Теодора Игнатова, почетен консул на България в Конго и заместник-председател на националната гайдарска асоциация, кръстосва България, за да раздава  пакети с продукти от първа необходимост на нуждаещите се. Теодора Игнатова привлече актрисата и модел Диляна Попова, която сърцато откликна и тръгна с нея и с доброволците на фондация „Докосни щастието“ към селата Гложене, Хърлец и Бутан във Врачанския регион. 

„Това са големи населени места с по 2000-2500 жители“, разказа Теодора Игнатова. – Свързах се с кметовете им, за да посочат кои хора наистина имат нужда. Когато пристигнаха камионите с пакетите, във всеки от които имаше по четири чанти, им обясних идеята на проекта и показах съдържанието.

А с него наистина човек в притеснено материално положение може да изкара цял месец.  Плюс по половин литър дезинфектант – за ръце и за повърхности, произведен в Русе, и брошура с указания  как да се предпазват от коронавирус. Настоявах всички продукти да бъдат български – 2 бутилки олио, леща, боб, ориз, захар, оцет, 3 вида макарони, 2 сапуна, прах за пране, препарат за съдове, 3 консерви, кремчета на прах,  вафли, лютеница… Изпратих благодарствено писмо на склада във Враца, от който купихме продуктите, защото ни дариха транспорта.



Заедно с Диляна Попова, доброволците и една дама от социалните служби, която лично познава всички, започнахме да раздаваме пакетите. Беше много емоционално. Особено при една баба на 103 години, която стана от стола, посрещна ни и ни нацелува. Попита чии деца сме, откъде  носим тези неща“, развълнувано сподели Теодора Игнатова. Тя била притеснена как да помогне на самотните мъже на възраст и дълго разсъждавала как да подбере продуктите така, че да подходящи и за онези, които трудно се оправят с бита.

Три дни Теодора обикаля Врачанските села, след което пали колата към Смолянско. Там пък Българската гайдарска асоциация, в която бизнесдамата е заместничка на Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска.



„За пет села в смолянска община бяхме приготвили 250 пакета с дезинфектанти, маски и хранителни продукти. По традиция се срещнахме с кмета на Смолян, разказахме му за инициативата  и качихме подробности на сайта на общината. Много държах хората да знаят какво и как се случва. Защото, когато неотдавна направих дарение с храни за нуждаещи се от свое собствено име, момчето от склада питаше изумено  „Ама тази жена дава парите и нещата отиват направо при хората? Мислех, че това става само по телевизията“.

Помолихме социалните служби да направят списъци, защото има хора, на които броени стотинки не им достигат, за да влязат в програмите да подпомагане. Петте набелязани от гайдарската асоциация  села бяха Широка лъка, Бостина, Левочево, Хасовица, Писаница. Справка с кметовете показа, че в Писаница и Хасовица има само по деветима жители и се оказахме с повече пакети, отколкото хора.



Кметът на Широка лъка достойно каза „На нас много ни помагат. Дайте само на най-нуждаещите се, които ще ви посоча, но помогнете и на други села.“

Включихме Соколовци, селото, което е точно под връх Рожен и Кутела, българо-мохамеданско селище на върха на планината над Момчиловци.  В него живеят 270 човека, всичките над 60 години. Училището се продава. Нищо не работи. А Петър Янев ми каза, че допреди 15 години там е свирил на сватби по 2000 души. Населението се е стопила. А наоколо – дивна природа, невероятни гледки.  През цялото време имах буца в гърлото.



И навсякъде хората се разплакваха и  казваха „Ама в пакета има две чанти. Аз ще взема едната, втората я дайте на друг човек в нужда“.   Петьо Гайдарят го познават навсякъде в Смолянско, кметовете бяха подготвили списъци не само с възрастни хора, а и самотни майки, семейства с малки деца… Останаха ни 39 пакета и с дамата от социалната служба ги занесохме в Смолян. Тя призна, че покрай нашата инициатива се е срещнала с хора, които не е знаела колко са зле материално и сега търси други програми, в които да ги включи.

Невероятно емоционално беше!“, завърши разказа си Теодора Игнатова.