В църквата „Света София”, в чикагското предградие Дес Плейнс, се проведе опелото на най-богатия българин в САЩ Фил Филипов. Той почина в дома си в Маями на 76 годишна възраст. Траурната служба беше проведена от отец Димитър.

“Нямам думи, с които да го опиша. Ние сме приятели повече от 50 години. Миналата седмица трябваше да бъдем заедно в България и имахме планове да останем 10 дена”, каза той пред BG VOICE.

“Знаех, че Фил не е добре и като стана ясно, че няма да се видим разбрах, че работата е сериозна. Все се надявах, че ще му се размине, но за съжаление не”, допълни Шефкет Чападжиев.

Чападжиев припомни, че приятелството им е започвало през далечната 1992 година.

“Тогава аз бях на върха на моя бизнес, а той беше дошъл от Франция и работеше на заплата към една компания. Те тъкмо бяха я закрили и когато си видяхме той ми каза: “Ти си най-известния и най-богатия: ще те мина и по двете”. Пошегува се, но всичко което каза се случи.

Фил работеше много и правеше големи крачки. Винаги е бил честен и е работил за България”, припомни неговият приятел.

Освен много успешен бизнесмен от двете страни на Океана, Фил Филипов беше и един от големите дарители в българската общност. Една от големите каузи, които подкрепяше до последно беше българската църква “Св, София” в чикагското предградие Дес Плейнс. Филипов участваше и в делегацията, която представи българската общност в САЩ пред Конгреса на Илинойс преди 5 месеца.

Историята на 76-годишният Фил е много пъстра и интересна. Той е определян за “най-мразения шеф в Германия”, емигрант и щастлив съпруг. Бизнесменът дели времето си между Америка и останалия свят. Смята се, че е най-богатият българин в САЩ.

 

Фил Филипов е едва на 17 г., когато бяга от България през 60-те години на миналия век. Но не казва, че е заради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, защото на Запад имаше и коли, и жени, и други работи, които не ни позволяваха в този режим”, откровен е той.

Минава през лагер в Гърция и после отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той дойде с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – много млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо със сигурност”, казва Чапата, който беше сред гостите на Фил в “Белажио”.

През 1966 година Фил започва като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж.

През 1993 година фирмата е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за производство на кранове и подемна техника. А Фил Филипов вече е президент на компанията.

10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина.

Често го наричат Добрия диктатор. “Такъв съм – без колебание отсича Фил. – И съм много добър в лошо време. Знам как да организирам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крака. Последното в Германия “Атлас” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а сега печелим.”

Фил Филипов има заводи в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.

Българинът често влиза в сблъсъци със синдикатите – включително и тези в Германия, когато отказва да преговаря с тях като собственик на компанията за кранове “Атлас”. “Аз имам алергия срещу синдикатите, категоричен е бизнесменът. – Синдикатите не плащат на работниците. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си вършат работата.”

Фил обаче казва, че големият удар в живота му не е някоя голяма бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата съпруга французойка. “Късметът му дойде, като се запозна с Вероник”, казва Шефкет Чападжиев. А Фил не отрича. Според него след всеки успял мъж трябва да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил”. Двамата са заедно повече от 25 години.

Попитан кой е най-ценният урок, който един мъж трябва да научи за себе си на 70 години, без да се колебае, Фил отговори така – “Да бъде себе си. Да не забравя откъде идва. Да няма много фукане и най-важното е да знае, че нищо не е вечно.”

Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, казва, че никога не е успял да се почувства на мястото си.

“Най-трудното дори и днес е да си чужденец. Много от младите, които са излезли след 1989-а, разбират, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз самолет си купувам и няма с кого. 52 години след това винаги си чужденец. Никъде не е лесно да си емигрант.”

Фил е известен с прякора си “Добрия диктатор” заради желязната ръка, с която възстановява предприятия на ръба на фалит.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук