При предсрочни парламентарни избори ще има възпроизвеждане и правителството отново ще е евроатлантическо. Но има вероятност и президентският проект Трети март са влезе в НС и да обърка сметките. Този сценарий коментираха политолозите Петър Чолаков и Любомир Стефанов в интервю пред БНР.

"Гледайки електорално картината, при нови предсрочни парламентарни избори за 50-и парламент ще има възпроизвеждане на това, което е сега, ако не се появи нова политическа сила. Дотогава месеците може да се окажат достатъчни за "Трети март", това че са 3 месеца, са достатъчни за бърз старт на политическия проект, който вече е пуснат на вода.

"Трети март" спокойно може да реализират проценти и да объркат сметките на всички", прогнозира Петър Чолаков.

Той коментира електорална картина, според "Алфа рисърч, ако изборите бяха края на февруари началото на март т. г. - 24 % ГЕРБ, 19% за ДБПП.

"От гледна точка на чисто политическата ситуация в момента, едно такова правителството остава и има голяма доза вероятност пак такова правителство. И оттук нататък остава външнополитическият фактор, който се оказва решаващ за тези формации да влязат и заедно да управляват с ДПС, е много валиден – войната в Украйна", каза Чолаков.

Той обясни, че "Възраждане" отбелязват ръст  - към 13%,  БСП и ДПС са с по 10%, ИТН е са малко над 5%".

"Но казвам, че тези сметки могат да се объркат от нови играчи, зависи кога е хоризонтът за нови предсрочни парламентарни избори. За мен като избирател най-добрият вариант е да има евроатлантическо правителство България", допълни Чолаков.

Позицията му споделя и неговият колега Любомир Стефанов:  "Тези социологически изследвания не регистрират потенциал за нова партия.

Ако се случи, би могла, само в един, единствен сценарии да обърка сметките и то е, ако се появи в къс период преди потенциални избори. Защото, ако трябва да се разказва обстоятелствено, тя няма да може да се напълни със съдържание.

Това е феномен, който наблюдаваме доста често. Единствено къс старт преди изборите позволява някакво натрупване на буквално някакъв неориентиран електорат, който просто се премества, защото има нещо различно, без да е наясно какво е това различно – емоционално гласуване."  

Стефанов обясни този феномен с "функционалната грамотност за съжаление и култура на българските граждани са на критично ниски нива".

"Като се сложи и историческата ни неграмотност, става драматична картина. Но в момента България няма нужда от нови избори. На път сме да завършим логическата рамка на 35 години преход , да  затворим онова, което си бяхме пожелали без да си го представим как ще го извървим този път. 

35 години вървим да станем пълноправни членове на ЕС - Шенген и еврозона и само по този начин ще докажем, че сме интегрирани", обясни Любомир Стефанов.

"Големият въпрос е, как може да се прехвърли политическа легитимност и електорална тежест. 39% имат доверие в президента, 38% нямат. Как ще се прехвърли това доверие, да се кредитира един политически проект? Отговорът е, че много трудно се случва на практика. 

Разговарях с хора близки до президентството. Основният проблем е с лицата, какъв ще бъде етикетът и как ще бъде брандиран проектът. Патриотична ниша, гледайки образа на президента, по-скоро да, тогава обаче как ще се спогодят с формации като "Възраждане". Данните от изследванията не са оценили електоралните нагласи спрямо този проект", коментира Чолаков.

И допълни: "Когато вече има яснота, тогава знаем, че има лица като Стефка Костадинова, Петър Витанов. Но как ще се брандира – ляволиберален или нещо по-скоро агресивно в патриотарската ниша, да се заиграва със симпатиите към Русия".

Според Стефанов "донякъде публичната заявка и реалността се припокриват".

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук