Въпреки значителния спад в притока на мигранти и бежанци, децата все още са изправени пред прекомерно полицейско насилие по границите на Европейския съюз и за тях е изключително трудно да получат убежище и да се съберат със семействата си, съобщи международната правозащитната организация „Сейв дъ чилдрън“ („Спасете децата“) в свой доклад, цитирана от "Български новини".

В него се посочва, че докато рисковете, свързани със спасяването на хора, пристигащи по море, са добре известни, отношението и поведението на граничарите по сухопътните граници не е добре документирано.

Държавите имат право да контролират кой влиза на тяхна територия, но нямат право да извършват систематични и брутални актове на насилие срещу хора, които се опитват да се възползват от правото си да получат убежище, срещу деца и уязвими семейства, подчертава правозащитната организация.
Обръщайки специално внимание на Западните Балкани, организацията посочва, че отношението към бежанци и мигранти, които се опитват да достигнат Гърция, Хърватия, Унгария, Румъния, България, Сърбия, Албания, Косово и Македония, за да подадат молби за убежище, нерядко е грубо и те често са насилствено връщани от границата.

Партньорска организация на „Сейв дъ чилдрън“ в Белград е събрала 1376 свидетелства за връщани хора, между които и деца, през 2018 г., 934 от които са били непридружени и разделени от семействата си. За прекомерна употреба на сила от полицаи/граничари се съобщава при 515 случая, в които са били засегнати и деца, като 436 са били с деца, които пътуват сами.

Най-голям брой връщани хора, сред които и деца, през 2018 г. е имало на границата между Сърбия и Хърватия (274), докато най-големият брой на насилствени връщания е бил на границите между България и Турция (154), Македония и Гърция (87), Гърция и Турция (85), Хърватия и Сърбия (48), пише в доклада.

Деца, пътуващи със семействата си или сами, съобщават за това, че са били заплашвани, в някои случаи с оръжие, и са били бити от граничари, които ги удряли и ритали, често с палки. Те свидетелстват, че са били преследвани и хапани от кучета и са били унижавани, понякога са ги принуждавали да съблекат дрехите си и да свалят обувките си.

Според свидетелствата, някои граничари използвали лютив газ, отнемали телефоните на бежанците и мигрантите и ги чупели или отнемали пари и други ценни вещи. Деца и семействата им свидетелстват, че са ги държали затворени, понякога без храна и вода.
В рамките на ЕС, поради липса на вътрешни безопасни начини за придвижване, за настаняване и на бързи процедури за събиране на семейства, продължава да има необезопасено придвижване на семейства и деца, посочва „Сейв дъ чилдрън“.

На гранични пунктове във Франция непридружени деца на възраст 15-17 г.се опитват да избегнат граничния контрол и се крият във влакове и камиони. Известно е, че вървят по железопътните линии и преминават по опасни планински маршрути. Децата трябва да бъдат защитени, където и да се намират, за да се избегнат непоправими вреди, като миналогодишната трагична смърт на афганистанско момиченце, блъснато от влак близо до граничен пункт между Хърватия и Сърбия, след като било върнато от хърватската полиция.

Свидетелствало е и десетгодишно момче от Афганистан, пътувало за Хърватия с група от 19 души – голямото си семейство, в което имало и деца, непълнолетни момичета и две възрастни жени. То разказва, че пресичали границата през нощта в пълна тъмнина и той и другите деца били уплашени. Тогава се появил полицейски патрул, казал им да спрат и ги претърсил. Афганистанците имали малко пари и телефони. Полицаите ги откраднали. Единият казал: „Сега няма да ви бием, но ако се върнете – и тогава показа с ръка как ще ни бие, ако дойдем отново. Мисля, че те са лоши хора“, казва афганистанското момче.

Две 17-годишни момчета от Афганистан свидетелстват: „Пристигнахме в Гърция от Турция през сухопътната граница и останахме там около година, за да работим в овощни градини. На границата с България граничарите ни биха, преследваха ни с кучета и ни изблъскваха обратно в Гърция„.