Преди около година Лена Бориславова и Мирослав Иванов се сдобиха с първото си дете.

Семейството от ПП-ДБ обаче дълги години се грижи за друго същество. Иванов разкри, че преди близо 5 години са прибрали болно бебе коте от пътя, докато са били почивка на морето и до момента не спират да го гледат, независимо от раждането на дъщеря им Деа.

Вече порасналата котка си има име - Късметче и стои неотлъчно до бебето.

Ето какво разказа Иванов:

"Ще ви разкажа една история.

Това косматото същество с жълтата муцуна има интересна съдба. Всъщност това е неговата история.

Преди 5 години, пътувайки между Балчик и Варна, видях нещо на пътя.

Доближавайки го, нещото мръдна. Помислих, че е костенурка, която се е обърнала по гръб от някоя кола докато пресича пътя. За негово - на нещото - щастие на около стотина метра след това имаше отбивка. Спрях там. Върнах се.

Това, което видях, не беше костенурка. Беше все още проглеждащо коте, свило се на топка. Взех го. И тогава констатирах, че долната част на едната задна лапичка липсва. Не съм се колебал.

Взех го с мен и се върнах при Лена, която ме чакаше в колата.

Заведохме го на ветеринар. Обезпаразитиха го, почистиха раната. Дадоха антибиотик и инструкции какво да правим.

Беше точно 145 грама. Плановете ни за деня пропаднаха. Вечерта се будихме да го наглеждаме. Топлихме го с една бутилка топла вода, която сменяхме.. И то заживя напът в една ръкавица за почистване на сняг и една кутия

Върнахме се в София. Вероятно повече от месец беше битката му за живот. Почти не пропуснахме ден през този един месец да не ходим до ветеринарната клиника. Сутрин, обед, вечер.. понякога и по два пъти на ден..през нощта също един или два пъти.. Научих се да слагам инжекции, не сме спали, водихме го навсякъде с нас..

Виждахме как парченца костички падат от лапичката докато от нея не остана почти нищо..раната трудно заздравяваше, въпреки промивките, антибиотиците и всичките манипулации..

На няколко пъти го отписваха и казваха, че надали ще изкара до следващия ден..Но малчуганът беше упорит. Оказа се костелив орех и не се даде.

Късметче - това име му дадохме.

Защото си го намерихме на пътя. Битката за оцеляването му беше дълга. Костваше и доста средства. Но си струваше.

Късметчето сега заспива в краката на Деа и я пази. Убеден съм, че ще станат първи приятели А чувството да спасиш живот е неповторимо.

Късметчето някъде тези дни навършва 5 години. Деа ще навърши 1.

Малките неща в живота!