Когато хората са обединени не от любов, а от омраза... Когато спойката не е продължаването, не е Ероса, а Танатоса - връзките започват да се разпадат. Защото постигането на смърт е със заложен край и на интересите. Това е кратковременно бъдеще с начертан хоризонт. Какво е общото между четворната коалиция и Румен Радев - унищожаването.

Това пише в профила си във Фейсбук писателят Христо Стоянов.

Ето какво още пише той:  

Все едно на какво, в случая е унищожаването на ГЕРБ, и в частност на Бойко Борисов. Това е хоросанът, който ги свързва. Защото те нямат визия за после. Да речем, постигнат успех. Ами, после... После няма да има.

Защото те са създадени с нисък хоризонт. Апропо, така бе унищожено и СДС - вече съм писал за това. СДС не ги обединяваше идея - лява, дясна или каквато и да е там. В СДС имаше различни идейно партии - БСДП, БЗНС, Християндемократи, националисти, Либералдемократи, демократи...

Но всички те обединени от омразата. И когато Иван Костов им нареди да станат партия в нея останаха само мразещите... БКП стана БСП и... нямаше кого да мразят... Свърши хоросанът.

Всъщност, тази коалиция напомня по своя състав СДС тогава. СДС като коалиция разнородна в идейно отношение, обединена, създадена от омраза. Някои от младите в тази коалиция дори нямат памет за началото на ГЕРБ...

Преди дванадесет години председателят на Парламента е бил на двадесет години... На него дори и омразата не му е автентична - за да натрупаш омраза са нужни спомени, разочарования... Внушената омраза е омразата на "Хитлерюргенд" или Комсомола у нас... Даже омразата не е автентична, защото са привнесени спомени в теб.

Сръбският дисидент Милован Джилас бе казал: " "По-лоши от комунистите са само късните антикомунисти". Мисля, че нещо такова се е получило тука, в новия политически хоросан при четворната коалиция. И ентусиазмът, който се опитват да придадат на обществото все някога има край.

Помнещите времето на Тодор Живков изпитват носталгия по него - имат база за сравнение. Сигурността, базирана на равна бедност плюс поривите на младостта е заменена с липса на визия и несигурност сега. А носталгията води само до разрушения.

Носталгията не е любов към определено минало, носталгията е омраза към настоящето... Още повече, че бъдеще не се строи или прави по картинки от миналото, а по идеи... А те винаги са с висок хоризонт, винаги са някъде отвъд него. Отвъд омразата и личната суета...