"Ако кабинетът "Петков" започне да трупа негативи, то президентът Румен Радев ще се дистанцира от него", това мнение изрази политологът Димитър Ганев, който е съосновател на изследователски център "Тренд".

По думите му социалната криза е най-голямото предизвикателство пред новото правителство.

"Почти всички президенти са имали конфликт с изпълнителната власт, която е от другата страна на "Дондуков". Коалицията, която управлява сега, реално не чегърта кадрите на ГЕРБ, а на служебното", каза още политологът.

Ето какво още заяви Димитър Ганев в интервю за "Монитор":

- Г-н Ганев, има ли наистина противоречие по някои въпроси между президента Румен Радев и премиера Кирил Петков или това е само на повърхността и се цели разграничение?
- Разбира се, че има противоречие и това не бива да бъде изненада. До някаква степен подобен конфликт е институционално предпоставен. Ако погледнете историята назад, ще се убедите в това. Почти всички президенти са имали конфликт с изпълнителната власт, която е от другата страна на „Дондуков“. И тук имам предвид хора, които са от едно политическо семейство или дори от една партия.

Нека ви припомня случаите с Желю Желев и Филип Димитров, на Иван Костов и Петър Стоянов, на Георги Първанов и Сергей Станишев. Някои сблъсъци бяха по-шумни, други по-тихи, а да не говорим за конфликти между представители от различни партии. При Радев и Борисов например беше ударена най-ниската точка в отношенията между двете институции. Този институционален конфликт се поражда най-вече от факта, че президентът има един основен политически инструмент и той е неговият глас, неговата позиция по даден въпрос. А този глас ще бъде силен и легитимен, когато има обществена подкрепа и съответно позицията му по-силна.

За да пази рейтинга си, президентът, който и да е той, се опитва винаги да се дистанцира под някаква форма от правителството, защото по този начин няма да консумира негативите на кабинета. В последния случай се наблюдава точно това. В един момент, в който кабинетът започна да трупа определени пасиви, които може да се отразят на подкрепата на Радев, и най-вероятно ще се отразят, той започна леко да се дистанцира от правителството. Още повече че мнозинството от хората смятат, че този кабинет е приятелски на президента Радев.

- Затова попитах и дали все пак не се цели просто публично Радев да се разграничи от кабинета?
- Очевидно това е целта му. Ако не се откъсне, тези негативи, които тепърва ще се трупат, ще се отразят и на него. Все пак той носи отговорност като „патрон“ на този кабинет, образно казано.

Непопулярната позиция за Северна Македония, която премиерът Кирил Петков зае, е типичен пример в това отношение. Социологически се съизмерва 70%-15%, което означава, че само 15% от хората смятат, че позицията ни към Северна Македония трябва да се промени в посока да дадем зелена светлина за членство.

Бъдете сигурни, че винаги при скандали, които възникват с правителството, президентът ще се опита да се дистанцира от него. От друга страна, има друг непосредствен източник на напрежение и това е фактът, че, общо взето, коалиционното правителство реално не чегърта кадрите на ГЕРБ, а на служебното, защото последното кадруваше в администрацията в последните 8 месеца на 2021 г. То успя да смени целия втори и трети ешелон на държавната администрация.

- Трупа ли вече негативи самото правителство, отчита ли го социологията и скърцат ли вече отношенията в самата коалиция? Самият Христо Иванов заговори за предсрочни избори, възможен ли е такъв сценарий?
- Все още не можем да говорим за сериозни конфликти вътре в управляващата коалиция. Но няма съмнение, че тези конфликти ще започнат, когато правителството трупа негативи. Тогава всеки един от коалиционните партньори ще търси начин да се дистанцира, за да не потъва и неговата партия с кабинета.

Засега такова нещо не се вижда, но имайте предвид, че все още сме много в началото. Няма много силно непопулярна тема, от която някой от партньорите да се разграничи. Тепърва ще се появяват такива, но това не означава непременно предизвикване на предсрочни избори, както Христо Иванов намекна. Те са далечна хипотеза.

- Въпросът е дали са изгодни на някой изобщо?
- Точно затова казвам, че са по-скоро далечна хипотеза. Кажете ми коя от четирите формации в коалицията има интерес от предсрочен вот? Според мен нито една. Колкото и да спорят, техният интерес да няма избори ще ги обединява.

Същото е положението при ГЕРБ и ДПС. Едва ли при нови избори те ще се намират в по-изгодна ситуация. Трябва да мине време, малко да останат в опозиция, да натрупат политически капитал от негативите, които обира правителството, за да може техният образ да се реабилитира. А засега им е рано. Ако някой изобщо има интерес от предсрочни избори, това е Костадин Костадинов, но той пък няма силите да ги предизвика.

- Идват обаче местни избори, те ли ще са най-големият тест за коалицията?
- Има няколко кризи, ако мога така да ги нарека. И ще изброя най-малко три. Първо - имаме здравна криза, второ - някаква форма на геополитическа криза заради казуса със Северна Македония. Ние сме в трудна позиция, защото има натиск от нашите партньори от ЕС и отвъд Океана. И третата е кризата на кризите, а именно проблемът с инфлацията и скока на цените.

Миналата седмица публикувахме проучване, в което зададохме отворен въпрос „Кой е най-големият проблем?“, както и затворен с няколко опции - „Кой трябва да е приоритетът на новото правителство?“. Рядко се наблюдава някой проблем да изпъква толкова много пред всички останали, но такъв е проблемът с цените. Той е четири пъти по-голям от останалите. Когато става дума за джоба на българина, тогава недоволството е изключително високо. Така че тази социална криза е най-голямото предизвикателство пред кабинета.

- Някои обаче смятат, че ако това се отнасяше за друга страна, досега да има протести. Как си обяснявате пасивността ни?
- Все пак правителството се намира в своя меден месец, то все още се ползва от първоначалния си устрем от изборите и има първоначална подкрепа. Но този социален проблем може да изяде този кредит на доверие, с който тръгна кабинетът. А това води след себе си до други проблеми, защото реформи се правят при наличието на обществена подкрепа.

- Може ли ябълката на раздора да се окаже съдебната реформа? И доколко хората се интересуват от нея?
- Съдебната реформа е надолу в класацията, не е сред първите проблеми на българите - те са цените, ковид, корупцията и т.н. От съдебна реформа се вълнува най-вече електоратът на „Демократична България“. Неслучайно Христо Иванов инициира тази комисия за промени в конституцията. За мен това е по-скоро имиджов ход, за да може след няколко месеца той да изтъкне, че всъщност е инициирал съдебна реформа, но не е получил подкрепа.

В случая е съвършено ясно, че няма да има подкрепа и причината за това е, че трябват 2/3 мнозинство в парламента. Тук има два варианта - или тръгваш с концепция да изграждаш диалог с опозицията, или пък няма да има диалог с опозицията и няма да има съдебна реформа. Очевидно се върви към втория вариант. Връзките между управляващи и опозиция са прекъснати и няма как да се говори за конституционна реформа.

- Ако обаче социалната криза се задълбочи, докъде може да ескалира това?
- Трудно е да преценя, това е източник на социално напрежение, който е доста сериозен. Основният проблем е, че властта се бави да взема някакви непопулярни решения. Всяка една реформа е свързана с плащане на социална цена, а това често води до протести на професионални общности.

Необходимо е да се прокарат някакви пакети от реформи и да започнат да се изпълняват, за да се използва този първоначален устрем от изборите, това тефлоново покритие, ако мога да се изразя така. Засега обаче не виждам да се използва. След четири месеца ще е много по-трудно да се правят реформи, защото този първоначален устрем няма да може да се използва.

Имайте предвид, че подкрепата за този кабинет не е еуфорична, както беше 2001-2009 година. Тук се стартира с по-хладни нива. Общо взето, 40% подкрепят кабинета и 40% не го подкрепят, затова подкрепата трябва да се ползва сега. След няколко месеца може да е късно.

Кой е той?
Димитър Ганев е политолог, съосновател на изследователски център "Тренд". Доктор е по политология, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", катедра "Политология" Автор на книгата "Пътят към конституцията"/