На 80-годишна възраст в София е починала Мария Чакърова, една от създателките на първия плат от изкуствено влакно у нас - ямболена, пише Монитор бг.

През ноември 1968 година в Ямбол Тодор Живков реже лентичката на ямболския Стопански химически комбинат "Димитър Димов", впоследствие комбинат за полиестерни влакна със същото име.

Два месеца по-рано в комбината вече е произведено първото българско изкуствено влакно, което пък е в основата на модерния по онова време плат, получил името на родния си град и кръстен "Ямболен".

До този момент "найлонови" ризи, шлифери и блузи може да се докарат само от чужбина - Чехия, Унгария и единични щастливци могат да си набавят дрешките на Запад.

Със започването на собствено производство на ямболен модният текстил влиза в гардеробите на милиони българи и в началото на 70-те години вече е част от конфекцията.

Част от историята на ямболена е и лична история на бившата началничка на бюрото по труда в Шумен Мария Чакърова.

В средата на 60-те години на миналия век държавното ръководство решава България да започне собствено производство на три вида синтетични материали от полиестер - споменатият вече плат, получил името ямболен, както и булана и видлон.

Булана трябва да се произвежда в Бургас, Видлон във Видин. Буланата служи за килими,тапицерии и якета, а видлонът за бельо и чорапи.

Първо е писано или планирано да тръгне заводът в Ямбол. На 15 март 1965 година правителството на НРБ и фирмите "Круп" и "Лурге" от ФРГ сключват договор, според който германците трябва да ни проектират и доставят комбинат, в който да се произвеждат полиестерни влакна.

Строителството започва още същата година през юли. Мария е родена в ямболското село Воден и отива да учи в София във ВХТИ. Дипломира се като инженер-химик и специалист по текстил, а след института започва работа като завеждащ химична лаборатория в Ямболския полиестерен комбинат.

Там под нейно ръководство и в екип с германци и швейцарци в България се произвежда първото изкуствено текстилно влакно, поставило началото на производството на дрехи и материали от изкуствени (полиестерни) влакна у нас. Младата инженерка остава в Ямбол до края на 60-те.

През 1970 година се запознава с младежа Филю Чакъров, омъжва се за него и се мести в Шумен. Тук мъжът й ще направи партийна кариера и ще посрещне 10 ноември 1989 година като последният първи секретар на ОбК на БКП.

Мария започва работа в бюрото по труда - първо като служител, а после и като негов началник докъм края на 90-те години на миналия век.

"Беше забележителна жена, със свой собствен стил и страхотен усет към красивите неща в живота. Във всяко нещо влагаше сърце и душа и беше изключително точна и самовзискателна.

Радваше се на искрени приятелства в целия Шуменски окръг и много държеше на тях. Беше от тези, които създаваха през годините и вярваше, че в България хората от нейното поколение заслужават по-достоен живот и по-добра съдба", пишат за нея децата й, които днес живеят в чужбина - дъщерята се занимава с научна дейност в Лондон, а синът е адвокат в Лос Анжелис.