Връзката на хората с природата е намаляла с повече от 60% за последните два века. Това показва изследване на проф. Майлс Ричардсън от Университета в Дерби, публикувано в списание Earth.
Загубата се отразява не само в начина на живот, но и в езика – думите „река“, „мъх“ и „цвят“ постепенно изчезват от книгите, сочат данните.
Изследването проследява процесите на урбанизация, намаляването на дивата природа в кварталите и преди всичко – прекъснатата връзка между родители и деца по отношение на природата. „Свързаността с природата вече се приема за коренна причина за екологичната криза. Тя е жизненоважна и за психичното здраве“, подчертава Ричардсън.
Моделирането показва, че тенденцията ще продължи, ако не се приложат мащабни промени в градската среда и образованието. Според учените, увеличаването на зелените площи с 30% би донесло положителен ефект, но за реално обръщане на спада може да се наложи десетократно повече озеленяване.
Мерките за повишаване на ангажираността на възрастните не спират междугенерационната загуба, сочи анализът. За сметка на това, най-ефективни са инициативите, насочени към малки деца и семейства – горски училища и детски градини, които изграждат трайна връзка с природния свят.
Въпреки песимистичните данни, изследването посочва и надежда – ако хората прекарват поне 40 минути дневно сред природата, връзката може да се възстанови и да стане самоподдържаща се. „Мащабът на промените може да изглежда голям, но базовите нива вече са толкова ниски, че всяка стъпка е огромен напредък“, казва проф. Ричардсън.
