрадиционен и странен начин

В доста от моите стихотворения изглеждам скарана с Господ. Но то е само привидно. В спора се ражда истината. Затова понякога му скачам като младо петле, да не кажа като кокошка. Той не ми отговаря (слава Богу), но явно има добър слух и е добронамерен. Понякога даже сбъдва желанията ми веднага!

Така че внимавайте какво и как си го пожелавате! Или всъщност не внимавайте! Винаги става хубаво и навреме! Ние си го представяме по друг начин, но НЕЩОТО винаги се случва по възможно най-правилния!

Нека бъда оптимист, какво ни пречи да станем всички оптимисти. 

Савка ЧОЛАКОВА