След 75 години една награда най-после стигна до своя притежател, предаде Нова телевизия. Историята е от края на Втората световна война, когато ученик спасява от удавяне няколко войници в река Дунав. Заради храбростта си младият герой е удостоен с държавно отличие, което, обаче успява да вземе чак днес.

Годината е 1944, месецът е юни, а учениците са в лятна ваканция. Един 17-годишен младеж за пореден път влиза с лодката си в реката.

„По едно време чувам страхотен взрив. Когато погледнах, срещу мен един кораб се вдигна целият във въздуха и след това почва да потъва. Той се натъкна на мина, която не е взривена. И аз с целия си детски акъл: "Тръгвай да видиш какво става””, спомня си Цонко Филипов.

Цонко се насочва към кораба, за да търси оцелели.

„Там водовъртежи, всичко потъва. Не знаеш какво да правиш. Хванах един, дръпнах го в лодката. Чакай, викам, още един”, разказва Цонко Филипов.

Така спасява живота на двама войници. Министърът на народното просвещение чува за подвига му и издава заповед ученикът да бъде незабавно награден. Историята обаче е решила друго. Със събитията от 9 септември отличието потъва в забрава. А с него и поканата за среща в министерството.

Поканата е скрита в джоба на стар портфейл.

„И така стигнахме до днешния момент”, разказва Цонко.

Мястото вече не е министерството на просвещението, а това на образованието. Прагът му прекрачва същият смел ученик, макар и скоро навършващ 91. 

„На 15-ти юни 44-та година той е награден от Министерство на просвещението тогава с грамота и с писалка. С лекото закъснение от 75 години ние решихме да връчим въпросната писалка на г-н Филипов, който през това време е бил учител в Хасково, учител по физическо”, заяви Петър Николов, зам.-министър на образованието.  

Бившият учител обаче изпитва и тъга. Защото героите, по думите му, са останали само в пожълтелите документи от миналото.

„Трябва да има човешкото в човека. Ние изгубихме човешкото! Няма го! Слизаш от трамвая, падаш и няма кой да ти помогне”, разсъждава Цонко Филипов.