Пред вас е още един набор от снимки от всекидневието на нашия народ от времето на социализма.

В албума са събрани тия фотографии, не сме ги подбирали нарочно – просто това е останало от онова време, пише socbg.com.

Предлагаме ви да им хвърлите един поглед и да прецените какво сме загубили и какво сме спечелили от т. нар. демокрация.

По времето на социализма отдихът бе неизменна и задължителна част от трудовото ни всекидневие. Хората здраво работеха, но държавата им бе гарантирала заслужена почивка.

Според Кодекса на труда всеки работещ имаше право на 14 работни дни годишен отпуск. Някой категории ползваха по 20, а униформените – цял календарен месец.

Почти всички категории работници и служещи си имаха почивни станции на най-хубавите места в страната – задължително по морето, балнеосанаториуми във Велинград, Поморие, Павел баня, Вършец и къде ли не из богатата ни на минерали извори родина. През зимата се пукаха по шевовете станциите в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина…



Мнозина си позволяваха лукса всяка година да почиват и на море, и на планина. Някои работяги, свикнали със селския труд, пренебрегваха отдиха и се хващаха на работа в кооперативите или в личните си стопанства, но това си беше техен избор.

За младежите и децата бе създадена широка мрежа от лагери и почивни станции, където всяко лято бъдещето на нацията почиваше, спортуваше, занимаваше се с увлекателни дейности и игри. Неслучайно населението на България наближаваше 9 милиона


И така до „избухването” на т. нар. демокрация. Сега някои от по-възрастните не си спомнят кога за последен път са виждали море. В скъпоплатените СПА центрове се глезят олигарси, мутреси, богаташи с неизвестен произход на парите си и, разбира се, новите ни политици и „народни” избраници.

Простолюдието работи на няколко места, за да свърже двата края и въобще не му идва на ума да почива

– така, докато се пресели в т. нар. по-добър свят.

Сравнението с преди и сега направете сами.