Има хора, които след себе си оставят спомен само у най-близките, някои дори скоро са забравени и от тях. Има обаче и други, чиито следи нито времето, нито хората, нито промените в обществото могат да заличат. Такава ярка и значима личност е и полковник Борис Дрангов. 

Той пада убит на 26 май 1917 г., по време на Първата световна война, в бой при френски артилерийски обстрел, в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна (Южният фронт в Македония). Повече от век легендарният български офицер Борис Стоянов Дрангов е почитан като една от най-значимите личности в родната история. Един от най-великите, смели и храбри български военни - полковник и военен педагог. Жертвал живота си в бой за България.

Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно, същата вечер, умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи, колкото и делата му приживе:

Колко много исках още да служа на България

Военна академия “Г. С. Раковски” отбеляза 105 години от героичната гибел на полковник Борис Дрангов, отдал целия си съзнателен живот за свободата на Отечеството. Панихида в негова памет отслужи Негово Благоговейнство отец Йордан Божилов - ефимерий на храм “Свети Архангели” във Военна академия. След нея, на паметника на полковник Дрангов и на възпоменателната плоча “Кота 1050 - Завоя на Черна” на Алеята на победите, бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност към великия патриот. 

Началникът на Академията генерал-майор Тодор Дочев завърши словото си с думите: “Вечна памет на полковник Дрангов, слава, вечна слава на неговото дело и служба в името на Майка България. 

Да се знае и да се помни неговото име и саможертва, чрез него да възпитаваме в патриотизъм и родолюбие млади и стари, военнослужещи и граждани, ученици и студенти, синове и дъщери на Република България. Да живее България!”. 

Паметният ден завърши в зала “Полковник Борис Дрангов”, където беше премиерата на документалния филм “Сладко е да се мре за България”, посветен на достойния живот на бележития българин.

Това събитие е показателно, че хора като полковник Дрангов и техните дела не са забравени, каза още генерал-майор Тодор Дочев. Оценени са смисълът и значението на саможертвата им в името на това - всеки един от нас и всички заедно, като народ, да живеем по-добре и по-достойно

Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 г. в Скопие в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех. През 1891 г. е приет във Военното училище в София и е зачислен към 1-ва юнкерска рота.

През 1894 г., след конфликт със строеви офицер, старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно, на 11 октомври, наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. На 1 януари 1895 г. е произведен в първия офицерски чин - подпоручик, и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893 г. е назначен за младши офицер в четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин поручик.

В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова - дъщеря на Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене - четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) Денко Попов влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и в Балканската война (1912 - 1913 г.) като опълченец. 

Райна и Борис се женят, имат 5 деца, едно от които - Кирил Дрангов, е виден деец на ВМРО. На 17 август 1903 г. от Кюстендил Борис Дрангов изпраща писмо на съпругата си, в което пише: В тоя тържествен миг, аз, 

без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...

През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. През 1907 г. завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията - 6-и пехотен, а след това в артилерийски полк. 

През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи - при Гечкинли (22 октомври 1912 г.), Чаталджа (17 ноември 1912 г.), Одрин (13 март 1913 г.), Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. 

За проявения героизъм е награден с орден “За храброст” IV степен 

През Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава със сърбите при връх Бубляк. През Първата световна война (1915-1918 г.), като командир на полка (от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония), Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. 

Големите жертви, които дава офицерският състав на армията, налага през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. 

Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град

На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с огромен авторитет благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:

“Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. 

Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше

И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример”.

След като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

На 18 март 1917 г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на река Черна (Южния фронт), където загива. Погребан е в двора на църквата “Свети Димитър” в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в “Подполковник Дрангов”. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово.

На него е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика

През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на 9-и пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптора Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал, с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Северна Македония и местни българи.

Името на героя се е превърнало в символ на родовата памет, която обединява предци и потомци. Нека съхраним в сърцата си подвига на полковник Борис Дрангов и да го отнесем със себе си като пример, който не трябва да забравяме!

Валентина ИВАНОВА