По повод 85-годишния юбилей на примабалерината Красимира Колдамова в Софийската опера бе изнесен спектакълът “Душата на кавала”, вдъхновен от музиката на Теодосий Спасов. Става дума за пасторален разказ за обич, мечта, грешка, прошка, съпричастност, саможертва, вяра, надежда и любов. Учениците от балетното студио на Красимира Колдамова се представиха блестящо. Вечерта продължи с второ действие на “Жизел” със солисти и кордебалет на Софийската опера. А ето и разговорът ни с нея във връзка с празничния повод.

- Госпожо Колдамова, честит юбилей! Коя ваша роля смятате за дебют на голямата сцена?

- Първата ми поява на сцената беше в балета “Доктор Охболи”. Бях още ученичка и играех маймунка. Тогава работихме със съветския балетмайстор Николай Холфин, много съм му благодарна. По-късно изиграх на сцената много неща - все дебютни за мен. Никога няма да забравя първото ми излизане в селския танц в първо действие на операта “Фауст” от Гуно. 

Бях толкова възторжена и развълнувана, че паднах на сцената 

И се заредиха още много други участия в ансамбли. Например в четворка малки лебеди в “Лебедово езеро” на Чайковски. Тогава вече почувствах, че и колегите, и публиката ме забелязаха. Дадох си сметка, че присъствам на сцената. 

- Дебютът ви в централна роля е в Русе, нали?

- Да, танцувах в “Жизел”. Сега си давам сметка, че ако нямах зад гърба си всичките малки дебюти, за които вече стана дума, нямаше да мога да изляза в “Жизел”. 

- Това е партия, за която всяка балерина мечтае. Светът помни Жизел на великата Алисия Алонсо. Както и на много прославени руски балерини. Може ли да смятаме, че дебютът ви в “Жизел” в Държавния академичен театър “Киров” в Ленинград - сега Мариински театър в Санкт Петербург, е ваша първа изява на световната балетна сцена? 

- Нямах никакви конкретни амбиции да покорявам световната сцена. Просто чувствах необходимостта да бъда пред публика, тя да ме обича и разбира. 

И днес не умея да разграничавам понятията световна, българска, провинциална сцена

Има публика, която те гледа! Бях доста напрегната, когато се появих пред компетентната публика в театър “Киров”. Но това съвсем не означава, че съм танцувала по-добре или че точно онзи спектакъл ми е отворил вратите към световните сцени. Светът за мен е в самото изкуство, а не в смяната на страната. 

- Бихте ли споделили кои, според вас, са водещите фактори в изграждането на балетния артист?

- Водещият фактор е психическият. Разбира се, физиката също има значение. Но основното, най-важното е човек да бъде артист, да изпитва вътрешната необходимост да се разкрие пред публиката. И да й дарява щедро собствените си емоционални усещания. Всичко останало е въпрос на работа - както във всяко друго изкуство. И е постижимо! Като зрител аз самата предпочитам да бъда развълнувана, да бъда убедена в истината, която ми разкрива актьорът на сцената. 

- Кои роли са най-близки до вашата душевност?

- Знаете ли, като артистка ми се искаше да изиграя онова, което не съм, което въобще не ми подхожда. За да докажа по този начин и на себе си, и на публиката, че съм добра актриса. Съобразяваш ли се само с физиката си, това ще е буквално тръгване по шаблона. Така ми се искаше да танцувам субретка, както и силно драматични роли. Човек не може да прескочи собствената си външност! 

Публиката е съдникът, тя преценява кога сме се справили, кога - не 

Красимира Колдамова в една от коронните си роли - Жизел в едноименния балет на Адам Ефирната Жизел!
 

- Балетната критика определя Жулиета като ваше върхово постижение. А зрителите не могат да забравят вашата Жизел?

- О, трудно ми е да кажа дали предпочитам Жулиета или Жизел! Жулиета наистина е много близка до мен, имам чувството, че аз самата бих постъпила като нея. Жизел ми е по-чужда - точно затова съм я направила по-добре. Любима роля аз нямам. 

- Как се чувствахте на сцената през различните периоди от кариерата ви? 

- Различно. Сцената е онова нещо, което обичам в балета. Способна бях да работя много упорито, за да бъда на сцената. Обичам мига, в който усещам съсредоточените погледи в мен. Когато аз насочвам тези погледи - към ръката ми, към очите ми. Имам усещане за публиката, то е почти като в любовта. Изпитваш удоволствие от взаимност. Няма никаква разлика в това усещане в различните периоди от творческата ми кариера. В това велико чувство - любовта, не може да има разлика. 

- Г-жо Колдамова, каква е според вас ролята на балетното изкуство в живота на съвременния човек?

- Въпросът ви ме връща към един проблем - радвала съм се на пълни салони с много младежи и студенти. В един период от време се забеляза отлив на публиката. После зрителите пак се върнаха. Балетът е изкуство, което непрекъснато се развива. Той стига до съвременния зрител. Важно е театърът да подбира интересен репертоар. Танцът за мен е бил и ще бъде изкуство на бъдещето. Защото сам по себе си той е синтез на поезия, музика, пластика. Синтез на красота. 

- Вече не танцувате, но работите с вашите ученици?

- Да. Моят живот не свършва с ролите, които изиграх. Продължавам! Ролите са голямото ми богатство, но то трябва да се предаде! Всичко, което си натрупал в този шарен живот, трябва да го предадеш на по-младите. Аз вярвам във висшата сила, която наричаме Бог. Една всевисша космическа сила, която не познаваме. Тя оправя хаоса, който за нас изглежда настина хаос. Може би тази всевисша сила на природата знае какво трябва за нас - дали ще преживеем ледници или други бедствия, или Covid-19... Ние, хората, не можем да разберем всичко, което става в космоса, в света, а понякога и в нашите взаимоотношения. 

В “Кармен сюита” по музика на Бизе - Шчедрин 

Щрихи към биографията

Красимира Колдамова е родена в Стара Загора на 8 декември 1938 г. Завършва първия експериментален клас в Държавното балетно училище в София. Възпитаничка е на балетните педагози Владимир Белий и голямата Лили Берон. Специализира две години в училището към Болшой театър в Москва при голямата руска педагожка Елисавета Павловна Герт. 

Започва кариерата си в Софийската опера. Първата й самостоятелна роля е Жизел в едноименния балет на Адолф Адам - изпълнява я на русенска сцена. Пред софийската публика последователно извайва персонаж след персонаж. През 1964 г. получава сребърен медал и специалната награда за актьорско майсторство на балетния конкурс във Варна. През 1972-ра е удостоена с авторитетната Димитровска награда. 

Красимира Колдамова гастролира с голям успех из Европа, Азия и Южна Америка, но винаги се завръща в своя театър - Софийската опера. Прима е на френския “Гран бале класик” в сезона 1972 - 1973 г. Многократно гастролира в Хавана по покана на хореографа Алберто Алонсо. Зад гърба й са 60 роли в многобройни постановки. Забележително нейно постижение е ролята на Едит Пиаф, изтанцувана през 1998 г. На 65-годишна възраст се изявява в спектакъла “50 години метаморфози”, посветен на самата нея. Работила е с хореографите Леонид Лавровски, Юрий Григорович, Серж Лифар, Алберто Алонсо, Богдан Ковачев, Асен Гаврилов, Хикмет Мехмедов. 

Примабалерината се снима и в киното. Очарователният балетен фрагмент в култовата лента “А бяхме млади” на Бинка Желязкова е с нейно участие. Дълги години неин постоянен партньор е Ичко Лазаров, който впоследствие напуска България. Публиката я помни и във филмите балети “Поети на танца” на Людмил Стайков и “Куклата” на Михаил Пандурски. 

Колдамова е сред създателите на балет “Арабеск”. През 1991 г. основава първото частно балетно студио за откриване на таланти и тяхното бъдещо развитие. Щастливо омъжена е за архитект Таньо Манчев, с когото имат син - Преслав Манчев, балетен артист. Брат й - великолепният танцьор Петър Колдамов, бе женен за примабалерината Мариана Денева, с която имат потомство. За голямо съжаление, Петър Колдамов си отиде от тежка болест. 

За Красимира Колдамова БНТ засне филма “Живот на палци”. Репертоарът й е изключително богат. Става дума за водещите роли в световните балетни заглавия: Жизел в “Жизел” на Адам, Одета-Одилия в “Лебедово езеро”, принцеса Флорина и Аврора в “Спящата красавица”, Снегурочка в “Пролетна приказка” на Чайковски, Жулиета в “Ромео и Жулиета” на Прокофиев, Мария и Зарема в “Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, Кармен в “Кармен сюита” на Бизе-Шчедрин, Вида в “Легенда за езерото” на Панчо Владигеров, Гергана в “Изворът на белоногата” на Александър Райчев, Анунциата в “Сянката” на Александър Текелиев, момичето в “Парижка балада” на Петър Ступел. 

Нели СТЕФАНОВА 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук