България потъна в скръб. Изгубихме патриарха на Българската православна църква Неофит. 

Телевизии и други средства за масово осведомяване показват всенародната скръб. Депутати стават прави и с наведени глави мислят за вечността и за преходността на земната слава. 

От всичко това е вярно само, че си е тръгнал от тоя свят един изтерзан от немощите си и от служението си добър човек, монах и пастир.

Но да скърби българският народ и да е потънал в дълбок траур - нито го видях, нито го усетих. 

Почти празни бяха и Троянският манастир, и Бачковският манастир, и църкви, в които се очакваше да дойдат хиляди миряни и да плачат за своя патриарх. 

Думите, които бяха казани за дядо Неофит, бяха скучни думи на протоколна скръб. Думи, които или не можеха, или избягваха да кажат най-важното. За мен най-големият принос на патриарх Неофит беше по време на църковния разкол.

Лицемери и фарисеи се прехласваха колко хубаво пеел дядо Неофит, как дирижирал хор, колко бил сговорчив и благ, но някак си пропускаха да отбележат това, че той и още двама-трима от владиците тогава изнесоха на гърба си борбата с новопоявилата се синя православна църква и самопровъзгласилия се за втори патриарх Пимен. 

Сегашните потънали в скръб демократи, началници и големци се опиват, като говорят за стореното от комунистите на Православната църква, но искат да се забрави фактът, че те посяха разкол и разцепление, че превзеха църкви и манастири, че пръскаха тогавашния патриарх Максим със спрей през ключалката на Синодалната палата. Никак не искат сегашните демократи да си спомнят, че острие на техните разколнически редици беше един умопобъркан физик, обявил се за епископ - Христофор Събев, който палеше свещи по прозорците на Партийния дом и по жълтите павета - да гони комунизма и злите духове. 

България потъна в скръб, ама това не е вярно. 

Не е вярно, че България е потънала в скръб и благодарение на огромните усилия на Българската национална телевизия, която в свои предавания громеше българския Свети синод и непрекъснато вадеше досиета и кирливи ризи на владици, с което окончателно прогони хората от храма. 

Искам да бъда разбран правилно - патриарх Неофит беше ерудит, начетен човек, казват, че е бил диалогичен. И когато беше в силите си, проявяваше добри организаторски качества. Но по време на неговото служене като патриарх избуяха едни от най-уродливите качества на глупавите и алчни хора, които дори с одежди на владици и епископи си остават мегаломани, сребролюбци, службогонци и силно привлечени от светското. 

А сега си сложете ръка на сърцето и ми кажете - за колко от българските първенци - и светски, и духовни, бихте потънали в скръб, за колко бихте проронили сълза и бихте окачили портретите им в къщите си?

Кои български първенци са ви на сърцето, кои са ви морален коректив, кои ви карат да се чувствате българи и християни? 

Ние не живеем в демократична държава, ние не живеем в християнска държава, ние не живеем в Държавата на духа - ние живеем в личното си отчаяние, в личните си паяжини, скърби и безсилие.

Тъжно е, но ролята, която ни е отредена, е или на покорни овчици, или в най-добрия случай - на кучета, които лаят до оградата. Дори за граничарски кучета не ставаме - не ни искат и за такива. 

Толкова фалш, лицемерие и фарисейство видях във връзка с кончината на патриарх Неофит, че сутринта почти не чух камбаната на селската църква, която биеше на умряло за патриарха. А къщата ми е до самата църква. 

Господ да прости Негово светейшество патриарх Неофит и дано суетата, която ще последва, и калните борби, които ще я съпътстват, да не изцапат докрай онова, което ни свързва с небето. 

P.S. Най-голяма скръб от всички беше обхванала министър-председателя академик Денков. Толкова се беше развълнувал и стреснал, че си носеше “пищов”, от който преписваше думичките в съболезнователната книга в Светия синод. Дано да греша, но видях, че преписва от едно листче думите на своята скръб. Кой ли му го е подготвил това скръбно листче?

Николай МИЛЧЕВ

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук