Лилия Костова е познато име сред родната музикална общественост. Тя е по-малката дъщеря на известния композитор Георги Костов и на певицата Жасмин Костова. От ранна детска възраст общува с мастити музиканти. Завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” с диплома за отличие от Министерството на образованието и златен медал. С пълно отличие завършва и Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Присъдена й е научната степен “Доктор по музикознание”.
- Лилия, отраснали сте в семейство на големи музиканти. Кой бе по-грижовен от двамата ви родители?
- Да, израснах в патриархално семейство, с традиции, които се спазваха.
Най-голямо влияние върху житейския ми път оказа баща ми
Той искаше да свиря на пиано и от 5-годишна възраст започнах уроци при Анна Илиевска. Не пожелах да посещавам Италианския лицей в Горна баня, а баща ми се съгласи с мен, защото така можех да прекарвам повече време в семейна среда. И днес съм убедена, че това е много важно за бъдещото развитие на подрастващите - да са около родителите си.
- Разкажете за някое ваше силно емоционално преживяване от детството?
- Първата тръпка на влюбване в един младеж от горните паралелки в музикалното училище се превърна за мен в стимул за овладяване на майсторското музициране на пиано.
Както става в доста житейски ситуации, и моята любов преживя драматично разочарование
Момчето ми каза в прав текст, че не си представя някога да бъде с жена в смисъла на интимност. Желанието ми да му се харесам и стремежът да се усъвършенствам ми донесоха успех - получих Национална диплома за отличие и златен медал. Последваха и първите ми няколко спечелени конкурса по пиано. Тогава разбрах, че всяко мое пътуване без родителско присъствие тревожи много сплотеното ми семейство. Майка ми и баща ми бяха много бдителни, силно привързани към мен.
Това беше причината да вземем решението да следвам в Музикалната академия. Проявих интерес към камерната музика. Дойдоха и наградите за клавирни дуа с Георги Черкин - четири първи и специални от четири конкурса! С Георги Черкин през 2003-та получихме и Първа награда на международния конкурс “Ямаха”, а година по-късно - първа награда на Академичния конкурс “Зайлер”. Това ми вдъхна увереност да започна педагогическа дейност. Издържах конкурси за преподавател и докторант. Вече двадесет години работя с талантливите студенти.
Композиторът Георги Костов с двете си дъщери, Лилия и Весела
- С кои големи музиканти се запознахте като дете?
- През целия си живот се срещам с изтъкнати музиканти. Колкото са по-известни по света, толкова са по-земни в общуването с хората. Държат се свободно и непредубедено. Имам хубави спомени с големия певец Емил Димитров. Много семейни снимки и видеозаписи, направени у дома и при Емил, са запечатали срещите ни. Бях дете и се чувствах център на внимание, когато Емил Димитров ме снимаше с родителите ми на фона на Витоша. В това време Емил - младши плуваше в басейна пред семейната им къща. Мариета, съпругата на Емил Димитров и майка на сина му, ми носеше подаръци от Москва. Наричаше ме “диско бебе”, защото бях много палава и обичах да подскачам и да танцувам.
Мечтаех да стана балерина, но не ме взеха в школата, тъй като бях по-висока за възрастта си
Вкъщи са идвали и Бисер Киров, и братя Аргирови със Соня Васи, както и много други звезди. Родителите ми гостуваха на Лили Иванова. Стоях на уважително разстояние от популярните лица. Общувах с много оперни певци в присъствието на родителите ми. С Емил Иванов и Веселина Кацарова имахме запомнящи се срещи, както и с много други артисти.
В близкото ми семейно обкръжение бяха професорите Антон Диков, при когото следвах пиано в академията, Виктор Чучков, преподавателят ми по камерна музика, за когото написах доста научни материали и монография. Иван Дреников ми съдейства, за да напиша моята книга “Георги Костов - живот по ноти”, Божидар Ноев, когато се прибираше в София, идваше вкъщи да играят табла с баща ми. Бяхме съседи, живееше в съседния вход.
- Помните ли момента, когато Георги Костов, в качеството си на ректор на Музикалната академия, даде диплома на шоумена Слави Трифонов?
- Спомням си много добре, защото присъствах там. Това събитие стана повод за множество публикации в медиите. Не е тайна, че въпросният шоумен, преди да стане популярен, е свирил на виола в Симфоничния оркестър на БНР. Доколкото знам, при следването си в академията не е имал нанесена оценка по даден предмет, за да получи образователно-квалификационната степен на висшето си образование. Подал молба по каналния ред и е спазил необходимите изисквания. Явил се е пред комисия на посочената дата за изпит. На рояла му е акомпанирал Евгени Димитров. Не виждам нищо толкова интересно във факта, че е оценен от специалисти с висок критерий при изготвянето на протокола. Впоследствие му е отпечатана диплома според Закона за висшето образование.
Може би щеше да е по-интересно, ако Слави Трифонов беше останал телевизионен водещ
Слави целува ръка на Лилия Костова.
Или още по-интересно - да беше продължил професионалния си път като виолист! Но за това се изисква още по-голяма дързост от тази да влезе в политиката. Казвам го в кръга на шегата, разбира се. По мое мнение бе излишно да се преекспонира темата за въпросната диплома, а и едва ли Слави Трифонов ще работи някога в специалност “Виола”! Дори и след поредния скандал в културното ведомство, което сравнително неотдавна оглави неговият колега и дългогодишен член на екипа му.
- Да припомним историята на “Да те жадувам“...
- Родената в годината на раждането ми песен “Да те жадувам” по стих на Любомир Левчев, с когото баща ми е бил приятел, е плод на изказването на поета, че е трудно да се напише музика по негов стих. Баща ми приел предизвикателството, взел книгата на именития поет, ценен и от Людмила Живкова по това време. И изкомпозирал песента. Избрал заглавието “Да те жадувам” и група “Сигнал” приела да я изпълни. Записват песента, като впоследствие тя получава множество признания и награди.
Това е началото на съвместната творческа дейност на баща ми и уважавания от него голям поет. Любомир Левчев написа пиесата “Сантиментално пътешествие”, която и към днешна дата е актуална с драматургията си. Сюжетът отразява суровата действителност. Баща ми написа мюзикъл по текста и премиерата на “Сантиментално пътешествие” се състоя в Музикалния театър. Присъства президентът Георги Първанов, а в главната роля играеше голямата ми сестра, Весела Костова - Нейнски.
- “Да те жадувам” получи широко признание.
- Да, и е преиздавана и записвана през годините. Има и друга интригуваща случка - една сутрин баща ми, както си чете спокойно вестник, попада на заглавието на песента. Като автор на текста е написан поетът Орлин Орлинов, а на музиката - Йордан Караджов. “Господари на ефира” снимаха репортаж тогава във връзка с подписани от споменатите дейци декларации, които са се представили за автори.
Спомням си, че баща ми остана огорчен, докато Любомир Левчев беше доста примирен, въпреки че именно той беше написал “Недопустимост”, оригиналното заглавие на стиховете.
- Разкажете с какво се занимавате в момента?
- В момента подготвям проект към Музикалната академия за концерт по случай 85-годишнината от рождението на проф. Георги Костов през 2026-а. Искам да включа и творби от камерното му творчество. Поканила съм и Весела Костова - Нейнски да пее на събитието. Ще включва изпълнения и на други известни музиканти, както и на студенти от класа ми по камерна музика.
- Нека припомним приноса на Георги Костов за Музикалната академия.
- За приноса на баща ми като ректор на авторитетното учебно заведение мисля, че може да се съди по незабравимите му дела, които точно аз няма да напомням. Академичната общност не ги е забравила. Много хора, които са признателни на баща ми, продължават да ми пишат дълги писма и да ми пращат прочувствени мейли със скъпи за тях спомени от отминалите години и с почит към баща ми. Паметта за него е жива!
Визитка♦ ……………. |
Ели КИРЧЕВА
