Илона Георгиева e завършила в Москва висшето си образование. Градът е познат и много го обича. Следвала е „Книгоредактиране и разпространение”. Сега е асистент по руски език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Пази старите си приятелства от студентските години. Това лято е  направила дълго пътешествие в Подмосковието и дълбоката провинция.
Как живеят руснаците в местата, които са далече от големите градове? Каква е новата руска мания и защо всяка спестена рубла се инвестира във вили или апартаменти?    

Илона Георгиева е видяла всичко, което става край 800-километровия път от Москва до Нижни Новгород. „Беше ми интересно да усетя провинцията, защото тя е винаги по-интересна от столицата. През последните 20 години Москва вече стана един чисто американски град с нейните 12 милиона жители. Тя дори не изглежда европейски град. Русия е втората страна в света след Щатите по брой на имигрантите. Затова провинцията е интересна. Отидохме до Нижни Новгород. Моите познати си купиха и вила там, макар да имат и къща за почивка в Подмосковието”, разказва Георгиева пред "Марица".  

Новата мода сред руснаците сега е генеалогията. Всеки иска да изследва родословното си дърво. По тази причина в страната има хиляди сайтове, които помагат в търсенето на данни за отдавна починали предци. „Моята приятелка Лена вече е стигнала до 13. век. Данните се търсят през църквите и регистрите в тях. Понякога е много трудно, защото до 18. век селяните не са имали фамилии. Писани са като „сина на еди-кой си”. Моята състудентка е дворянка от рода Шипилови по бащина линия. Точно там, където е било имението им едно време, си купиха нова вила”, разказва пловдивчанката. 

Приятелите са дори под средна ръка руснаци. Жената работи като счетоводител в малко издателство, а съпругът се грижи за компютърната система на малка обувна фабрика. И освен новата къща в Нижни Новгород имат и вила в Подмосковието със 7 спални и три апартамента в Москва.  

Мястото е глуха провинция на 800 километра от столицата. Дотам се минава през различни губернии и навсякъде пътищата са идеални. „Руснаците имат поговорка: У нас две проблемы - дураки и дороги! А дори междуселските пътища бяха поддържани и асфалтирани”, подчертава  Георгиева. 

Новото имение на руските приятели е в стар околийски град, където във Волга се вливат две реки - Сура и Курмешка. Там е свършвала по време на татарското нашествие Русия. „В съседното селище Деяново църквата е била склад през съветско време. Сега наследниците на дворяните Шипилови изцяло я възстановяват. Навсякъде храмовете се реставрират от местните хора с дарения. През съветско време иконите са били взети от селяните и те са ги държали в домовете си. Сега всички ги връщат обратно в църквата”, разказва Илона Георгиева. 

Пловдивчанката ходила и в село Михнево в Тулска губерния. „Там осъзнах, че руснаците са невероятно трудолюбив народ. Като че ли това по никакъв начин не съм забелязвала, а и всички ние мислим за тях стереотипно. Пред всяка вила има алпинеуми, райграс. Отзад парници с лехички, в които всеки корен е ограден от оградки. При тях доматите никога не узряват - те ги взимат зелени и после чакат да станат”, разказва пловдивчанката. 

Всяка къща в селото има сонда за вода - няма централен водопровод. Към чешмите са сложени помпи, които дават достатъчно налягане. „Единственото, което моята приятелка нямаше, беше съдомиялна машина. А там почти няма къща без съдомиялна”, подчертава тя. 

Освен голямата вила с много спални, руснаците имат обикновено и баня. На практика тя е отделна къща. Всички карат джипове, основно автоматици, защото, ако живееш в Москва, прекарваш много време в колата. Попаднеш ли на задръстване, трябва да ти е лесно и удобно. „В момента средната заплата в Русия е 37 000 рубли - 1000 лева. За Москва е много по-голяма. Приятелката ми взима 130 000 рубли. Защо да не си вземат джипове - те ги изплащат”, обяснява Илона.   

От наблюденията си е разбрала, че храната е на наши цени, а бензинът е два пъти по-евтин. Цигарите са по-евтини. Скъпи са имотите. С техните заплати те непрекъснато реинвестират в нови къщи. 

Навсякъде има реки, които са много чисти. До всяко село хората са си направили плажове. Често казвали на Илона: лесно ви е на вас - морето ви е на 200 километра. 

„Със сигурност има и хора, които живеят бедно, ала обикновено те са такива, на които не им се работи. Навремето Горки е писал, че босяците са специфична група, която просто иска да живее така. Те са склонни към това. Във вилата до Нижни Новгород дойде съседско момче. Има пчелин. Донесе веднага една пита мед. Наловил риба - опушихме я. Окосил на своя глава тревата пред къщата. Ей това е руският мужик! И не взима пари за това - иска да помага. Той донесе от своя самогон, който беше като мохито. Беше слагал какви ли не настойки”, спомня си пловдивчанката. 

Въпреки санкциите не се усеща песимизъм никъде. Разликата например между руските и българските майстори е голяма. Качеството на услугите в Русия се е качило на  високо ниво. „В съседната вила цяла вечер  тропаха - сменяли прозорци. Е, нали хората ги няма? Спокойно, те ще ги сменят сами, ми казаха веднага. Сутринта прозорците сложени, а зад тях дори перденцата спуснати. Представяте ли си български майстор да направи това! Трябва да му висиш на главата цяла нощ. Приятелката ми си поръча камина за двора. Няма ли да ги гледаш какво ще направят? Защо - аз съм им платила. Отидохме, всичко тип-топ и тя им преведе парите”, разказва пловдивчанката.