Стамболов не е бил светец и това са го знаели всички от неговото обкръжение и обкръжението на княз Фердинанд. От книгата на Добри Ганчев “Спомени за княжеското време” става ясно например, че той постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат, докато не спечели той и не им вземе всичките пари.

Бил отдаден на хазарта до фанатизъм, прекалявал и с алкохола, постоянно имал много любовници. Говори се даже, че вече женен мъж и премиер, устройвал секс забави в една специална вила в края на София, а сега - в района на Полиграфическия комбинат на бул. ”Цариградско шосе”.

На 3 юли 1895 г. в центъра на София, на няколко метра от любимото си място "Юнион клуб", където е играл шах преди това, Стефан Стамболов е настигнат от наемни убийци и съсечен на улицата. Три дни след това умира от раните си.

Пет месеца по-късно Народното събрание излиза със специален доклад от 600 страници, в който разобличава загиналия премиер в политически, икономически, криминални и сексуални злоупотреби. В него се твърди, че е обезчестил 77 девици. Тоест средно по 11 на година по време на 7-годишното му управление. Или по една девойка на месец. 

Доста хора от онова време са оставили спомени за неговия неудържим сексуален нагон. Той е настъпателен до насилие в приключенията си, не признава отказ. Веднъж Екатерина Каравелова неволно чува негов разказ в мъжка компания - как вадил револвер и заплашвал, че ще се самоубие, за да накара една жена да му се отдаде 

Това веднъж завинаги я отвращава от големия държавник. Друг въпрос е, че и за самата Екатерина след време ще има намеци, че е имала какви ли не ”царски” хора за любовници. 

След смъртта на Стамболов тези истории се раздуват до безкрай и го изкарват някакъв патологичен сексуален маниак. За да си представите мащабите на хулите срещу него след смъртта му, ще спомена само, че пред парламентарната комисия се появяват жалби от стотина "изнасилени от диктатора девици". 

В крайна сметка всички до една от въпросните негови “жертви” се оказват евтини проститутки... 

Каква е истината за страхотния скандал, в който се забърква през пролетта на 1894 г., та се налага да подаде оставка?

Не се забърква самият той, а го забъркват. Става дума за скалъпен от политическите му противници секс компромат, в дъното на който вероятно стои самият княз Фердинанд, който иска да се отърве от силния и неподвластен на контрол премиер. Набеждават го, че има връзка с жената на военния министър полковник Михаил Савов - Смарайда Милкова.

Известният историк проф. Георги Марков днес твърди, че автори на компромата са Димитър Станчов и Григор Начевич. По това време Станчов е началник на тайния кабинет на Фердинанд, а съпругата му графиня Анна дьо Грено е дъщеря на хофмаршала на княза и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Начевич пък е министър на външните работи и според съвременниците му е една от най-загадъчните и противоречиви фигури на “строителите на нова България”, върл противник на Стамболов.

Но съвсем измислена ли е любовната връзка на премиера с жената на военния министър, се питат мнозина.

Истината е, че Стамболов има връзка с балдъзата на министъра - шавливата Мария (наричана Момота) Матрова, която заради фриволното си поведение месеци преди това е изпъдена от мъжа си капитан Матров от семейното гнездо и е дошла от Пловдив в София. Тук тя за нула време попада в софийския хайлайф и се добира до леглото на Стамболов. 

Лошото е, че премиерът обича да се хвали с подвизите си сред дамите, а враговете му това и чакат 

Из София тръгват какви ли не слухове - говори се, че посещава тайни свърталища и че е дамгосан от "френската болест". Почвата вече е подготвена, общественото мнение е възбудено и през април 1894 г. опозиционният вестник "Свободно слово" гръмва: 

"Отпреди три месеца бивший военен министър г-н подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на министерския кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колегата му П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пепиниерата до кавалерийските казарми и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом.

Това срамотно дело е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателний период на Седмото обикновено народно събрание миналата година, когато военний министър г-н подполковник Савов е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия на събранието по предварително дискутиранье на военния бюджет и когато той е отсъствовал от София по служебни дела". Следва и съветът: "Кръвната обида се възнаграждава с кръв!".

Михаил Савов не е от ония мъже, които биха си затворили очите, за да останат министри. Рогоносецът моментално се прибира вкъщи, хвърля един як бой на жена си и с писмо обявява дуел на премиера. 

Същия ден Стамболов поставя пред Фердинанд ултимативно искането въпросът "още днес да се реши в единия или другия смисъл". На следващия ден военният министър е приет от княз Фердинанд и съдбата му е решена. Той подава оставката си и тя е приета. На негово място князът назначава своя доверен човек Рачо Петров и това дава началото на падането на Стамболов от власт. Едно интересно признание прави след години в спомените си Султана Рачо Петрова: Едва след това се реши Рачо Петров да ми признае, че г-жа Савова в действителност никога нищо със Стамболова не е имала. 

Всичко било политика с безспорно некрасиво средство за борба 

В крайна сметка дуелът отпада, тъй като секундантите на двамата не успяват да се споразумеят за условията. 

Междувременно Мария (Момота) под натиска на враговете на Стамболов подписва протокол със "самопризнания", че сестра й наистина е любовница на премиера. “В къщата на Георги Ковач на ул. “Пиротска" беше министър Стамболов, който блудстваше първо със сестра ми Смарайда, а после с мене. Друг път в къщата на Ковач бяха Славков и министър Стамболов. Там Славков блудства с мене, а Стамболов със Смарайда", твърди Мария в изповед, съчинена от автори в двореца. 

Още на другия ден документът е широко разгласен от всички вестници. Интригата се разраства. Първият коментар на Фердинанд е: 

С мръсните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да правя 

В същото време обаче хитрият монарх чака уязвената гордост на премиера да избие в подаването на поредната оставка. Стамболов обича да изпитва княза и за четвърти път уж захвърля службата. Най-неочаквано обаче Фердинанд приема оставката. 

Прощалната аудиенция е на 30 май в "Червения салон" на двореца и е хладна и кратка. Фердинанд гледа шумната тълпа пред двореца, когато флигел-адютантът въвежда Стамболов. Князът играе поредната си роля - на човек, най-сетне принуден да даде съгласието си. Репликите приличат на дуел: “Подписах ви оставката.” - “Да, за да запазите живота си.” - “За това се аз грижа. Моля, елате до прозореца!”. А отвън се носи викът "Долу тиранът!" и стърчи гора от вдигнати юмруци. Стамболов отказва да напусне двореца през задната врата. 

При излизането му по каляската политат камъни, един от които леко го ранява.

Въпреки лошата си слава Стамболов е бил щастливо женен 

Неговата съпруга Поликсени Станчева остава в историята като една от най-интересните първи дами на Царство България. Двамата са пълна противоположност - външно и като житейски опит. Стамболов е “нисък, набит, монголски тип, с изпъкнали скули, блестящи от ум и находчивост черни присвити очи, с редки коси, рядка черна брада, общо взето невдъхващо особено доверие лице”, пише за него в дневника си секретарят на Фердинанд граф дьо Бурбулон. Поликсени е с одухотворена хубост, с “ръст повече от среден, тънка, с бледо лице, приличащо повече на восък”, свидетелства един от чуждестранните кореспонденти в София. 

За пръв път се виждат през август 1887-а, когато новоизбраният български княз Фердинанд стъпва на българска земя. Придружава го Стамболов в качеството си на регент на българската държава. 17-годишната Поликсени произнася приветствено слово на немски език към новия владетел. Тя прави голямо впечатление на 33-годишния политик и бъдещ премиер и не след дълго, през май 1888 г., те се женят. 

Някои обаче твърдят, че той бил влюбен в сестра й, но баща й се възпротивява, защото не искал по-малката сестра да изпревари по-голямата.

Когато Стамболов е посечен жестоко на 15 юли 1895 г., го донасят вкъщи с разсечена глава и отрязани ръце и той 3 дни се мъчи в ръцете на лекарите и на Поликсени. На 17 юли състоянието му рязко се влошава. “Поликсени - каза той тихо, - чувствам, че идва краят ми. Чуваш ли ме?”. “Чувам те.” “Снеми превръзката от очите ми, искам да видя още веднъж теб и света.” “Лекарят забрани това.”

“Направи каквото ти казвам.” Госпожа Стамболова отстрани леко превръзката. “Виждаш ли ме?” - попита тя тихо. “Виждам те, Поликсени, благодаря ти. Ти беше добра жена, бъди и добра майка за децата, щом аз се преселя отвъд. Отбягвай двореца, той носи нещастие. Константин трябва да се учи в селска школа, чуваш ли ме? После да следва по-нататък. Бог да пази вас и България!” - така немският офицер Рихард фон Мах, привърженик на Стамболов, описва в спомените си последните му часове. 

Умира само на 41 години. Поликсени е по-млада от него, но от тоя миг не поглежда мъж повече и сама се грижи за трите си деца. И докрай изпива горчивата чаша на злоба и изолация, която я съпровожда до края на живота й. Нито едно от децата й не оставя наследници.

Из книгата на Добри Ганчев “Спомени за княжеското време”