Чувала съм за меломани, които пътуват от град на град, за да се наслаждават на любимите си звезди, но обикновено те са младежи. Фолклорната певица Пепи Христозова обаче има почитатели, отдавна влезли в пенсионна възраст, за които километрите не са пречка в желанието да се насладят на песните й.
- Пепи, надникнах в профила ти във фейсбук и прочетох, че твоите почитатели много те обичат. 

- Аз съм благодарна на Господ за добрите хора около мен - моите почитатели. Те наистина са много.
Явно с песните си съм успяла да спечеля хората

Например има едно семейство, те са над 75-годишни - дядо Янаки и леля Гинка от Димитровград. Двамата са в страхотна форма и са навсякъде с мен, дори по лични тържества, където пея, идват да ме слушат. Знаят в кой град съм и пристигат. Така е от първия ми концерт, който съм имала в “Пайнер” - преди 12 години, до ден днешен те са до мен. Станаха моите най-верни почитатели. Веднъж много се изненадах, че дойдоха чак в Горна Оряховица. Много са мили, жизнени и позитивни и наистина заслужават моето уважение. Вече и музикантите, с които работя, знаят, че те са “мои хора”. (Смее се.)

- Родена си в Пловдив, живееш в София, но целият ти род е от живописното пловдивско село Белозем - известно като европейско село на щъркелите. Като дете си израснала там и сега често гостуваш на родителите си. Какво е да живееш сред тези красиви птици?

- О, много е хубаво! Дойде ли пролет, те са навсякъде, вият гнезда, отглеждат малките си... Имаме голямо училище и целият му покрив е с щъркелови гнезда, сигурно са повече от 20. Хората чакат птиците с нетърпение и съм сигурна, че и тази пролет пандемията няма да ги спре да долетят от топлите страни у нас. Имаме и празник на белия щъркел, през май месец се провежда. Така че тези птици са на особена почит в Белозем.

- То е номинирано за участник в инициативата от Зелени Балкани още през 2005 г., а германската Фондация EuroNatur, която обединява селища от 15 страни в Европейска мрежа на селата на щъркелите, го присъедини към тази чудесна общност. 

Има много поверия, свързани с щъркелите, и едно от тях е, че там, където те гнездят, живеят добри хора...

- Ако съдя по моите близки, хората наистина са добри. И се надявам всички да сме такива или поне да се опитваме да бъдем добри. Аз имах едно безгрижно детство в семейство, в което съм отгледана с много любов. У дома винаги се е слушала много музика.

Майка ми пееше, а баща ми свиреше - той е музикант

Първата песен, за която се сещам, е “Залюбих, мамо, хубава бяла Петранка”. Татко винаги я пееше на майка ми. Той е човекът, който ни помогна и на двете със сестра ми, така да се каже, той ни отъпка пътя в музиката. От него сме наследили дарбата.

- Говориш с много любов за твоето семейство, а не мислиш ли да създадеш свое?

- Ох, да, да... При нас музикантите е малко сложно, но... Може би вече трябва да се замисля, защото времето си минава. Близките ни са тези, които могат да ни помогнат и в добро, и в лошо, и могат истински да се зарадват на успехите ни. За мен те са най-скъпите ми хора. Затова се моля от сърце всеки да има близки хора до себе си и да създаде семейството, за което мечтае. И аз си пожелавам да имам такова хубаво семейство като това на моите родители и да успея да запазя всички тези ценности и хубавите български традиции, които се пазят в него.

- 12 години си на сцената...

- От 12 години съм в музикална компания “Пайнер”, но всъщност много преди това вече пеех. Като се има предвид, че в края на миналата година направих 38... (Смее се.) 

- Пандемията сигурно много попречи на изявите ти?

- Слава Богу, аз успях да поработя през миналото лято, пях на лични тържества, дори на един събор. Не знам как кметът на Батановци успя да го организира, но беше много весело. Ако трябва да съм честна, музикалните срещи с публиката много ми липсват, но тъй като отдавна не бях си взимала ваканция, някак си тази пауза от динамичния живот, който водим, ми се отрази добре.

Имах възможност да бъда с близките си, да обмисля добре новите проекти, които подготвям, и днес мога да кажа, че съм заредена с много нови сили и идеи. Разбрах, че семейството е моята сила и моята крепост
Имах доста време да преосмисля всичко, което е станало досега, и започнах 2021 година здрава и заредена с нови сили. Какво по-хубаво от това!

- Пишеш авторски песни, имаш ли любими?

- Да, изпълнявам най-вече авторски песни. Но не мога да отделя нито една от другите. Много обичам народната музика и всяка песен съм я създала с голяма любов, всяка от тях е свързана с лично преживяване. Скоро ще издам книжка, подготвям текстовете и музиката, искам да ги събера и в музикален диск. Мога да се похваля, че в албумите си предимно съм включвала мои авторски песни и се радвам, че те са над 30. Щастлива съм, че са харесвани и предпочитани от моите почитатели.

- И накрая ще те помоля да пожелаеш нещо на нашите читатели!

- На хората над 55 искам да пожелая да бъдат здрави и да им благодаря, че се опитват да са в крак с новото време. Дано всички да имат повече поводи за празници - да се събираме, да си пеем хубави песни и да се веселим както ние, българите, го можем.

Валентина ИВАНОВА