Племенницата на "дядото" на ксерокса: Разплаквам с песни българи в чужбина

Йога и конна езда. Това са двете тайни на Дения Пенчева да релаксира и да поддържа формата си. Романтичката на българския фолклор, както я наричат феновете, освен с красота, чар, талант и обаяние, може да се похвали и с именит родственик. Младата дама е потомка на един от най-известните българи - физика академик Георги Наджаков, пише "Марица.бг".

Той е автор на първото българско откритие - фотоелектретното състояние на веществото, и затова е признат от цял свят като  "дядото на ксерокса", тъй като въз основа на неговите проучвания е създадена известната машина.

„Георги Наджаков е братовчед на баба ми, която живее в Костенец и също носи фамилията Наджакова, а аз се падам негова племенница. Откритието му, от което се ражда ксероксът, е обявено за най-важното световно постижение от българин. Помня, че като дете баба ми разказваше за неговите успехи, ала едва впоследствие разбрах колко е велик. Георги Наджаков е вписан в златната книга на откривателите ни  под №1“, разказва с гордост Дения.

Изпълнителката е родена в София. Още на 6-годишна възраст започва да пее в хор Радио деца при Българското национално радио. В годините школува гласа в различни хорове и музикални формации. Става солистка на младежката формация на ансамбъл „Чинари” с художествен ръководител Асен Павлов. От 2001 до 2006 година неин персонален вокален педагог е народната певица Гуна Иванова. Завършва гимназията към руското посолство в България. Дипломира се в  бакалавърска специалност Актьорско майсторство за музикален театър в Нов български университет и паралелно с Поп и джаз пеене при Етиен Леви. Следва магистърска програма в специалност Продуцентство и креативна индустрия във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Климент Охридски”.

Разказва, че известният  родственик е починал няколко години преди тя да се роди. Въпреки това обаче Георги Наджаков се превръща в идеал за нея. А животът му я подтиква да запише магистратура, която е далеч от музиката.

„Изобретението му така и не е патентовано и това беше причината да се насоча към Продуцентство и креативна индустрия, за да уча в защита на авторските права. Изключително горда съм, че съм негова племенница. Той е направил велико откритие, а аз като креативна личност може да направя открития в други области“, казва младата изпълнителка.

Академик Наджаков е създател на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Бил е и ректор на Софийския университет. В наши дни Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име.

Дения признава, че най-голямото  приключение досега е едномесечно турне в далечна Австралия заедно с Гуна Иванова по покана на македонското общество в град Перт. На концерта, провел се в Македонския клуб в града, повече от 3 часа над 300 души танцували, пели и плакали от вълнение заедно с двете харизматични изпълнителки. „Емоцията беше неописуема. Макар и далече от родината, с  тези прекрасни, изстрадали хора от Егейска Македония се чувствахме толкова близки и като у дома си”, спомня си Дения. Там двете певици са отличени и с почетния знак на македонската общност в Уулонгонг, където живеят над 25 000 вардарци.