Едва се провирам с колата по Околовръстното шосе на Стара Загора в събота по обед. От двете страни на пътя са спрели безброй автомобили, тук-таме с отворени багажници. Колоната е към километър, а наоколо щъкат пешаци. Тъкмо се чудя дали няма инцидент на пътя, когато съзирам огромния, както се оказа, традиционен битпазар, разположен в нивите край шосето.

Десетки бусове, стари газки, каравани, ремаркета и коли са пръснати в някакъв непонятен за мен порядък, а на земята пред всеки от тях са опънати платнища, черги, найлони..., отрупани със стока. Глъчта е невъобразима! От високоговорител гърми реклама, която оглася полето: 

“При нас от пиле мляко има... Не пропускайте, много е на сметка, няма другаде да намерите такава цена на мерудията, специално набрани билки за курбана - Петльовден иде... За гранитогреса не се тревожете, пронизително цепи ефира рупорът - 

50 километра гранитогрес могат да се нарежат с този вълшебен инструмент, на невероятна цена само сега можете да го имате

Гуми, чукове, чисто нови и ръждясали - отпреди век, кабели, телевизори, стари грамофони, дрехи, някакви инструменти, които изглеждат често нови, а вероятно има и крадени стоки. Крушки и всякакви ръчни инструменти. Цените се движат в диапазон от левче до 50, но страхотната електрическа китара фендер се продава за 500 лева. 

На “алеята с модерно антично изкуство” от земята ме гледа Мона Лиза, а устните й вадят съвсем като на Леонардовата загадъчна усмивка 

Картината е дело на местен художник. Гоблени, над които сигурно десетки нощи баби са си вадили очите, опънати в гипсови позлатени рамки, също заемат подобаващо място в своеобразна улична галерия. 

Това някак не ме впечатлява толкова, колкото обяснението, когато питам продавачка какво е това. Надписът на опаковката не се чете. А тя ми отговаря - феро. Не разбирам, а тя добавя: “За бременни, како, не е за теб, ма можеш да си вземеш, по 2 лв. е кутията”.

Оказва се, че в смачкания кашон на земята, пропит от влага, се продава хранителна добавка Феро-Фолгамма Нео, която се препоръчва при лечение на анемия, причинена от дефицит на желязо и фолиева киселина, и за профилактика на дефицит при бременност. Направо съм в шок...

... Стоката ли само снимате, или и хората - пита ме наежен продавач, но когато вижда, че не му обръщам особено внимание, бързо се скрива зад буса си. Пари ше ми плащаш ли да ме снимаш, пита ме мургав мъж с надеждата да изкара келепир от нищото, но се заприказваме. 

Той е опънал богата сергия, но нова стока няма, всичко е втора ръка, очевидно събирана по мази и тавани, а вероятно и от градските бунища. “Костадин съм аз, представя се той, от Маджерито, на 6 километра от Ст. Загора е махалата, село се води, ама сме си квартал” - осветлява ме 58-годишният мъж. Той може спокойно да мине за представителна извадка на хората, които се препитават от битпазара.

“Не работя никъде - частно бачкам”. Питам го плаща ли си осигуровки, сякаш не знам отговора, който е твърдо “не”. На въпроса ми не го ли е страх, че може да се разболее, пък и какво ще прави, като остарее, без пенсия, той ми споделя - Аз съм се разболял, сърцето ми е зле и стентове ми сложиха, и диабет имам, не съм добре. Нищо не ми дава държавата - вдига рамене. - Дадоха ми една година инвалидна пенсия и я спряха. Пет деца имам - три момчета и две момичета, и те моя занаят карат, ей тъй частно. 

- Защо не учат, не е ли по-добре да си намерят работа, вместо да стоят в студа и калта през зимата и в жегата през лятото - питам Костадин, а той споделя, че лятно време продава зеленчуци. 

Тъкмо да си помисля, че работят на полето, и той ме осветлява, че е прекупвач. “Сутринта дойдох с 4 лв. на пазара”. Питам го колко трябва да събере до вечерта, за да може да изкара до следващата седмица, когато ще опъне отново сергията. 

О, Боже! Питаш ли ме, пишем, пишем..., възкликва той и ми споделя, че вчера нямал пари дори за цигари

Всичко е на вересия, като изкарам лев, връщам, така я караме. По бай-Тошово време по-добре ми беше, тогава се занимавах с търговия на животни. Не съм гледал добитък, но купувах и продавах. Стари хора имаше по селата и си гледаха животни, магаренце, кобилка, крави, прасета, кокошки... Пък сега вече няма хора, още тогава младите ги дърпаше градът, щото на село само в ТКЗС-то работа имаше. Ама ето, сега изкараха машини, нови, купи си човекът тракторче и с него си изоре за нула време. Няма нужда ни от кон, ни от магаре. Едно време ни караха на полето реколтата да събираме...

Ама то кой ще се хване вече на работа, всички сме частници, разсъждава по темата Костадин.

Докато си хортуваме, алъш-веришът е в разгара си. Клиент посяга към малко бакърено менче, а това подсеща моя събеседник, че е потомствен калайджия. Но този занаят вече е съвсем на изчезване.

Кой ще ти калайдисва менци и тави, в магазина пълно с тенджери, тигани, в Турция по два лева ги продават, каканиже Костадин и разказва как навремето с баща си и дядо си ходел в градовете, където калайдисвали съдове. 

Чудя се колко ли пари ще спечели до вечерта, а той споделя огорчението си от общинарите в Стара Загора. 

“Сутринта като дойдох с 4-те лева, изкарах още някой лев, ама ми ги вземаха всичките. 

Дойдоха и казаха - давай 20 лв., а аз само 19,20 имах и какво да правя, дадох им ги всичките 

И това не го разбирам, тарифа да няма, на други места е 5 лв. за кола, два лв. на човек и така. А тези тук направо дерат, дерат - кожата от гърба ти ще свалят. Дадоха ми някаква хвърчаща бележка, от кочан от книжарницата. Ми да определят тарифа, не може ей така на око да определят кой колко да плати, ама нали всеки гледа да завлече нещо, да се облажи, та и те така”, възмущава се, не без право, Костадин. - И да те питам нещо, ти като си от София, що не ми купиш къщата, на три етажа е, за 300 000 ще ти я дам, че искам и аз децата да пратя по вашия край”, мечтае Костадин. 

На изпроводяк си купувам чудно чипровско килимче, само за 10 лв. - истинско съкровище... И чисто нов фенер за 5 лв., който обаче ще разбера дали свети чак когато се прибера у дома. Работи!

Текст и снимки Паулина БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук