Навършват се 70 г. от деня, в който последното българско царско семейство напуска страната принудително. На 15 септември 1946 г. 26-ото Обикновено народно събрание обявява България за Народна република. На референдума, проведен на 8 септември, 95 на сто от българите гласуват против монархията и така в страната се установява комунистически режим. Три години по-рано целокупният народ лее сълзи и трупа цветя пред ковчега на отишлия си без време Цар Борис III.
След референдума временен председател на републиката става шефът на парламента Васил Коларов. Съпругата на починалия български монарх Борис ІІІ  получава ултиматум от правителството на Кимон Георгиев още на следващия ден да напусне завинаги пределите на страната заедно с невръстните си деца - деветгодишния цар Симеон ІІ и 13-годишната му сестра княгиня Мария-Луиза, пише "Марица".

Любопитен е фактът, че  когато се урежда паспорт на изгнаническото семейство, валиден само за 3 месеца, Георги Димитров казва: „Сега сме квит с Борис”. Дълги години тоталитарната пропаганда упорито крие, че цар Борис ІІІ лично се е застъпил пред нацистките власти за спасяването на Димитров в Лайпциг. 

На 16 септември в 16 часа царското семейство тръгва с автомобил от Врана. Княгиня Евдокия казва на царица Йоанна: Това ми напомня на бягството към Варен” (през юли 1791 г. крал Луи XVI и Мария-Антоанета с децата си бягат тайно  от Тюйлери, за да се спасят от революционерите, които все пак ги залавят и обезглавяват).  

Локомотивът и двата вагона с царското семейство тръгват от гара  Казичене, придружавани от съветски конвой. Въпреки страха от репресии, на гарите по пътя се чуват думите на хората към Йоанна:  „На кого ни оставяш". 

Семейството тръгва с няколко куфара и каси с лични вещи. Оставих най-скъпите предмети, всичко, което най-много обичах, дори книгите си,  разказва години по-късно царица Йоанна. Успява да вземе тайно два предмета - копие от филма с погребението на цар Борис ІІІ, единствено запазено копие, и екземпляр от тома, посветен на 25-годишнината от царуването на  цар Борис ІІІ.

Комунистическата пропаганда обявява, че царското семейството ще получи 5 милиона лири стерлинги след напускането на страната, което никога не се случва. 

 През нощта влакът минава през Пловдив. На гара Свиленград машинистът спира влака  и отказва категорично да изведе българския цар от страната.  Два часа чакат турски локомотив, който да изведе влака от България напът за Истанбул. С кораба Аксу Йоанна с децата пристига в Александрия, Египет, където са нейните родители - италианският крал Виктор Емануил Трети и кралица Елена. Там остават 5 г. След сватбата на Симеон II с доня Маргарита Гомес-Асебо  през 1962 г. Йоанна се установява в прочутата вила "Янтра" в Ещорил, Потугалия. 

През 1993 г. Йоанна се завръща за първи път в България след 47 години изгнание, придружена от дъщеря  Мария Луиза. Посрещната е от стотици хиляди българи, които скандират името  и това на Симеон. На 28 август, когато се навършват 50 години от смъртта на цар Борис III, Йоанна се покланя пред гроба му в Рилския манастир. 

Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада - в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. До последния си ден е обичала България и винаги я е наричала „моята втора родина“. 

Симеон ІІ се завръща в България за пръв път след изгнанието си през 1996 г. след 50 г. изгнание, посрещнат  с цветя, национални знамена и възгласи „Искаме си царя!”.