Проф. Аксиния Джурова е именит учен и изследовател в областта на славянското и византийско средновековно изкуство. Изключителният й интелект е признат в цял свят - в продължение на 11 години тя изнася лекции в Йейлския университет, Университета в Йерусалим, в парижката Сорбона, както и във Венецианския институт. Дъщеря е на армейски генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на отбраната по времето на социализма. Тя е първата жена, събеседник на великия японски мислител Дайсаку Икеда.
- Проф. Джурова, какво от миналото ни е изключително ценно, според вас?
- От миналото - нашето традиционно наследство в неговите две проявления: висока и ниска култура - на християнството и на фолклора, проявяващи се в празника вътре и вън от храма. Единият и другият начин на изразяване на ритуала, чрез който ние се опитваме да се свържем с божественото, да търсим идеала, независимо какво ни поднася животът, всичко това е ценно.
Живеем във времена и особено последните три десетилетия, в които най-голямата битка е не само на ниво икономика, а е и битка за паметта - за нашата памет, за нейното запазване, а не обезличаване, т. е. за нашето богатство. Например изключителното признание за художника Иван Вукадинов, на когото в момента тече голяма ретроспективна изложба в Софийската градска художествена галерия, се дължи на това, че той се възприема извън България като една модерна икона, като послание от нашето наследство.
- Промени ли се отношението на съвременния българин към хората на културата и изкуството?
- У нас винаги е имало респект към тях.
Ние, българите, индивидуално сме много силни личности, но трудно работим в общност
Сложността идва вероятно от всякаквата кръв, която тече в нас, и културните натрупвания, защото, както казва поетът Георги Константинов, “Денем съм Европа, нощем - Азия”. И още по-точно, според “Кървава песен” на Пенчо Славейков, “Таз земя пределна, между сегашнии и някогашнии свят на синура между Возток и Запад”. Представяте ли си какви страховити сили и наследство бушуват у нас! Ако умеем освен индивидуално да се сработим и като общност и разберем, че натрупването ще ни даде повече мъдрост и визионерство, вероятно нашето развитие ще върви по-добре.
- Днешните млади по какво се различават от предишните?
- Струва ми се, че нашето поколение и това, на което аз преподавах, бяхме много жадни за знание. Бяхме маратонци, трупахме знания по пирамидата, за да стигнем върха й.
Сегашното поколение е изправено пред огромен информационен поток и хаос, в който е много трудно да се ориентира
И ако младите не са спринтьори, да използвам спортен термин - била съм и спортист, ако те не са спринтьори, просто няма да оцелеят. Но в крайна сметка изпитания трябва да дойдат, за да се появяват и избраници.
- Вие с кое свое постижение най-много се гордеете?
- С изследването ми на разпръснатото по света славянско наследство, което се намира в над 101 библиотеки по света, и колкото съм могла по различни начини - микрофилми и дигитално, съм събирала, обработила и донесла в страната. А може би голямото ми “дете”, или третото след моите две, на което посветих живота си, е Центърът “Иван Дуйчев”. Но преди това имах големия късмет да попадна на изключителни учители, много строги, много взискателни - проф. Петър Динеков, проф. Иван Дуйчев, в Москва Виктор Никитич Лазарев и след това останалите, с които имах възможност да се срещна чрез специализации.
Да попия от тяхната школа, умения и уроци... И ми се струва, че най-голямото дело, в което участвах, е създаването на Центъра “Дуйчев” и на културознанието. Знаете, че с проф. Николай Генчев през 1981-82 г. основахме катедра, която по-късно прерасна в Център по културознание към Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, прецедент за Източна Европа по онова време, от който излязоха много кадри. Ето вие сте една от тях.
- Били сте гимнастичка. Какво ви даде спортът?
- Спортът ми е помогнал в чисто духовен и човешки план - да приемам и се справям по еднакъв начин с победите и пораженията. Много важно е да можеш да се изправиш, след като си паднал. Научи ме и как да живея в конкурентна среда, какво значи общност, да си в един отбор. Да се справиш дори когато си най-добрият и те пуснат да играеш първи, за да направиш база, защото имаш здрави нерви, и да дадеш основата на другите след теб. Научи ме на чисто физически умения, които много ми помагат да съм издръжлив човек и днес.
Баща ми ме възпита спартански, основното послание, което към всички деца отправи, е, че трябва да сме физически здрави и много да спортуваме. И ние много спортувахме. Може би това е разковничето днес да съм във форма, която ми дава възможност и да се движа, и да обикалям света все още. Това е принципът на номада - който се движи, той оцелява.
- А коя е рецептата ви за здраве?
- Първо, не се спирам, второ - приемам предимно аспирин и ако се наложи, в краен случай други лекарства. Много съм немарлива спрямо себе си и не съм образец за подражание. Не съм редовна в профилактиката, не се вглеждам в себе си, приемам съвсем естествено промените, които времето оказва върху мен. Не страдам от това, против съм всякакви интервенции, за разкрасяване и прочее - това ми е абсолютно непонятно и чуждо и смятам, че срещу природата човек не бива да върви. Не бива никога да забравяме, че сме само една прашинка в нея.
- Кое е лекарството, което се предава в семейството ви?
- Чай с коняк, аспирин, понякога хинин. Или троянска домашна греяна ракия.
- Вие чувствате ли се целуната от съдбата?
- Да, с взискателни родители, строги учители и личности, с които ме срещна животът. Аз успях да се докосна до едни от най-големите фигури на 20-ия и 21-вия век. Ще спомена японския философ Дайсаку Икеда, с когото 40 години правихме диалози и те бяха публикувани последователно в два тома на няколко езика.
Имах удоволствието да познавам лично и Умберто Еко, Цветан Тодоров, Милорад Павич и духовници от различни конфесии. Съдбата ме срещна с много такива личности, които ме караха непрекъснато да се опитвам да бъда поне малко като тях, а това те дърпа напред. Общо взето, опитвам се да не си гледам много в краката, а да отправям взор нагоре към небето.
Щрихи към биографията♦ Проф. д-р Аксиния Джурова е учен със световна известност. Завършва българска филология в СУ и История и теория на изкуството в Московския държавен университет “Ломоносов”. От 1984 г. е редовен професор по история на изкуството. От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”. Член-кореспондент е на БАН. Била е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО, гост-професор в университетите в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната и в Института за евроазиатски изследвания във Венеция. Автор е на стотици публикации и на 25 книги. |
Марияна МАРИНОВА
