Глухите и сляпо-глухите хора в България имат пълното право да се изразяват, да получават информация и да участват активно в обществения живот чрез българския жестов език. Законът признава този език като естествен и самостоятелен, а достъпът до жестов превод вече е гарантирано човешко и гражданско право, а не услуга „по желание“.
Жестовият превод е ключов инструмент за равнопоставеност и е официално регламентиран от държавата. Професията „жестов преводач“ е призната, регулирана и изисква специална подготовка и квалификация.
Законът за българския жестов език – основа на правото на превод
През 2021 г. в България беше приет Закон за българския жестов език, който гарантира безвъзмездна преводаческа услуга за всички глухи и сляпо-глухи лица. Наредба № РД-06-51 от същата година определя реда и условията за предоставянето ѝ.
Според правилата, глухите хора имат право на до 120 часа годишно безплатен жестов превод, осигурен от държавата. За студентите и докторантите се предвиждат допълнителни 60 часа на семестър. Преводът се извършва от специалисти, вписани в официалния Списък на преводачите на български жестов език, поддържан от Агенцията за хората с увреждания (АХУ).
Така държавата не просто признава жестовия език, а го поставя в центъра на политиките за достъпност и равни възможности.
Да си жестов преводач – професия с мисия
Да бъдеш жестов преводач не е просто да „знаеш жестове“. Това е професия, която изисква сериозна езикова, социална и културна подготовка.
Жестовите преводачи владеят едновременно българския говорим език и българския жестов език, познават спецификите на комуникацията и културата на глухите хора и умеят да превеждат не само думи, а и смисъл, емоции и нюанси.
След преминаване на специализирано обучение, кандидатите подават заявление за вписване в официалния списък на преводачите към АХУ. Само вписаните лица имат право да предоставят официални преводачески услуги на глухи граждани и институции.
Професията е регулирана и подлежи на отчетност и контрол. Всеки преводач е длъжен да спазва стандартите за качество и професионална етика, описани в нормативната уредба.
Къде и кога се използва жестов превод
Жестовият превод има важно приложение в редица обществени сфери. Това не е екзотична услуга, а необходимост за равен достъп до информация, образование и административни услуги.
Административни услуги и институции
Глухите граждани имат право на преводач при общуване с държавни и общински служби, НАП, НОИ, социални дирекции и други институции. Все повече общини въвеждат видео-жестов превод чрез онлайн връзка, така че човекът да получи съдействие без физическо присъствие на място.
Правосъдие и съдебни дела
В съдебни процеси, когато участникът е глух, съдът е длъжен да осигури жестов преводач, за да се гарантира правото на защита и разбиране на съдебните действия.
Образование
Глухите ученици и студенти имат право да се обучават с помощта на жестови преводачи. Законът предвижда от 2026 г. българският жестов език да бъде въведен като специален учебен предмет в училищата за деца с увреден слух.
Медицински и социални услуги
При посещения в болници, социални институции или консултации с лекари, глухите хора имат право на превод, за да разберат препоръките и да участват пълноценно в решенията, свързани със здравето им.
Обществени събития и медии
Публични конференции, изборни дебати и дори телевизионни предавания все по-често включват жестов превод, за да достигнат до всички зрители. Така се насърчава реалната социална интеграция, а не формалното изпълнение на изисквания.
Институциите, които са длъжни да осигурят преводачи
По закон, всички институции, предоставящи публични услуги, са длъжни да осигуряват достъп чрез жестов превод. Това включва:
-
държавни и общински администрации;
-
съдилища и прокуратура;
-
образователни и здравни заведения;
-
социални служби;
-
обществени организации и оператори на публични услуги.
Услугата е безплатна за глухите граждани, като финансирането се осигурява от държавата чрез Министерството на труда и социалната политика.
