Проф. Галилей Симеонов: Аз съм истински селянин, защото земята ни дава всичко
90-годишният художник е най-популярната личност от Дунав до Ком
Големите му приятели Йордан Радичков, Григор Вачков, Иван Давидков, Никола Русев, Светлин Русев, Н. Балкански са пийвали от домашната му ракия и винце.
Да не забравяме писателката Мерсия Макдермот, която дойде при мен, каза той, след като видяла портрета на Яне Сандански и графиката на румънския живописец Корнелиу Баба, които много й харесали.
Спомням си, споделя той, беше отдавна и вкъщи дойдоха Величко Минеков и Секул Крумов, за да видят цикъла “Браздите и платната”, “Примерът на първите” и “Простреляна нива” за Чипровското въстание, и онемяха.
Направо ми наредиха да ги изпратя за участие в националната изложба, където и трите творби получиха награди
Тогава ме откриха и ме поканиха за преподавател в Художествената академия в София. Там защитих професура и станах известен.
Няколко картини изпълваха варосаните му стени вкъщи. След пожара в къщата му изгарят над 300 картини. И заедно със съпругата му, доктор Еленка, зидат камък по камък, тухла по тухла и издигат новата къща, но с по-големи стаи.
Галилей Дамянов Симеонов е роден на 22 юни 1929 г. в село Соточино, днес Гаврил Геново, област Монтана. Завършва гимназия в Берковица, а през 1960 г. и НХА “Николай Павлович”, специалност илюстрация, при професорите Веселин Стайков и Илия Бешков. Работи в областта на графиката.
Участва в общи художествени изложби в страната и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина.
Член е на СБХ. Дългогодишен преподавател в Художествената академия. В периода 1968-1974 г. е творчески секретар на окръжната група на художниците в Монтана.
Живее и твори в село Гаврил Геново. Някога, през 1796 г., фамилията му бяга от с. Горни Лом след размирици с турците и се заселват в тогавашното село Сребърница, сегашното Гаврил Геново.
Аз съм истински селянин - споделя той. - Земята ни дава всичко, зеленчуците, които садя на село, гроздето и виното, което пия, овчето мляко и яхнията носят вкуса на моите ръце, на моя дух и моята радост.
Гордост за мен е и моята голяма любов, вече покойната д-р Елена Монеджикова, която цял живот работи като безплатна лечителка на селото.
Аз съм селянин, това е много интимен въпрос и трябва да погледна в душата си и веднага ще чуя вълната от успехи, която само тук имам. Блеенето на овцете, крясъкът на гъските, ревът на магарето и песента на косачката - това е вечността.
Под покрива на селската къща сънят е дълбок и сладък
Навън всички животни чакаха своята обедна порция.
Наперените гъски изведнъж напомниха за разказа на Радичков “От човешка проза” - “Магарето на Галилей е толкова лакомо, че му изяде дрехите”.
Попитах го да ми разкаже за своя съученик Йордан Радичков. Той беше тих мечтател, вглеждайки се във врабчетата, камъните и гърнетата, дори в цветето кърпикожух, сподели Галилей. Брулеше ни с мисленето си отвсякъде. Учехме заедно в берковската гимназия.
Веднъж ми каза, че пише роман - “Човешка проза”, ”Магарето на Галилей” и “По коловоза”. Гордея се, че майка България е родила и отгледала такива чеда като Левски, Ботев, Сандански, Хаджи Димитър и смелите войводи и революционери.
В портретуването на проф. Галилей Симеонов върхът на всичко е пресъздаденият с много любов и преклонение портрет на твореца от световна величина.
Днес картините му са изложени в картинната галерия в Монтана, където е подредена неговата изложба. За да поздравят художника, тук дойдоха много ученици, учители, художници, творци, трудовата интелигенция и много граждани.
Такава е неговата философия, която се вижда в картините му. Това е най-популярната и безспорно талантлива личност от Дунав до Ком - 90-годишният художник от световна величина проф. Галилей Симеонов.
Да му пожелаем нови творчески успехи, здраве и дълголетие!
Георги ПЕТРОВ,
журналист от Лом
Последвайте ни
0 Коментара: