На 4 септември Православната църква почита Св. свщмчк Вавила, еп. Антиохийски и Св. прор. и боговидец Моисей.
Моисей е една от най-важните старозаветни личности - автор на първите 5 книги от Библията - Моисеевото Петокнижие (Тора).
Свещената книга го сочи като основна фигура за спасяването на израилтяните от египетски плен и преселението им в Ханаан, както и за консолидирането на еврейските племена около култа към бог Яхве. Нему се приписва и обявяването на десетте Божи заповеди, които, според преданието, получил лично от Бога в планината Синай.
Моисей е персонаж от Библията, религиозен водач, законодател и пророк, на когото еврейската традиция приписва авторството на Петокнижието. Моисей е най-важният пророк в юдаизма, както и един от пророците в християнството, исляма, бахайството, растафарианството и други религиозни течения.
Според библейската книга Изход той е роден по време, когато евреите пребивават в Египет. Те са подложени на масово изтребление и преследване – фараонът заповядва да се убиват всички новородени момчета от еврейски произход, за да се намали популацията на чуждия народ.
За да го спаси, майката на Моисей го скрива в кошница и го пуска по водите на река Нил. Кошницата е намерена от дъщерята на фараона, която осиновява момченцето.
Впоследствие детето е отгледано от дойка, която всъщност е истинската му майка. Моисей става принц на Египет, но нетърпимостта му спрямо жестокостите на египтяните към народа му го карат да направи необмислен акт – убива садистичен египтянин.
Убиецът е изпратен в пустинята, където се жени за дъщерята на мъдър шейх и става пастир. Бог, във вид на неизгаряща къпина, приканва изгнаника да освободи народа си от египетското робство.
Моисей се връща в Египет, където настоява пред фараона да пусне евреите. След няколко бедствия владетелят скланя и чужденците напускат страната.
Преминават през разтвореното от Божията сила, измолена от водача им, Червено море. В пустинята, на планината Синай, Моисей получава Десетте Божи заповеди, с които е сключен завет между евреите и Бога. Еврейският народ обаче обикаля 40 години из пустинята, докато намери Обетованата земя. Самият Моисей не доживява този момент.
По време на пътуването им на изток Моисей получава Десетте Божи заповеди. Въпреки че доживява до 120 години, той умира преди евреите да достигнат Обетованата земя.
Гонене на християните
Свещеномъченик Вавила бил Антиохийски епископ през времето на един от най-жестоките гонители на християнството, римския император Деций Траян (249 – 251 г.). След като принесъл кървава жертва в езическото капище в Антиохия, императорът пожелал да влезе и в близкия християнски храм, за да се надсмее над извършваната по това време християнска безкръвна жертва – светата Литургия.
Епископът св. Вавила застанал решително на входа на храма, изправил се пред императора, прострял десницата си към гърдите му и тъй не му позволил да влезе вътре и по тоя начин да оскверни божествената светиня. Посрамен, императорът си отишъл. На другия ден обаче християнският храм бил опожарен. Свети Вавила бил доведен на съд пред императора.
Деций Траян обещал на светителя богатства и почести, ако се откаже от Христа. Заплашвал го с мъчения, ако упорства. Но не успял да го отклони от светата вяра и от дълга му като епископ на Църквата. Св. Вавила бил подложен на жестоки изтезания. Накрая един от палачите го посякъл с меч. Християните погребали тялото му с почести.
Около 100 год. по-късно светите му мощи били пренесени в красивата местност около Антиохия, наречена Дафне, където била построена църква на негово име. В тая местност имало и езически храм на Аполон. Езическия храм опустял, но храмът издигнат в чест и възхвала на свещеномъченик Вавила Антиохийски блестял с божествена светлина.
