В момента не работим нито с глаголица, нито с кирилица. Ползваме “Петровица”. Защото през 1727 г. по поръчка на Петър Първи нашата азбука се адаптира към латинската. И не само графиката се изравнява, отпадат някои символи, надредните знаци и др.
Историята на българската култура говори за две азбуки - глаголица и кирилица. За мен и двете са по-стари от девети век, когато са живели Кирил и Методий. Ако те са продължили дейността на един друг Кирил (Кирил Кападокийски), живял 200 години по-рано, както твърди проф. Йордан Иванов, тогава вече говорим за приемственост и в имената. А това означава продължение на един цял процес в културата и възобновяване на българската литургика.

Ние българите сме сред първите, приели християнството. Големият проблем е, че не се говори за това. Според мен солунските братя са направили правописна реформа въз основа на познати до този момент графични елементи, а и азбуки, за да преведат свещените писания на западно рупско или солунско българско наречие... Това не означава, че ролята им е по-малка, а напротив.”

- Защо наричаш Етикус Истер “неизвестен наш философ, живял в Мала Скития през 4 в. сл. Хр.”? 

- Етикус е забележителен учен на своето време. Изключителен ум, развил двата големи клона на познанието - космология и сомология. Живял е в Мала Скития, която очевидно е важен културен център. Там са живели също Скитските монаси и Дионисий Екзигус, изчислил по молба на Папата рождената дата на Иисус Христос. Трафикът между Балканите и Северното Причерноморие тогава бил доста оживен.

Това е така нареченият Хиперборейски диагонал. Важното е, че това население, което се е придвижвало тук напред - назад през вековете, е очевидно от роднински произход. Ако погледнем генетичните карти, които бяха публикувани на английски, руски, италиански и френски, както изследванията от различни лаборатории, ще видим, че населението на Украйна (Северното Причерноморие) и това на Балканите са роднински. На север от Украйна вече има друг генофонд, установиха го руските учени. 

- Предполагаш, че именно Етикус Истер е баща на глаголицата... 

- Цитирам едно от мненията на хора, които са работили доста преди мен. Други казват, че автор на глаголицата е Улфила. Той е бил близък на Константин Велики и фактически глава на църквата, да я наречем Дакийска, действаща оттатък Дунава.

А изворите говорят и за 300 000 преселници от неговите хора на юг от Дунав с разрешение на Константин Велики. Нашите деди са побеждавали живота с древната си силна вяра, върху която се изгражда и християнската култура. Вярата в онези времена е свързана с познанието, респективно със знаковата система, която запечатва познанието. Затова в случая свързваме азбуката с книжнината, която е била необходима на предците ни, за да изразяват вярата си.
 
Ако говорим за Етикус, не може да подминем Св. Йероним Блажени, защото именно той го е превел и представил. Някои тълкуватели дори сочат светеца за автор на глаголицата. Но модерната история е пренаписвана много пъти, особено от доминиращите Велики сили. 

Никой не може да каже с точност кога е създадена глаголицата. Според мен тя е пиктограмна система, т.е. доста стара. 

- Но се приписва на Кирил и Методий.

- Не е вярно, че Кирил и Методий са измислили азбука. Те са ползвали наличен корпус от графични елементи, от които са могли да създадат фонетичен изказ. Направили са правописна реформа и са превели наново свещените книги на нашия език. 

- И не са вземали букви от гръцката азбука?

- Покойният акад. Емил Георгиев, учен с огромен принос в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на старобългарската, възрожденската и новата българска литература, твърдеше, че гръцката азбука е стара българска азбука. В това поле, когато кажеш гръцко или българско, няма да си много точен, защото знаковите системи са универсални.


Петко Атанасов

Те са възникнали на верски принцип, т.е. в някогашната стара наша култура, културата на Великата богиня майка и нейния син - царят Слънце. Ние сме културни роднини с гърците. Те са пришълци на Балканите. Дошли са от Северна Африка през 15-и век преди Хр. Тогава не са се наричали гърци.

По политически причини доктрините за тези векове са объркани, а термините разместени. Въпрос на пропаганда. В древността хората не са се делили на нации и на народи. Те са се припознавали като родовe, а още по-силен белег е била култовата принадлежност. Модерна Франция е тази, която въвежда термина нация като политическо понятие. Нацията е политически термин, който цели да обедини поданиците на един крал. 

- Значи ние условно се наричаме българи?

- Ние се наричаме българи не само защото понятието е национално и е прието сред модерните национални доктрини, а защото е старо династично и сакрално понятие. И с тази сила е победило времето. Князете, които са се смятали за наследници на старата Слънчева династия, всъщност са се наричали българи. Техните поданици - също. Цитирал съм го през санскрит. “Бъл, бул, бел, бял” - светли, блестящи, слънчеви... Почитатели на Слънчевото божество. 

- Твърдиш, че съществуват доста общи думи между санскрит и съвременния български език. 

- Ами Буда значи буден, пробуден, гората Сърнат е гората на сърните и т.н. Това безспорно е общуване. Имаме остатъци или реликти, или както искаш ги назови, които показват приемственост между някогашния санскритски език и днешния български език, а има и връзка между културите и хората.

- Коя азбука се приема за най-стара?

- Някои казват финикийската, но финикийците са наши близки роднини. Ако става въпрос за египетското писмо, там говорим най-често за пиктограмно писмо, а то е и символно, разбира се. Когато говорим за азбука, говорим за фонетични еквиваленти, изкристализирали от тези стари рисунки, да ги наречем. Но нима тези хора, които са изписвали понятия, не са си кореспондирали по-лесно?

Днес знаците за движение по пътищата ги разбираш, независимо на какъв език говориш, нали? Фонетичното писмо усложнява комуникацията между хората, разделя ги.


Ситовският надпис в Родопите

- Каква е връзката ни с трако-финикийското писмо? 

- Останали са надписи от 3-2 в. пр. Хр. със знаци, които влизат в определението “трако-финикийско писмо”. Освен това изворите говорят, че Кадъм е донесъл писмото от Финикия в Тива Тесалийска, т. е. на Балканите.

Наскоро имаше интересен скандал, свързан с една книга от златни плочици. Беше скрита в Историческия музей, но по някое време я показаха. Публикуваха я и знаците изключително много ми заприличаха на знаците от Ситовския надпис в Родопите.

В него графемите са по-издължени, а в плочиците - по-сплескани, иначе са същите. Наличието на старо писмо не е нещо ново. Един немски учен, Еберт, изследвайки етруската писменост, още през 1936 г. твърди, че писмото е тракийско. А с това потвърждава и изследванията на Себастиано Чампи за връзката между Балканите и Апенините, езикова и писмена, а значи и родова. На територията на България има интересни факти и от по-късно време.

В Кръглата църква в Преслав бяха намерени два надписа - на глаголица и на кирилица. Със сигурност това са молитвени текстове. Твърди се, че църквата е от 9 век. Тя обаче изглежда е раннохристиянска, вероятно от 4 век. И тези писмености - глаголица и кирилица, както им казваме, значи са по-ранни от “измислянето им”.

- И все пак, от кой век е азбуката ни?

- Имаме извори и информация за хората, които са живели от северната страна на Дунав, а това е днешна Румъния. Това са наши роднини и наследници, избягали от римската власт. Всички знаят, че Румъния е изкуствена държава. Името й идва от наследството на Рим. 

Всичко, което е производно от рум - Румъния, Румелия, Руманя, идва от Рим, защото на Балканите Рим е Рум. Знаем например, че още през 1-ви век сл. Хр. на север от Дунав е имало някаква писменост. Знаците се казват белагини, но никой не ги е виждал.

Името им подсказва сакралитет, т.е. свещено писмо. Но тогава всичките прояви на културата са сакрални. Ситовският надпис в Родопите например е анализиран и превеждан много пъти, но не е признат, така да се каже, от официалната наука за писмо. Може да се каже, че той изглежда като това, което наричат руни. И със сигурност посланията са свързани с вярата и с Бог. Примерно: “Когато дойдеш от звездите, по своя земен път...”

Надписите, останали от древността, които заслужават внимание, разказват в синтетична форма за мистерията на човешкия живот на земята. Издялани са върху камъни, защото няма друг материал, който може да преживее епохите. И никой не може да каже от кога са.

Ако говорим за датировката на паметниците в Египет, там също има различни мнения по отношение на давността. В библейските времена, т.е. преди повече от 5500 години, водачите на групи хора, жреците и царете, когато откриели нещо важно, си давали сметка, че трябва да измислят начин, който да запази тези послания. Първите знаци са идеи-понятия, после са рисунките или пиктограмите и след това писмото започва да се синтезира.

Със законите на Хамурапи 3102 години пр. Хр. се появява първата необходимост от фонетична система за изписване. Трябвало да се изпишат имената на царете и жреците. Това съвпада с нещо друго много важно от живота на Земята - вдишването и издишването, или пулсирането.

Така всичко на Земята се втвърдява и разрежда ритмично и тогава явленията, за които говорим, са втвърдяване на цивилизацията. Т.е. това е развитието на епохата на Кали-Юга. Насочването на културата към ценността “земя” дава отражение върху цивилизацията. Тя става по-чувствителна, по-ранима, качества, които материята предизвиква и развива. 

- Какво сме дали тогава на света? 

- Най-добрата фонетична азбука, която съставят Кирил и Методий. И по-важното - те превеждат свещеното писмо и всъщност възстановяват древната българска литургика, която е от първите векове на християнството и е различна от гръцката и римската.

Литургиката отделя Източна Европа, а не азбуката. Това е третият културен свят в Европа. И това е, защото се възражда третата църква, различна от Константинополската и от Римската. Езикът, на който са преведени свещените текстове и съставени църковните книги, е западен Рупски диалект, солунско наречие. Наричат го старобългарски, но той си е български. В него са запазени архаизми, идиоми, сакрални думи, падежите, защото Свещеният език има и тази способност - да съхранява древността.

Детелина БАРУТЧИЕВА
/вестник "Над 55"/