Видеонаблюдението няма да засили доверието в изборния процес. Това заяви доц. Стойчо Стойчев в интервю за "Труд". Според него е възможно да се изфабрикуват видеоматериали. Колкото пъти Мая Манолова пипне кодекса, толкова пъти протоколите, които СИК трябва да попълват, стават повече, твърди той.

- Какъв е смисълът от видеонаблюдението, то ще засили ли доверието в изборния процес и крайните резултати?

- Според мен няма да го засили. Напротив, ще бъде използвано в най-добрия случай да се пусне някакъв видеоматериал, в който да се види нещо нередно - дали реален или фабрикуван, няма значение. Но винаги, когато има такъв тип наблюдение, съществуват много възможности да се изфабрикува някакво видео, което допълнително да урони доверието в изборния процес.

Така или иначе то ще се случи след като е минал изборния ден и няма как да поощри изначално активността на избирателите. По-голямата част от населението едва ли ще разбере къде може да ги гледа тези записи. Самото говорене за това не вярвам да доведе до увеличаване на доверието в изборите.

- Има ли опасност 11 пъти да бъдат връщани СИК-ове заради грешки в протоколите?

- Ами разбира се, че съществува такава опасност. Въпросът е до каква степен ЦИК ще съумее чрез Районните избирателни комисии така да регулира този процес, че да бъде в съответствие с Изборния кодекс.

Аз винаги съм твърдял, че кодифицирането на изборния процес е безумие, защото създава именно такива възможности за блокиране на административния процес и за връщане за грешки, за замазване. Но както и да е, в тази рамка, която Кодексът задава, от ЦИК ще зависи до каква степен ще се създаде механизъм, който да не бави процеса.

Ясно е, че той ще бъде по-бавен, отколкото при 10 процента машинно гласуване. Въпросът е да няма фрапиращи грешки и съответно да се тенерира голям брой сгрешени протоколи, което да доведе до допълнителни обвинения, че ето този път с хартията пак ни „сготвиха“ изборите.

- А какъв е начинът да се реши проблемът с многото зачерквания в протоколите?

- Протоколите са твърде много и твърде сложни. Установил съм една зависимост - че колкото пъти Мая Манолова влезе в парламента, задължително персонално пипа Изборния кодекс и вече десет години се упражнява върху него. Колкото пъти Мая Манолова пипне кодекса, толкова пъти протоколите, които СИК трябва да попълват, стават повече. За да се стигне до абсурдната ситуация през април 2021 година, когато бяха десетки протоколи.

Членовете на СИК цял ден са си изболи очите да гледат избирателните списъци и да не сбъркат при въвеждането на данни, след което трябва да попълнят всички тези хартии на Мая Манолова. И настава суматоха, защото по-голямата част от хората в СИК са или хора с опит, които не ходят на обучение, те си казват - аз от десет години правя избори, ще се оправя.

Но протоколите постоянно се менят и те нямат идея как да ги попълнят, или пък са съвсем нови хора, които си нямат идея и стоят и гледат. И това генерира хаос, който пък вдъхва някакво чувство за несигурност в избирателите, че процесът нарочно е направен така, че да може да бъде манипулиран. Цялата работа произтича от опитите да бъде кодифицирано нещо, което не подлежи на кодификация.

Единственото нещо, което трябваше да направят, е да отменят Изборния кодекс и да върнат старите закони, които даваха много по-голяма свобода на ЦИК да урежда въпросите в движение и по време на изборния ден да дава насоки и указания и всичко да става според тях, защото законът даваше тази свобода. Колкото и да го мисли Мая Манолова да го вкара в някакви процедурни рамки, това са живи хора и всичко се случва адски бързо.

Не е като семейното или наказателното право, където има време да се действа, тук всичко става в рамките на един ден. И в рамките на този ден не може разни хора да изпълняват машинално някакви задания. От тази гледна точка машините наистина са най-добрият вариант да се реши проблема с кодекса. Но да се въведат машини само защото са усложнили до такава степен администрацията през кодекса е идиотско.

Защото целта на изборите не е да ги усложним до безкрайност, а гласоподавателите да имат доверие, че ще им се отчетат гласовете и партиите да приемат валидността на изборите. Това е техният смисъл, а не някои да се упражняват върху законодателството, а други - върху технологиите.

- Каква е прогнозата ви - колко партии ще влязат в 49-то НС?

- Каквато u прогноза да направя на този етап, тя ще бъде спекулативна, тъй като сигурни са няколко участника- „Възраждане“, ДПС, ГЕРБ, „ПП/ДБ“... Ще отворя една скоба - ДБ се зачеркнаха от политическото говорене. Те не обърнаха внимание, че никой не казва ГЕРБ/СДС, всички казват просто ГЕРБ. Сега те станаха просто „Продължаваме промяната“. Сами се бутнаха там. За БСП не е ясно какво ще се случва.

Малките - „Има такъв народ“ и „Български възход“ са ключът към парламентарно мнозинство. Ако успеят да влязат и двете много голяма е вероятността да стане възможно сглобяването на парламентарно мнозинство около ГЕРБ. Ако не влязат и двете най-вероятно няма да има възможност за мнозинство и съответно ще пропадне и този парламент.

Изключвам БСП от договорки с ГЕРБ, защото няма как да си представим ГЕРБ-СДС-БСП - те сами биха станали обект на собствената си морална критика през последните две години, че се легитимира БСП обратно във властта без ДБ и „Продължаваме промяната“. Ако БСП нещо подкрепи, или нещо с кворума играят, това няма никакво значение. Ключът е в малките партии - ако те успеят да влязат това означава, че техните мандати плюс ГЕРБ, плюс неформална подкрепа от ДПС би могло да мине някакво експертно правителство.

- Ако са пет партии, каква е вероятността да бъде съставено правителство без една от първите две - ГЕРБ или ПП-ДБ?

- Така или иначе двете първи партии в едно правителство няма да бъдат. По същия начин без една от първите две мнозинството няма как да стане. Смисълът на отделното съществуване на „Демократична България“ беше, че тя можеше да получава и мандат... Те сами затриха всичко това. А ако бяха останали самостоятелни щяха да са много по-валентни, отколкото сега.

Влизайки в общ блок с „Продължаваме промяната“ те отрязаха тези валентни връзки и ограничиха възможностите си за коалиции до една - с БСП и то с много въпросителни. В настоящия момент е ясно, че от това няма как да стане мнозинство под никаква форма. Напъните на „Левицата“ и на други формации са несериозни и ако се увеличи избирателната активност заради хартиената бюлетина и се върне на нива от близо 3 милиона гласоподаватели, става по-висока бариерата за влизане.

Така че там няма какво да търсим. Ресурсът остава в „Има такъв народ“ и „Български възход“. И нещата вървят към експертно правителство на ГЕРБ второ издание, подкрепено от някакво по-широко мнозинство. Ако това не се случи, няма какво друго да се случи в следващия парламент.

- Искрен ли е според вас президентът когато настоява партиите да съставят правителство? Има ли си той партия, която да срути 49-то НС, за да продължи той да управлява със служебния си кабинет?

- Сигурно е искрен, може да се е науправлявал вече. Той поуправлява доста, различни хора мерят неговата популярност, но президентът е в ситуация, в която сякаш не му се управлява вече - дали защото му се налага да взема решения...

Той говори едни работи по телевизията, а подписва други неща. Така че като нищо може да му се иска да вземе глътка въздух, но така или иначе формирането на редовно правителство не зависи от него. Ако в крайна сметка има парламентарно мнозинство, това дали президентът е искрен или не, няма никакво значение.

Ако няма парламентарно мнозинство, по-добре да си стои настоящият вариант, защото настоящият вариант е ясно кой носи отговорността, а бюджетът стои в едни стари рамки и не се позволява да се помпи излишно. Разбира се, че този бюджет е неадекватен на сегашната ситуация, но да кажем, че е бил гласуван малко по-разточително съотносимо към времето. Нека да остане същата ситуация. Разбира се, големият проблем е провеждането на избори 2 в 1.

Винаги съм бил противник на провеждането им, защото се пренася значението на едните избори към другите, а не това е смисъла на изборите и управлението. На местни избори човек иска да си избере добър градоначалник, който да решава битовите проблеми в съответното населено място. Местните избори не трябва да се смесват с леви и десни политики, въобще все нещата, които си говорим на национални избори.

Смесим ли двата типа избори, после ще се питаме защо стана така. Ще припомня, че 2 в 1 бяха през 2016 година президентските избори, а после се питахме как направихме толкова голямо участие в референдума на Слави Трифонов. После се питахме отново защо избрахме президента, но при 2 в 1 винаги има такъв момент. Затова е важно изборите да се провеждат отделно, още повече, че общинските, местните избори се администрират различно от националните избори. Не на последно място, ще се усложни много работата на изборните комисии и ще стане пълна мъгла.

Евентуално може да се помисли парламентарните избори да се проведат на втория тур на местните избори, когато по места се провеждат балотажи за кметове. Представете си само какво ще се случи да смесим в едни избори кандидати за депутати, общински съветници, кметове, кметове на райони и кметове на кметства.

- Според Вас има ли партия, чрез която президентът Радев да срути в 49-ото Народно събрание, за да продължи да си управлява със служебното правителство?

- Румен Радев има няколко лоста, с които може да се стреми да срути БСП. Той прави това. Парламентът едва ли иска да го срути, но той системно рути БСП и по-скоро се стреми да има някаква квота, с която да държи ситуацията в шах.

Такава квота би могла да бъде всяка една от малките партии, или отделни представители на партии. Важното е да не му се пипат два-три приоритета, както и назначенията му в службите. На него му е достатъчно да има един малък коалиционен партньор, който да играе като блокираща квота.

- Каква ще бъде ролята на новия американски посланик Кенет Мъртън при формирането на евентуално редовно правителство у нас?

- Ролята му може да бъде голяма, в зависимост от това как ще тръгне и какви инструкции ще има.

Ясно е, че ще следва инструкции от Държавния департамент, но в общи линии всеки посланик има индивидуален стил и без да сме го видели, много трудно може да кажем колко инициативен ще бъде. Херо Мустафа беше много инициативна, предшественикът u пък не го чувахме. Трябва да го видим господин Мъртън, но вероятно ще бъде някъде по средата по степента на инициативност.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук