За първи път видях Вера Кирова в шейсетте години. Цяла София говореше за нейното изпълнение на „Умиращият лебед” на сцената на Операта. Бисирахме я екзалтирано. Имаше продукция на завършилия клас балетни артисти от Националното балетно училище. Нататък кариерата й се разви шеметно. Всички световни сцени я приеха с отворени обятия. Триумфът й е пълен. Няма голяма сцена по света, където да не е танцувала в централни роли. Става лауреат на международни балетни конкурси. На този във Варна тя и до днес остава единствената българка, получила приза за победител.
- Можела си да заминеш да работиш и живееш във всяка световна столица.
- Сигурно, но аз не м ога да живея и месец в чужбина. Само в България се чувствам добре. Помня, че имах договор за два месеца да замина в Белгия. Как ще стоя два месеца там сама? Тогава Боян Трайков каза, че ще дойде с мен. И буквално за два дни се оженихме и заминахме. В Брюксел той стои в хотела, а аз на работа. Бях на 26 години. Афишите за представлението бяха с моето лице. 


 - Световни балерини танцуваха до късна възраст - Мая Плисецкая, Алисия Алонсо, Марта Греъм? А и всички те са дълголетнички...
- Можеш да останеш на сцената до късно. Стига да знаеш как да подбереш репертоара си, с каква трудност да е танцът. Преди около десетина години аз бях на едно турне из Европа - Хърватия, Швейцария, Белгия - в което танцувах „Каста дива”. Това е последното ми изпълнение на сцена.

- Била си на 65, така ли? Казвам го, защото знам, че никога не си криеш годините, а точно обратното.
- Аз съм за естествените неща. Както е Бриджит Бардо, както са много мои колеги балетисти по света. Аз приемам остаряването за привилегия. В младостта съм имала всичко - пътуване, успехи, награди, възхищение, красота. 

Мая Плисецкая се яви на подиума на 80-годишния си юбилей и изтанцува малък етюд. Както в Русия честват своите артисти никъде го няма. Мая живя почти деветдесет години. Наскоро са поставили неин паметник в ролята на „Кармен” близо до Болшой театър в Москва.

Алисия Алонсо е на 95 години и продължава да участва в живота на кубинския балет. Когато беше на 90 години, тя представи кубинския балет на сцената в Москва. Нейната балетна школа, която е имала в младостта си, става основа за Кубинския национален балет. Тя от дълги години е полусляпа, загубва периферното си зрение, но остава между най-великите балерини на света. 
Американската балерина Марта Греъм живя 96 години и въвежда школа по съвременно танцово изкуство. В нашия балет нейните уроци са въведени още в седемдесетте години.
Алисия Алонсо ме е канила много пъти в Куба. Не само на балетни фестивали. Покани ме да се редуваме в представленията на „Лебедово езеро” и „Жизел” - едната вечер тя играе, на другата аз. Там съм била с партньорите ми Асен Гаврилов, Бисер Деянов и Александър Александров. 

- Играла си на най-големите сцени по света. В широко амплоа - класически, модерни постановки, трагични и лирични?
- Играя наистина в широко амплоа, но сякаш предпочитам драматичните роли. По са ми близки емоционално. Пропътувала съм света, видяла съм най-красивите места, в най-луксозни хотели, на сцената са ми хвърляли купища цветя. Работила съм с балетмайстори светила като Баланчини, Бежар, Лавровски, Лифар, Скибин, Питър ван Дайк, Лазини. Била съм на обяд в Елисейския дворец по покана на госпожа Митеран, тя беше патрон на Парижкия международен балетен конкурс. И Мая Плисецкая беше там. Партньори са ми били балетисти от ранга на Атилио Лабис, Сирил Атанасов - българин, роден в Париж и световен балетист, Пилета, Патрик дьо Пон. 


Вера Кирова като млада примабалерина


- Имаш купища снимки - да ги разгледаме? 
- Ето на тази снимки сме с Атилио Лабис през 1973 г., когато снимаха в Париж от френската телевизия филм за мен „Портрет на една звезда”. Костюмите във филма създаде специално за нас Пиер Карден. Как да не се гордея! Лично той ме покани в неговия елитен ресторант в Париж на вечеря. Имах предложение от Пиер Карден да представя негови дрехи, да участвам като манекенка на неговите прет-а-порте. Но аз не се виждах като манекенка. Чак после разбрах, че Мая Плисецкая вече е участвала при Карден. 

Ето, на тези снимки Хачо Бояджиев заснема балета „Спартак”. На Златни пясъци сме. Партнираме си с Атилио Лабис. 

И понеже говорим за звезди, ето да видиш какво са истински звезди!

Тук сме в Токио в галаспектакъл на световните звезди ето го афиша - Алисия Алонсо - Куба, Марго Фонтен - Ковън гардън, Карла Фрачи - Миланската скала, Ева Евдокимова - Ню Йорк, Вера Кирова - България, Мая Плисецкая - Русия, Атилио Лабис - Франция.

Канили са ме най-големи хореографи - Чебукиани, Борковски, Немечек, Анисимова. Когато идваха у нас, винаги искаха аз да играя. 

Нямах още 22 години, когато с парите, които ми платиха в Берлин на един световен галаспектакъл, си купих първата кола - фолксваген костенурка. Много бях горда, че сама мога да си купя кола. Ето тук, виж колко съм щастлива до моята кола.

Това е снимка от постановката „Рапсодия в синьо” с Косьо Дамянов сме партньори в постановката на Немечек.

- А кога си била най-щастлива?
- Веднага ти казвам - най-много бях щастлива, че майка ми е щастлива. И когато се роди моят син Алекс. А днес съм най-щастлива, като мога да помогна на внук ми Боян, той е на седем години. Ходя да го взимам от плуване, от училище. И когато съм с внучката ми Едили-Вера, кръстена на двете си баби. Тя е на 16 години и много ме радва. Един път, като отидохме в Операта, гардеробиерките й казват: „Знаеш ли, че твоята баба имаше 54 сантиметра талия!?”

- Майка ти ли беше твоя душеприказчик? 
- Аз страшно много дължа на мама във всякакъв смисъл. Тя се грижеше не само за мен и сестра ми, аз на шест месеца оставих сина ми Алек на мама, за да мога да пътувам, тогава имах договор в Париж. Без нея аз не можех да продъл-жа кариерата си. Тя се бе отказала от всичко, за да мога да творя. Вярно е, че цялата ми фамилия се гордееше с мене. Но и аз имах основания да се гордея с моята фамилия. Всички, и майка ми, и вуйчовците ми рисуваха, дядо ми свиреше на цигулка, рецитираха поезия, пишеха, създаваха детски оперетки и играеха в самодеен театър. Мама беше актриса в този театър. После като се преместихме в София, тя отиде да учи в школата на Кръстьо Мирски, но беше тежко следвоенно време и не можа да продължи. Синовете на сестра ми също са артистични хора - Борислав танцува, има своя балетна школа в Мюнхен, а другият е художник - Едмонт Спасов. 

Цялата ни фамилия сме много привързани един към друг. Живеехме заедно майка, татко и моето семейство. Мама и татко си имаха приказка с мъжа ми. И аз един път викам на мама: „Ти си говориш толкова с Боян все едно, че ти е син, а аз съм ти снахата.” И двамата се смяха.

Мама идваше винаги на моите спектакли, притесняваше се, преживяваше всяка моя роля силно емоционално. Аз знаех, че е в залата и това ме вдъхновяваше. В последните си години спря да идва. Аз се учудих, питам я, какво е станало. А тя, милата: „Вере, не мога вече, ще ми стане лошо от вълнение и притеснение, ще получа инфаркт на представлението. Не ме карай.” Отиде си на 90 години. Баща ми преди нея, поради лекарска грешка почина на 88 години.


Посрещат с Ичко Лазаров Алисия Алонсо на Международния конкурс във Варна


- Какви други способности имаш ти лично? От рода ти са свирили, рисували? 
- Скоро видях в едно списание интервю с Дора Бонева и Любо Левчев, където с изненада разгледах рисунки на Левчев - портрети-скици на известни личности - на Багряна, Дора Габе, Радой Ралин, Дамян Дамянов, Стефан Цанев, голяма прилика. Така че всеки творец има и други способности, но избира онова, в което е най-талантлив. 

Аз съм се учила да свиря на пиано, опитвала съм се и да рисувам, но никога не съм тръгвала в подобна посока, защото съм знаела, че нямам капацитет да бъда перфектна там.

- Когато работиш с партньора си и нещо в танца не се получава, карате ли се?
- По-често аз съм, която прави забележките. Обичам да се изпипва всеки детайл, много съм прецизна в работата. Искам всичко да е съвсем точно. 
И тогава си говоря направо, може би и с по-рязък тон. Знаят всички, че съм си такава и не ми се сърдят. 

Като бях назначена за директор на балета, за три години между 1979 г. и 1982 г. бях се амбицирала да докарам в България светилата на балета да издигнем балета ни на световно ниво. Работех от сутрин до вечер. На някои не се хареса и обявиха, че провеждам западна политика. Тогава мъжът ми бе току-що назначен за шеф на БТА. И го вика Тодор Живков. Боян мисли, че иска да разбере какви са плановете му. От вратата още отваря папката ми, да му докладва. А Тодор Живков махва с ръка: „Чакай, чакай, става дума за жена ти. Всички се оплакват от нея. Кажи й да си подаде оставката”. А Боян отговорил : „Вие говорете с нея.” Аз, разбира се, не си подадох оставката.

- Днес имаш ли ангажименти в Операта?
- Помагам, когато ме повикат. Аз не мога да стоя, без да правя нещо. Винаги си намирам някаква работа. Продъл-жават да ме търсят за балетни форуми, конференции. Цял живот до ден-днешен ме канят да журирам балетни конкурси по света - Ню Йорк, Москва, Париж, Сеул, Джексън, Перм, Люксембург. Даже руският директор на балета на Болшой театър Юрий Григорович ми каза: „Вера, твоята втора професия е журиране.”

- Твоята учителка Валя Вербева също доживя 90 години. Какъв човек беше тя?
- Каквото знаеше, искаше да го научат нейните ученици. Раздаваше се. Когато я съкратиха от Операта, тази голяма балерина и педагог остана без пари и отиде да работи на един строеж. Никога не се оплака или да моли помощ. Беше работохоличка. Щом станах директор на балета, първата ми работа беше да взема Валя Вербева за репетитор. Толкова беше щастлива, че се връща в балета. Направихме „Ромео и Жулиета”, „Сюита в бяло”, а и нейната френска балетна школа много си пасна с човека, когото поканих за постановчик - Серж Лифар.

Само ще ви покажа как на гърба на един календар с едри букви моята учителка е написала посвещение още когато съм започвала като нейна ученичка:

„Балетът ще стане нейният живот. Господ малцина е надарил с толкова качества. Фигурка ли няма идеална?!!.Красива е - същински ангел! Класически пропорции и има петте необходими за балета способности: Има 100-процентова обърнатост, 100-процен-това крачка, 100-процен-тов падьом. Освен физически данни до предел е музикална, не по детски - гениално чувства музиката!” 

Интервю на Савка ЧОЛАКОВА