Перничанка за огнения ад в Гърция: Нищо вече не е същото, Ина разплака мрежата със стихотворението си за трагедията

Перничанката Ина Лозанова разказа за огненият ад и жестоката трагедия, коят сполетя Гърция, пише Zapernik.com. Ина Лозанова: Вчера към 5 часа следобед усетихме, че във въздуха има дим. Отначало не се виждаше да има пламъци, защото самият пожар беше по-далече от нас, беше в планината. не се знае от какво точно е възникнал, вероятно може да е от много топлото време, имаше горещ вятър от Африка. И понеже има много иглолистни дървета и огъня се разпространяваше много бързо. Вятърът беше със скорост над 100 км/ч. Огънят много бързо достигна до нас и ситуацията беше просто трагична. Хората се чудиха как да избягат и какво да направят, пръскаха къщите с маркучи и пожарогасители. Качихме се на колите си и избягахме към водата и през нощта бяхме на плажа. В засегнатия район хората са изкарали нощта във водата и са ги прибирали с лодки и кораби. Организацията е на ниво, защото има непрекъснато 24-часово дежурство в болниците, където се предоставя безплатна помощ на хората, независимо дали са гърци или чужденци. Раздава се безплатно храна и вода.

Българката сподели още в профила си във Фейсбук: 

Добро утро няма да казвам сигурно доста дълго време.Ще кажа, обаче,за пореден път СЛАВА НА БОГА!След събитията от последните дни тук,в Рафина,вече нищо не е същото.Десетки хора изгубиха живота си,а стотици са без дом…Няма думи да се опише трагедията…
Към момента няма огън наблизо,но ужасно мирише на дим.Събудих се с остро главоболие,но жива(а това е най-важното!)
Обръщам се към хората от Рафина,мои приятели-българи.Приятели,общината има нужда от шофьори да извозват помощите за хората (храна,вода,дрехи).Ако някой от вас има възможност да помогне нека отиде в сградата на Димархио Рафина,пред Лидъл.Не съм добър шофьор,иначе щях да се отзова.
Нека бъдем хора и бъдем съпричастни с мъката на всички пострадали.

Перничанката се чувства съкрушена от трагедията и написа стихотворение , посветено на жертвите на пажара в Атики:
Колко сме нищожни
Колко сме нищожни в този свят,
колко сме сами и уязвими…
Колко мъка,как сърцата ни болят,
колко сме безпомощни,безсилни…