Напусна ни Пенка Павлова! Стара Загора се прости с нея подобаващо, защото тя живееше в този град, тя му се радваше и болееше с неговите болки. Случи се така, че няколко пъти гостувах в нейния дом и тя винаги ме гощаваше с прословутата си баница. Последния път отидох при нея, за да я поканя като жури на един песенен конкурс, с който съм ангажирана. Не ми обеща твърдо, защото не се чувстваше добре, но се надяваше до май, когато е конкурсът, да се оправи.
Помоли ме обаче за нещо друго - да й помогна да издаде книгата, в която е разказала живота си, а има написани и много стихотворения. “Кажи-речи за още една книга”, усмихна се певицата. Не успях да изпълня обещанието си. Изпълнителката на “Злато моме” вече я няма. Но успях да направя последното си интервю с нея.

- Г-жо Павлова, известна сте като култовата певица на много поколения. Навремето по всички тържества, пазари и панаири доминираха вашите песни, хората ви обичаха, името ви пълнеше концертните зали... Откъде да тръгнем днес, има ли начало и край песента?

- Песента е като един живот - не помниш кога е започнал, няма да разбереш и кога е свършил. А аз като че ли друго освен песента от живота си не помня. Пея от преди повече от половин век. Непрекъснато. Навремето ходехме по села и по паланки, пеехме по нивите и по селските площади, по градските сцени и по ремаркета, пеехме в овчарниците и краварниците.

Пътувахме пеш и с каруци, с каквото намерим, но пеехме. С изранени крака понякога, друг път измръзнали или мокри от дъжда, но хората ни слушаха и ни обичаха. Аз не знам дали има село, в което да не съм пяла!...

- Популярността в България ви отведе и в други страни?

- Пяла съм на големи сцени в Белгия, Швейцария, Норвегия, Италия, Америка. Може да ти прозвучи нескромно, но моите песни “Търновската царица”, “Първом, първом” и “Злато моме” все още са хитове в Европа и в Америка.

- Издадохте албум с възрожденски песни, последният ви албум, доколкото знам?

- Така е! Този мой последен албум нарекох “Възраждане” и в него съм записала 17 възрожденски песни, сред които “Къде си, вярна ти любов народна”, “Хубава си, моя горо”, “Пристанала”. Но гвоздеят на албума е песента “Скрити вопли” по текст на Димчо Дебелянов и по моя музика. С нея спечелих голямата награда на конкурса “Златният кестен” в Петрич.

- Когато пеете пред публика, хората винаги искат да чуят песента ви “Първом, първом”, защо?

- Защото много от моите почитатели знаят нейната история. “Първом, първом” се “роди” през далечната 1966 г. и е много специална песен за мен, защото е твърде лична... Текстът е мой, музиката е на акордеониста Петко Дачев. Но ще си призная - взела съм две четиристишия от стихотворението “На нощта си ясен месец” на дядо Славейков.

По този повод Борислав Геронтиев, когато за първи път чул песента, казал: “Ако дядо Славейков чуе как Пенка Павлова пее “Първом, първом”, ще стане от гроба, ще се поклони и в свой стил ще й рече: “Аз за тебе, душо мила, тази песен съчиних”.

- Но вие премълчахте още нещо важно за тази песен?

- Знам за какво говориш. Аз го заявих и пред моята публика, по-скоро изповядах се, че “Първом, първом” е нашата с Петко Дачев песен и е посветена на шестгодишната ни невероятна любов. Той си отиде преди няколко години и аз се надявам там, горе, пак да се срещнем...

Знаеш ли колко хора са се опитвали да пеят тази песен? Много, но те просто нямат моя глас... Може би само покойната Недялка Керанова успя да изпее “Първом, първом” така, че и на мен да ми хареса. Но тя беше явление в българската народна музика и едва ли ще се повтори... 

- Познавахте ли се с нея?

- Не само че се познавахме, ние бяхме приятелки. Тя беше весел и одухотворен човек, бохем. Веднъж пътуваме двете за някакво село и тя ни в клин, ни в ръкав ми вика: “Пенке, ако чуеш умна приказка от мен, да знаеш, че не е моя, чула съм я от някъде...” Друг път си почиваме след концерт, излегнали сме се на едни кресла, аз съм се замислила, а погледът ми случайно върху нея, а тя: “Какво ме гледаш? Бивол в блато не си ли виждала?”. По този начин Недялка се шегуваше с многото си килограми...

- Казваш, че сте били приятелки и с майката на Вежди Рашидов?

- И с нея бяхме големи приятелки. Кадрие Лятифова беше и певица, и актриса, имаше невероятен глас. Винаги се обличаше красиво, а и беше красива. С нея съм била на концерти в Кърджали и в селата наоколо. Като запееше тя, най-напред залата притихваше, а после някои мъже скачаха и започваха да си късат ризите.

Такива емоции предизвикваше... Много неща сме си споделяли с нея. Разказвала ми е как насила я омъжили за много по-възрастен човек от нея, но песента и сцената й запълваха живота. Загина нелепо. Пътувала с товарен камион по онова, нашето време, когато превозните средства бяха малко. Камионът се обърнал в канавката и я затиснал. Живяла само няколко часа, починала от раните си в болницата.

- Вие затова ли станахте шофьор в онези трудни години, за да има с какво да се предвижвате?

- Аз съм първата жена в Стара Загора, която записа барабар с мъжете шофьорските курсове, и първа си купих “Москвич” 407. Карах си го сама, ама жените в Стара Загора не искаха да го приемат за нормално. Веднъж ме среща една възрастна жена и ми вика: “Пенке ма, ти колата като мъж си я карала, не те ли е срам?”. Не аз, й викам, той мъжът ми кара колата, и жената се успокои...

- Бяхте и в Америка, защо не останахте там?

- Това се случи през 1999 г. Поканиха ме да преподавам българска народна музика на студенти в Лос Анджелис. Интересно ми беше, но носталгията по България надделя. Останах там седем месеца и си тръгнах. Сякаш Бог не е бил съгласен да пътувам в този ден, защото паднах, ударих си крака, имах сериозни проблеми, и сега куцам, трудно се изкачвам по стълбища.

- Защо казвате, че песента “Злато моме” е вашата визитна картичка?

- Тази песен стана известна, дето се вика, на цял свят благодарение на мене. Тя е много трудна за изпълнение и не всеки би се заел да я пее. Аз я чух още когато бях млада, от една възрастна жена, която ми даде текста и ми запя песента. Влюбих се в нея. Пяла съм я милион пъти и където и да съм, хората започват да скандират “Злато моме”...

- То и “Търновската царица” е ваша песен, ама една друга певица твърди, че е нейна?

- Знам, Илка Александрова просто ми я открадна, присвои си я като нейна песен. Но моите почитатели знаят от колко години аз пея тази песен.

- На 85 години сте, а изглеждате много добре, пее ви се?... 

- Разбира се, че ми се пее и това желание ще ме съпровожда до гроба. Иначе не се оплаквам, виж зъбите ми, нямам
нито един развален от тях...

Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55"/