В нощта на 18 срещу 19 февруари 1942 г. загадъчно потъва френската подводница Сюркуф в акваторията на север от Панамския канал, след напускане на пристанище на Бермудските острови.
Подводницата носи името на френския корсар Робер Сюркуф. Пусната е на вода на 18 октомври 1929 г. и е приета на служба във военноморския флот през май 1934 г.
Тя е връх в опитите, предприети след Първата световна война, да се съчетае в рамките на един кораб скритостта на подводната лодка и огневата мощ на надводния кораб. Освен това подписаният през 1922 г. Вашингтонски договор налага съществени ограничения относно тонажа и броя на надводните кораби, но не съдържа ограничения за подводниците. Затова почти всички морски държави правят опити да създадат подводници, способни да изпълняват ролята на крейсери.
През 1927 г. във Франция е заложена серия от три подводници, като първа и единствена се оказва „Сюркуф”. На 22.4.1930 г. влиза в сила Лондонски морски договор, ограничаващ главния артилерийски калибър на подводниците до 155-мм на оръдията. В него (член 7) се прави специално изключение за полупостроения „Сюркуф”, но се спира строителството на останалите лодки, тъй като надвишават въведеното ограничение за 2000 тона.
До средата на 1940-те години „Сюркуф” е най-големият плавателен съд в света от този клас до построяването на японските субмарини I-400 „Сентоку”. Подводната лодка има следните параметри: дължина 110 метра, ширина - 9,1 метра, подводна водоизместимост - 4304 тона, работна дълбочина на потапяне – 80 м., екипаж – 8 офицери и 110 матроси.
Тя е предназначена за крейсерски действия на океански комуникации на далечина 12 хиляди мили (22 хил. км), автономност на плаването 90 дни със скорост в подводно положение – 10 възела (18,5 км/час) и в надводно – 18,5 възела.
„Сюркуф” носи 22 торпеда калибър 40 и 55 см, две 203-мм оръдия, в херметичен хангар носи хидросамолет Besson MB.411 за разузнаване и коригиране на артилерийския огън. Съществена подробност е, че може да води до 11 км прицелен артилерийски огън в полупотопено състояние, като за стрелба само оръдията излизат над водата.
Офицерът за свръзка на съюзническите сили капитан Френсис Бойер свидетелства: „Подводницата имаше куполна установка с две 8-дюймови оръдия. По идея при сближаване с целта ние трябваше да изкараме дулата на оръдията и да стреляме, оставайки под водата. Но това не ставаше: имахме сериозни трудности с осигуряването на водонепроницаемостта на оръдейния купол. Като боен кораб той нищо не струваше, гигантско подводно чудовище.”
До началото на Втората световна война „Сюркуф” извършва голям брой визити в чужди пристанища за демонстрация на военната мощ на Франция. Началото на войната заварва подводницата на Френските Антили.
На 26 септември 1939 г. „Сюркуф” в състав на ескорта на британския конвой KJ-2 отплава от Ямайка за Франция и още с пристигането си влиза за ремонт в сухия док в Брест. Там я заварва нападението на Германия над Франция на 17 май 1940 г.
С един работещ двигател и със заклинено кормило тя успява да пресече Ламанша и да акостира в Портсмут.
През юни 1940 г. в хода на операция „Катапулт” всички френски кораби в английски пристанища са взети под контрол от британски моряци и морски пехотинци. „Сюркуф” е единственият френски кораб, чийто екипаж се опитва да окаже въоръжена съпротива, при която загиват двама британски офицери и матрос, както и френски мичман. С изключение на двама офицери и 14 матроси останалата част от екипажа отказва да се присъедини към силите на „Сражаваща се Франция”.
Екипажът отново е сформиран от френски моряци в Англия, но по-голямата част не са подводничари. За капитан е назначен Луи Блезон - един от двамата присъединили се офицери. Към подводницата са командировани британски офицер за свръзка и двама матроси.
„Сюркуф” е пребазиран в канадското пристанище Халифакс, където вече се намирали няколко френски кораба, и взема участие в ескортиране на трансатлантически конвои в началния участък от маршрута, а след това е изпратена да търси плаващи бази на немските подводници.
През август 1941 г. пристига в Портсмут на ремонт. Ремонтните работи са крайно затруднени поради нестандартната конструкция и оборудване на уникалната подводница, като продължават до 11 ноември.
На 20 декември „Сюркуф” заедно с три френски корвети взема участие в операцията по освобождаване на архипелага Сен Пиер и Микелон. После подводницата се връща в Халифакс, а след това потегля за Бермудите, въпреки многото неизправности на борда. Пристига там на 7 февруари със закъснение, тъй като по пътя се поврежда главната двигателна установка.
На 12 февруари „Сюркуф” напуска Бермудите и взема курс към Панамския канал за преминаване в Тихия океан. Заради повредения двигател подводницата е способна да плава само в надводно положение и то с максимална скорост от 13 възела.
В Панамския канал обаче тя не пристига. По официални данни в нощта на 18 февруари се сблъсква с военния товарен кораб на САЩ „Томсън Лайкс”.
Американският капитан в рапорт долага, че се е върнал след сблъскването с неопознатия съд, който веднага потънал на 10 градуса северна ширина и 79 градуса западна дължина.
„Томсън Лайкс” извършвал търсене до 8:30 часа на 19 февруари, но освен нефтени петна нищо не е открито. Нито хора, нито отломки не са открити. „Сюркуф” завинаги отива в небитието.
Разследване от френска комисия обаче достига до извода, че причината за потопяването на „Сюркуф” е приятелски огън от страна на патрулиращ хидросамолет PBY Catalina, изпълняващ охранителна мисия срещу подводници в района. Взета е по грешка за голяма германска или японска подводница и е атакувана с гранати.
/По материали в интернет/
