На 20 април 1984 г. българският алпинист Христо Проданов докладва по радиостанцията от Еверест: „Аз съм на върха.” Часът е 18:15 ч. Изтощителното самотно изкачване е продължило 12:30 ч. Проданов стои горе 33 минути. Може би е почивал. Или се е опивал от гледката, открила се на залез от „Покрива на света”. Или е решавал по кой път да слезе, защото не тръгва по планирания път през кулоара (коридор) Хорнбайн, а по Западния гребен („Жестокия път”), по който се е изкачил. Той не оживя, за да разкаже.
Инженер-химикът Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той е първият българин, стъпил на Осемхилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 г. и първият българин изкачил връх Еверест; четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат и то по най-трудния и дълъг път &mdash; западния (непалски) склон, наричан още &bdquo;Жестокия път&ldquo;. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Пак той е алпинистът преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест още през април, което е твърде рано за обичайните атаки на върха.<br /> <br /> За тази българска експедиция на Еверест се заговорва веднага след учредяването на Българския планинарски клуб на 19 ноември 1929 г. Но това става възможно едва през 1984 г., като България е едва 19-та страна, която изпраща свои представители на най-високия връх на планетата.<br /> <br /> Българската Хималайска експедиция е в състав:<br /> Аврам Аврамов &ndash; водач, д-р Стайко Кулаксъзов &ndash; лекар на групата и алпинистите: Христо Проданов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков.<br /> <br /> След около месец подготовка идва време за изкачване на върха. Аврам Аврамов предлага в първата атакуваща върха свръзка да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Христо не приема това решение и водачът на групата дава съгласието си Христо да катери само с шерпа си Джоуaнг Ринджи.<br /> <br /> Проданов е резервиран към кислородната апаратура. Вече е правил няколко изкачвания без кислород и със съгласието на доктора на експедицията е решено да направи опит за изкачване без кислород. Никой друг от експедицията не изявява такова желание. Шерпът на Христо също избира да се катери без кислород.<br /> <br /> На 19 април Христо и Ринджи изграждат &ldquo;Лагер 5&rdquo; на 8120 м. и нощуват в него. Нагоре от лагера този сезон още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и осигурен на определени места с парапети. Това намалява шансовете за успех.<br /> <br /> В 2:30 ч. на 20 април радистът на експедицията от базовия лагер 4 събужда Христо и Ринджи. В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха.<br /> <br /> В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа неговата радиостанцията мълчи. После идва обаждането, че е на върха.<br /> <br /> В 18:48 ч. той докладва по радиостанцията: &ldquo;Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.&rdquo; След 2,5 часа отново се обажда: &rdquo;Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.&rdquo;<br /> <br /> На 21 април Проданов е вече трето денонощие без кислород над 8000 м. В 10:24 ч. докладва: &ldquo;Аз... тук&hellip; над големия сив купен&hellip;&rdquo; Едва тогава става ясно, че той не е тръгнал по кулоара Хорнбайн.<br /> <br /> По това време от &ldquo;Лагер 4&rdquo; към Христо вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. В същото време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван оставя багажа си и рязко щурмува нагоре. Ринджи и Джамбазов изостават &ndash; Людмил продължава да се изкачва.<br /> <br /> В 19.45 ч. за последен път се чува радиостанцията на Христо. Метеорологичните условия се влошават.<br /> <br /> Най-близо до Христо Проданов на 21 април 1984 г. достига алпинистът Людмил Янков. Оставил раницата си, Людмил трескаво се изкачва, търси следи... Намира раницата на Христо, обаче него го няма. Катери Жълтия пояс, но нощта вече го е настигнала... Там, сам, без екипировка Людмил нощува на открито на около 8500 м.<br /> <br /> Въпреки смъртта на Христо Проданов е взето решение експедицията да продължи. На 8 май Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от &ldquo;Лагер 5&rdquo; да изкачват върха. Достигат го (60-то поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.<br /> <br /> На 9 май Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от &ldquo;Лагер 5&rdquo; и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62-ро поред изкачване). Слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и заедно продължават надолу. Така четирима българи извършват втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.<br /> <br /> По случай 20-годишнината от първото българско изкачване на Еверест, през 2004 г. бе организирана втора национална експедиция до Еверест. И този път планината прибра българин - Христо Христов изкачи върха без кислород и загина по време на слизане. В паралелна частна експедиция загина и племенничката на Христо Проданов &ndash; Мариана Масларова. В три експедиции до Еверест българите дават три жертви.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Най-важните постижения на Христо Проданов</span></strong><span style="font-size: larger;">:</span><br /> <br /> <strong>Осемхилядници:</strong><br /> Лхотце (8516 м) &ndash; 30 април 1981 г., соло, без кислород;<br /> Еверест (8848 м) &ndash; 20 април 1984 г., соло без кислород.<br /> <strong>Седемхилядници</strong><br /> Пик Ленин (пик Кауфман) &ndash; 7134м. &ndash; 5 пъти;<br /> Пик Комунизъм (пик Гармо) &ndash; 7495 м. &ndash; 2 пъти;<br /> Пик Корженевска (7105 м) &ndash; 4 пъти;<br /> Ношак в Афганистан (7492 м.<br /> <strong>Алпите</strong><br /> Матерхорн (4471 м);<br /> Гранд Жорас (4208 м);<br /> Пти Дрю (3733 м);<br /> Монблан (4807 м).<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />