В казармата най-желаната награда за един войник беше отпускът- гарнизонен, или домашен. По устав за най-висока награда се смяташе „снимка със знамето пред строя”, или нещо подобно. Но „бай войник”, както се наричахме помежду си, би избрал винаги, ако има начин, да го пуснат в отпуск, коментира журналистът Иво Инджев.
Само че почивките в казармата поначало не бяха много на мода. Старшината знаеше много добре, че почивката развращава. Упорит непушач ( до тъпост , явно) като редник Инджев редовно си патеше от почивките. Докато останалите получаваха своите минути почивка за по цигара, непушачът ( за присмех на пафкащите), трябваше да премете – често пъти дори фасовете, на пушещите.
Не казвам, че мразя да почивам. Но си имам едно наум. Всеки, чийто живот е свързан с казарменото общество, ще ме разбере.
Такива неща ми минаха през главата по време на информационна емисия на RE: TV , в която колегите повдигнаха въпроса за почивните дни и тяхната бройка. Бяха си направили труда да пресметнат „къде сме ние” спрямо ЕС по брой почивни дни на година. И какво да чуя? Че сме шампиони, че никой друг в ЕС не почива толкова много в годината, колкото българите.
Абе, рай си е милата Родина. Нека другите се бъхтят за първите места по принадена стойност ( което става с яко потене по работните места) или по ефективност на енергопотреблението ( поради което спестяват ток като за цели централи от типа на АЕЦ „Белене”). Ние пък ще сме си номер едно в почиването.
Интересно само, дали няма да получим някои и друг транш от ЕС за проектите за нашите почивки. Явно имаме нужда, почиваме шампионски. Всеки би могъл да представи свое микропроектче, а държавата, която така интензивно (предизборно) се подмазва на трудещите ще трябва да спретне министерство на почивките, което да следи( само нейни хора да крадат от) паричните потоци.
Не искам награда за тази идея. Ще вземат да ми дадат още някоя и друга година (принудителна) почивка. Голямо метене ще падне-мерси! По-добре да ме снимат пред строя със знамето, но на ЕС. В него има толкова много звезди, че може да ми паснат като ореол над отпочиналата глава. /БЛИЦ