Премахване на личните лекари и свободен избор на общопрактикуващи медици предлагат управляващите от “Промяната”. Идеите са на шефа на здравната комисия в парламента- варненският хирург-онколог доц. Антон Тонев, а депутати от ресорната комисия коментираха пред “Труд”, че все още няма яснота около детайлите на предстоящата реформа.

Тя предвижда връщане на поликлиниките, нормално работно време за медиците в тях, а спешните случаи или нощните здравни проблеми на хората ще се решават в спешните центрове в лечебните заведения. Според доц. Тонев, “възможностите “да познаваме добре” пациента, застанал пред нас ще бъде възможно след ефикасното въвеждане на Здравното досие”.

“Идеята е българският пациент да има възможност да отиде, при който специалист пожелае, спрямо нуждата му в този момент, и да не е задължен да минава през общопрактикуващия лекар. Дава се възможност да си избират различни лекари всеки път. И целта е да се облекчат самите лекари”, каза д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация. “Поликлиниките не бяха лош вариант”, коментира още Хасърджиев.

“Махането на личните лекари означава въвеждане на различна система. Въпросът е дали се връщат участъковите лекари. Основният въпрос е как ще става разплащането. На посещение ли ще се плаща? Ако е така, какво ще се прави, ако един пациент реши да обикаля лекарите. Всеки път ли ще се плаща. В момента личният лекар е пазачът на вратата”, критикува предложенията на “Промяната” доц. д-р Спас Спасков, управител на медицински център “Ориндж”. “Ако един пациент обикаля различни общопрактикуващи лекари от всеки би могъл да иска направления за най-различни места. Това е разрушаване на една система без да е обмислено докрай как да се направят нещата”, допълни още той.

Полярни мнения в морската столица - моделът е от полза за пациентите, но е недомислен

Удрят се големите практики

Лекари във Варна се питат дали могат в едно да бъдат свързани всички от доболничната, болничната помощ и лабораториите

Полярни мнения за анонсираната здравна реформа изразиха двама варненски медици, които са лични лекари от 2001 г. “Предлагам този модел от 10 години. Той ще е от полза на пациентите, защото ще отпаднат лимитите за направления. Всеки от тях ще знае какви и колко здравни услуги му се полагат годишно. Такъв е здравно-осигурителният модел в много европейски страни. Статутът на специалистите по обща медицина ще стане равен на останалите. А пациентът пак ще може да избира при кого да се прегледа”, каза д-р Милен Русев.

Според него промяната ще удари големите практики, тъй като няма да се плаща за брой записани пациенти, а само за извършени прегледи. За да е ефективна обаче, трябва да има стабилно управление и всеки детайл да бъде прецизиран.

“Проектът е недомислен, не е обсъден със съсловните организации. Електронното досие е прах в очите на хората. Не съм оптимист, че скоро ще могат в едно да бъдат свързани всички от доболничната, болничната помощ и лабораториите. Дори цялата информация за даден пациент назад във времето да е налице, изчитането є преди преглед ще отнема доста време. А ние познаваме пациентите си, това е смисълът на понятието личен лекар”, каза д-р Каролина Златева, зам.-председател на РК на БЛС. Тя попита кой ще отговаря за 3-месечните електронни рецепти на хрониците и за ваксините.

Медицински специалисти от Шумен: Очаквайте голяма съпротива

Много трудно ще бъде премахната настоящата система с джипитата, очаквайте голяма съпротива от тяхна страна, защото в момента в ръцете им са съсредоточени големи средства и те имат съответно голямо лоби.

Това коментират специалисти, работили в системата на здравеопазването още през 80-90-те години.

Грешно тръгна системата още през 2000 г., когато парите от Здравната каса се насочиха най-вече към личните лекари. Те печелят от брой записани пациенти, отделно от такси за посещения, също и от други дейности. Пациентът се тупа като брашнен чувал, твърдят медиците с дълги наблюдения. Така един личен лекар получава 3-4000 лв. на месец. В същото време специалист хирург в болница получава два пъти по-малко.

Доктор Мария Апостолова, общопрактикуващ лекар от Симитли: Ще се зачеркне извънболничната помощ

Ако това се допусне, това означава да се зачеркне изцяло първичната извънболнична помощ. В цял свят има лични лекари, и то в страни с добро здравеопазване, явно те са преценили, че има нужда от такова звено, само у нас някой решава да прави нещо без да се мисли.

Дори навремето е имало участъкови лекари, както и лекари, които са отговаряли за конкретни райони.

Семейният лекар знае историите на заболяванията на цели фамилии и това работи в плюс за пациента.

Ако ги няма джипитата кой ще отговаря за пациента и ще проследява лечението му по цялата верига. Не зная какво се цели, но няма да е в полза на хората.

Доктор Юлия Тонкова, общопрактикуващ лекар във Велико Търново: Унищожават елита на държавата

Гласи се реформа, която не е обмислена. Възникват куп въпроси. Като ни закрият нас личните лекари, кой ще остане да работи? Ние сме на предпенсионна и пенсионна възраст, но сме и с по няколко специалности. Къде ще ни пратят? А като ни закрият, държавата ще се лиши ли от данъците, които плащаме като търговци? Това пита д-р Юлия Тонкова, личен лекар във Велико Търново.

“До голяма степен нашата дейност е социална. Потребителската такса е с цел да регулира потока и не е променяна от години. Освен това консумативите, които плащаме са за наша сметка. Това е най-достъпната здравна система в страната. Винаги сме на разположение.

Говори се, че сме европейски лекари и дори смея да кажа, че сме много по-добри специалисти, но условията при които работим са далеч по-различни. В другите държави ако някой иска да посети джипито си, си записва час и чака по седмица-две. В България минава веднага на преглед.

В крайна сметка мога да кажа, че управниците ни унищожиха елита на държавата!”, категорична е д-р Тонкова.

Доктор Дафина Тачова, общопрактикуващ лекар в Благоевград: Това е идея на човек, който не е в час

Тази идея може да се роди само в главата на човек, който никога не е и чувал за семейни лекари, който явно изобщо не е ходил при лекар. Това е явно идея на човек, който не е в час с цялата система. Явно тук се действа по Сталински - няма човек, няма проблем, вместо да се реши как да се реформира системата така, че още по-добре да функционира.

Личният лекар не прави само прегледи, той има множество други важни задължения. Добре, махат ни и ставаме лекари-специалисти. Кой тогава поема профилактиката, кой ще поеме диспансеризацията, който ще прави имунизациите и ще издирва онези, които не се явяват, кой ще издава документите на хората и още куп въпроси? В цяла свят акцентите се поставят върху профилактирането, а ние ще ликвидираме.

От цялата тази работа ще загуби основно пациентът, който ще бъде оставен да се лута по кабинети.

Проф. Тихомира Златанова, шеф катедра “Икономика на здравеопазването”в МУ-София: Отново се предлага реформа на парче

Личното ми мнение е, че промени са необходими, но дали оттук трябва да се започне, или трябва да се мисли за цялостна промяна в модела на системата трябва да се реши. Много отдавна различни експерти предлагат демонополизация и либерализация на модела и така да се стигне до по-ефективно управление на ресурса.

Добре би било преди да се правят предложения, те да бъдат първо консултирани с експерти, със съсловни организации и с националните сдружения на лекарите по различни специалности и след това да бъдат подложени на широк обществен дебат. И не на последно място да бъдат разгледани внимателно и детайлите, защото една такава промяна ще доведе до много големи промени освен в начините на консултиране и наблюдение на различните групи пациенти - и на диспансерни пациенти, и на профилактични прегледи и на имунизации.

Решенията, трябва да бъдат взети консенсусно, да са в интерес на обществото. Смятам, че отново се предлага промяна на парче, която няма да реши проблемите в здравеопазването.

Д-р Христо Димитров, председател на БЛС във Велико Търново: Необходими са дебат и финансови разчети

Теоретично идеята звучи добре, но на практика нещата са много по-различни. Преди да се предприеме тази реформа, непременно трябва да има дебат, финансови разчети и да се вземе предвид мнението на бранша. Това заяви д-р Христо Димитров, председател на Регионалната структура на Българския лекарски съюз във Велико Търново.

“В момента обаче коментираме само едни медийни изяви, които не са официална позиция. Предстои обсъждане и Сдружението ще излезе с конкретна позиция. Смятам, че т. нар. капитация е сумата, която се плаща годишно за записан пациент в пациентските листи, но реално на нас ни се плаща за много по-малко дейности - например за профилактичен преглед на деца и възрастни, за диспансеризирани пациенти и други. Ако беше приета промяната бюджета на НЗОК няма да издържи, защото трябва да финансира всички дейности. Увеличението на средствата ще е поне петкратно”, подчерта д-р Димитров.

Той припомни, че преди демократичните промени у нас е действало поликлиничното здравеопазване с наличието на участъкови терапевти, педиатри и специалисти в поликлиниките.

“Това беше държавна структура под шапката на Министерството на здравеопазването. Но тогава организацията на държавата беше друга. Сегашната система не е лоша, но държавата не осъществява нужния контрол. Например в момента има страшно много здравно неосигурени лица и те трябва да бъдат издирени и лечението им обезпечено, други, които хитруват на гърба на здравната система, да бъдат санкционирани. Не се контролира и залегналото в закона, че всеки гражданин трябва веднъж годишно да се яви на профилактичен преглед”, изброява д-р Димитров.

Д-р Петко Желязков, председател на Сдружението на семейните лекари в Бургаска област: Не ми се вярва, че могат да се върнат поликлиниките

Макар, че всичко е възможно, не очаквам да се върнат старият тип поликлиники. Тогава всички бяхме на 8- часов работен ден и на твърда заплата, събота и неделя бяха почивни дни, както за всички. Тогава здравеопазването се финансираше от данъците ни, нямаше Здравна каса.

Сега не искам да коментирам идеята един пациент да има по няколко лични лекари, защото ми се струва че това е хвърлено в пространството без никаква конкретика. Очакваме да има дискусия, нека се направят разчети, финансирането какво ще е да се обясни, за да кажем нашето мнение.