Похвална е идеята на пловдивското кметство и местния парламент, след реставрацията на емблематичната сграда на някогашната БНБ, която вече е собственост на общината, тя да се предостави за музей на Пловдив. Но и с едно важно гражданско мое допълнение... и на тракийската култура. Град Пловдив, в който живее 9% от населението на нашата страна, го заслужава.

Вече осем хилядолетия ранобудните лъчи на слънцето първо погалват върховете на сиенитните хълмове, после високите сгради и след това тръгват по лицата на пловдивчани и хилядите гости на града. Връстник на Троя и Микена, Пловдив е по-стар от Рим, Атина и Константинопол.

С богатия си духовен климат, съхранил през векове и поколения своя блясък и величие, Пловдив и днес блести с ярката си светлина.

Основателите на днешния град са траките - най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот, високата материална и духовна култура, както и ранната поява на племенни общности ги правят важен фактор в историята на полуострова.

Траките оставят изключително оригинална култура, в която традицията и асимилираното чуждо влияние създават естествени връзки между Изтока и Запада. Антични автори като Омир, Херодот и други описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъдци и занаятчии. 

Медът и виното на траките са възпявани от не един античен автор

Намерените златни и сребърни тракийски накити, съдове, оръжия, колесници и снаряжение показват изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били пословично смели и свободолюбиви. Неслучайно Спартак - водачът на най-голямото въстание в Римската империя, е от Тракия. Високо почитан е бил и Дионис - богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ - Орфей, тракийски певец, лечител и гадател.

Историята на Пловдив е тясно свързана най-вече с двете тракийски племена - одриси и беси

Те населявали поречието на река Марица и Родопите. Царството на бесите, основано около 480-460 г. пр. Хр., се счита за най-ранния тракийски племенен съюз. Траките първи създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен - на името на митичния тракийски герой, цар и певец).

През IV век пр. Хр. Евмолпия е голям стопански и културен център, който предизвиква амбициите на древномакедонския владетел Филип II. През 342 г. пр. Хр. той успява да разбие траките и да завладее града, като го назовава Филипополис (град на Филип). Според древнoримския летописец Лукиан, Филипополис е най-големият и най-красивият от всички градове - отдалече блести неговата красота и една голяма река тече край него.

Според едно старо предание всеки уважаващ себе си град е построен на хълмове и то е желателно да бъдат седем: Рим, Киев, Сан Франциско, Атина, Троя и, разбира се - Пловдив. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, бил наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприели тракийското му име Пулпудева, но го модифицирали като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното му име Пловдив.

Турците нахлули на Балканския полуостров в средата на XIV в., а през 1364 г. завладели Пловдив и му дали името Филибе. Попадайки във вътрешността на империята, градът загубва значението си на важна крепост и постепенно израства на прага на Ориента като модерен за времето си оживен икономически център - град на търговци и занаятчии. Османските власти считали, че Филибе не е изложен вече на опасност от внезапна атака, и решили да премахнат укрепленията. Така постепенно и необратимо всички видими следи от древното минало на града изчезвали. 

Националното Възраждане събудило българския национален дух

През първата половина на XIX в., наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив станал голям икономически център в европейската част на Турция. 

По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Ефес и Истанбул, а оттам поемали към целия свят

Къде се крие днес очарованието на Пловдив? В живописното разположение край двата бряга на река Марица? А може би в строгата хармония на улиците и булевардите с разноликия човешки поток? И в едното, и в другото, защото Пловдив добронамерено посреща своите гости с богатото си историческо наследство и с пъстрия си духовен микроклимат, съхранил мъдростта на много векове и поколения.

Диалогът и мирното съжителстване на култури и религии в България са факти от всекидневието, които Пловдив привнесе в една обединена Европа, която доскоро гледаше на интеграцията повече като икономически и финансов процес и по-малко като на човешки и духовен път.

Духът на този вечен град и ансамбълът от възрожденски къщи в резервата “Старинен Пловдив” даряват със сила и вдъхновение творците му - поети, писатели, художници, музиканти, които с огромния си интелектуален потенциал прославят Родината по света. Затова неслучайно Пловдив стана първият български град, който бе избран за европейска столица на културата през 2019 година.

Пловдив, за разлика от своите връстници, освен величието си като град, успя да запази от земетръси, войни и пожари хората си, които са го населявали. 

И като птицата Феникс той винаги е възкръсвал от пепелта и е политвал в бъдещето, стъпил върху седемте сиенитни хълма, които са запазили и до днес старите си популярни названия.

“Който познава културата на българите, то той е европеец” - тази мисъл на световноизвестния интелектуалец професор Петър Увалиев, който се спомина преди години в Лондон, е актуална и днес. Защото да бъдем равни с другите европейски народи е въпрос на собствените задружни усилия - казвал го е Васил Левски. Това пък е и Пътят да стигнем до светлия олтар на човечността, според проф. Асен Златаров.

Георги НАЙДЕНОВ, Пловдив