Ако съдим по скандалите в медиите, то тройната коалиция отдавна трябва да е приключила земния си път. От месеци насам чуваме само горно „до”: „оставка веднага”, „не се търпи повече”, „никога не е било толкова зле”..., цитира коментар на Андрей Райчев "Дойче веле".
А междувременно българите са едва ли не единствените европейци, които увеличават консумацията си спрямо миналата година. Що за парадокс?
Недоразумението се усилва, ако погледнем данните от социолозите: БСП вече втори месец скъсява дистанцията с ГЕРБ и тя вече е само три на сто. ДПС не само не се разпадна (както говореха пророците „до края на годината”), ами порасна електорално. Дори НДСВ най-после „отлепя” и започна ръст. В момента повече гласове от тройната коалиция би набрала само „коалицията” ГЕРБ + Атака +СДС + ДСБ. И то даже не е сигурно, защото тенденцията е към обратното. Но толкова по-неясно остава: що за политическа истерия е това?
Идеен сблъсък
 Онзи ден дори двама бивши приятели, дълбоко и искрено уважавани от мен, влязоха в пряк идеен сблъсък. Г-н Слави Трифонов (и колегите му) доста агресивно и пряко призоваха за „помитане” на парламента. Г-н Любен Дилов-син елегантно и язвително защити депутатите и парламентаризма. Но как завърши този мач между двама талантливи мъже? Интелектуално погледнато г-н Дилов-син даде шах и мат на своя опонент. Публиката обаче дори не забеляза това: увлечена в нестихващи аплодисменти към г-н Трифонов. И тук въобще не става дума за феномен, при който единият говори на висок език, а другият на езика на тълпата. Причината е съвсем другаде и е много дълбока, неотстранимо дълбока. Там е работата, че Преходът е такова пространство, в което кой да е конфликт се превръща в политически конфликт.
След прехода, в пост-прехода цари почти обратната закономерност: всеки конфликт (дори политическият конфликт) се превръща в социален. Което с оглед нашенската психика и реалност значи: разправия за пари. Скандал за пари. От тази гледна точка няма никаква разлика между онова, което преди месец се изсипа на главата на г-н Доган и това, което се случва в момента на Народното събрание и депутатите. Лидерът на ДПС пострада от дали-луд, дали-шпионин (а вероятно и двете) в обкръжението си; въпросният само дето не застреля г-н Доган. Последва анти-турска истерия: сараите, яхтите, крадат, оядоха се, наслагали турци-началници. Нито дума за политика. Ама били спасили етническия мир. Ама включвали българи в партията си. Ама били лоялни към България, а не към Турция. „Не ме интересува! Имат ли пари!? Откъде!?”
Стига!
Материал за метода in vivo Та и депутатите сега. Ама имало „ин виво” като медицинска процедура. Ама въпросът бил за контрола на здравните финанси. „Я стига! Депутати ли са?! Взимат ли по два бона? Премии раздават ли си?” (Между другото, в скоба, за да си дадат 13-та заплата депутатите или са на умирачка от безпаричие или са загубили инстинкта си за самосъхранение...) „Не стига че не ходят на работа... Не ни трябва парламент. Само пари харчат!” (Пак в скоба: парламентът ни струва, любезни сънародници, няма и десет лева на човек годишно...) Какво пък. Двайсет години се учехме да си говорим за политика. На десетата-петнайстата горе-долу се научихме: престанахме да реагираме като ужилени на опонента. Престанахме да изкарваме политическия противник чудовище, идиот, престъпник.
Сега иде време да се научим да си говорим за пари. Засега главно си крещим. А който крещи, губи пари, естествено.../БЛИЦ