Разхищението на храната е световен проблем, от който, макар и бедна, България страда и има своя значителен принос. През изминалата година сме изхвърлили над 600 хил. тона, от които 420 000 т се генерират от хранителната индустрия, но останалите се разпиляват от домакинствата, съобщава „Телеграф“.

Хранителните отпадъци, попадащи в контейнерите, се обработват. Едното място е столичното предприятие за третиране на биологични отпадъци "Хан Богров", а на други места в страната гние на сметища.

В посока спасяването й работи Българската хранителна банка, която в последните години набира популярност и все повече търговци и производители се обръщат към нея, дарявайки всевъзможни стоки – плодове и зеленчуци, пилешко, свежи патладжани, млечни продукти, сухо мляко, кроасани, храни за директна консумация, консервирани  храни – грах, нахут, домати, боб, царевица и мн. др.

По думите на изпълнителния директор на банката Цонка Миланова, ако тези 420 хил. т им се дарят, то с тях могат целогодишно да се хранят три пъти на ден над милион и половина бедни. „Бихме решили много сериозен въпрос с недоимъка, оскъдните средства и с бедността, защото хората, които живеят под прага на бедност, освен че са недохранени, не могат да си позволят нищо друго, което да касае живота и развитието им.

Ако им спестим поне разходите за храна, предоставяйки им дарена, чрез хранително банкиране, може да им освободим средства, които да ползват за друго“, коментира Миланова. Тя каза, че суровините достигат до хора, които ползват домашен социален патронаж, настанени са в домове за възрастни, деца, лишени от родителска грижа, преживели насилие и трафик, кризисни центрове.

„Банката участва и в системата за подпомагане и взаимодействие при кризисни ситуации – наводнения, пожари, инциденти. Кръгът на подпомаганите е много голям, но винаги имаме за цел да се уверим, че това са хора, на които храната наистина ще им послужи“, каза тя. Директорът посочи, че за миналата година са разпределили над 212 т. храна, като стойност й надхвърля 1.850 млн. лева.

„Към момента получената храна като стойност надхвърля 1 млн. лева, а като количество за същия период на миналата година надхвърля получените килограми“, изтъкна директорът. Миланова разказа, че над 200 души в Мездра, ползващи патронажна грижа и топъл обяд, успяват да намалят таксите си. „Вместо по 100-120 лева на месец, когато храната е дарена, те заплащат между 58 и 62 лева“, уточни тя.

Когато има храна, която не може да се реализира на пазара поради кратък период на срок на годност, производители и търговци я даряват на банката, а тя от своя страна я предоставя на хора в нужда.

По този начин хранителната индустрия получава възможност да даде добър социален принос в обществото, да оползотвори храна, която не може да продаде, но може да постигне по-добър ефект, като подкрепи хора, които истински се нуждаят от нея. През 2022 година продукти са достигнали до почти 20 области на страната, посочи директорът.

Тя уточни, че дарителите са големи фирми, но има и малки такива, а мотивите им винаги са различни, но има и чисто търговски. „Големите международни фирми знаят за хранителното банкиране като система и в държавите, в които са възникнали, и там, където работят, навсякъде подкрепят това и оползотворяват по този начин излишната храна.

За българските компании – много често предишни затруднения, самият произход на даден собственик, споменът за това - знам какво е от другата страна, колко е трудно човек да се бори с живота, дават подобна мотивация“, смята Миланова. 

Освен желанието да помогнат компаниите, които предоставят храната си на банката, получават данъчни облекчения. „За бизнеса не коства нищо, отдавна не се дължи заплащане на ДДС на дарената храна.

Биха могли да приспаднат стойността на дарената храна като част от облагането на корпоративната печалба в края на годината“, посочи тя и добави, че единственото, което трябва да направят дарителите, е да подпишат приемно-предавателен протокол и да я декларират в края на месеца, тъй като банката всеки ден подава данни към НАП за получените количества, като тегло и стойност, както и за разпределените стоки.

Директорът поясни, че всеки решава дали да декларира дарението по търговски цени, на себестойност или на символична стойност, като има примери, в които хранителни продукти са били оценени на 1 стотинка. 

Независимо че дарителите нищо не губят, тези, които произвеждат стоки от животински произход, пестят и средства за транспорт и екарисаж, ако им се наложи да унищожават негодна за консумация храна. А за останалите - дори и да решат да я хвърлят на сметището, пак ще имат разходи – ще трябва да платят такса.

Липсва законова регулация за даряването на излишъците от сготвена храна в ресторантите. Това обаче е проблем, който лесно може да се реши, смята изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цонка Миланова. Според нея трудността тук е друга – нито едно заведение не може да гарантира, че всеки ден ще им доставя едно и също количество. Освен това сготвеното има кратък живот, в който може да бъде консумирано.

„Ако трябва да бъде получена от хранителната банка и доставена на хора в нужда, няма да може да се справим. Но ако има организация, която да се заеме с тази задача, при наличие на такава храна ние може да им я предоставяме“, каза тя и увери, че имат възможност да приемат и съхраняват всяка една категория храни, включително тези, изискващи плюсово температурно съхранение или в замразен вид.

Миланова подчерта, че в момента банката се помещава в сграда, за която плащат всеки месец наем от 6600 лева, и изрази надежда, че Столичната община ще намери начин да им предостави място, където да не плащат за доброто, което правят, а тези суми да инвестират в разширяването на обхвата и възможностите си да достигат до нуждаещите се.

Дарителската платформа Foodonate ще събира средства, за да спасява храна и да я дарява на хора в нужда. Очаква се тя да стартира през септември, като сайтът вече е готов. Това обяви пред „Телеграф“ създателката на Foodobox Джейн Димитрова.

Тя обясни, че идеята е да изкупуват със 70% - 80% отстъпка от цената на нереализирана от заведенията храна и с помощта на партньорска мрежа да я доставят до човека, който ще я изяде.

В доказателство дарителят ще получава снимка, когато ястието е доставено. „Крайни потребители са ни питали дали не могат да дарят сума и ние с нея да дарим храна“, каза тя и добави, че заведенията не предприемат тази стъпка заради високия ДДС, който трябва да платят. Димитрова разказа, че с двете си инициативи  имат една цел – да не се изхвърля храна.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук