Над 300 души от началото на юни са се обърнали към нас заради ухапване от кърлеж. Това каза пред „Фокус“ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова.

„Разполагаме само с данни за изследванията в Института, но немалко частни лаборатории също изследват, така че няма централизирано събиране на данни за броя на ухапаните лица.

Малко над 300 са хората, които са се обърнали към нас от началото на юни. Броят им е толкова, колкото е от началото на годината до края на май. Така че да – зачестяват случаите, но това е нормално и цифрите са сравними спрямо същите периоди за миналата година“, коментира проф. Христова.

Тя уточни, че най-важното нещо е да се направи всичко възможно, за да не се стига до това да трябва да сваляме кърлеж от себе си. „Затова е хубаво да си окосим тревата на вилата например, защото късата трева пуска слънцето и кърлежите изсъхват, тъй като искат влага. Трябва да правим всичко възможно, за да се предпазим. Освен това има и репеленти, отблъскващи кърлежите“, посъветва проф. Христова.

По думите ѝ, ако обаче се случи да ни е ухапал кърлеж, най-важното е максимално бързо да се свали. „Има зависимост между времето, което е стоял на нас и възможността да предаде това, с което е заразен. Търсим медицинска помощ.

Ако няма възможност в близките часове да се случи това, с пинсета захващаме кърлежа много близо до хобота, без много да го завъртаме, го изтегляме. Отделно в аптеките се продават и съоръжения за сваляне на кърлежа.

Има и механични, и химични с напръскване. Най-важното е да се свали и той цял. Ако се скъса, хоботчето, което е останало в кожата, предава инфекцията, защото тя е в него. Тоест, трябва да се извади обезателно хоботчето като трънче“, обърна внимание проф. Ива Христова.

За лаймска болест към 20 юни имаме официално регистрирани 16 човека. За същия период на миналата година са били 50. Тоест, сезонът тази година закъснява. За марсилска треска са 13 сега, а миналата година – 33. Това означава, че по-късно ще се повишат, тъй като месец май беше хладен, поясни проф. Христова.

И обясни, че лаймската болест и марсилската треска са двете най-чести заболявания, причинявани след ухапване от кърлеж. „Има и някои други вирусни, но те са единични за страната и са районирани. Два пъти по-честа от марсилската треска е лаймската болест с около 500 случаи официално регистрирани за година.

Марсилската е с около 250-300 случая. За лаймската болест характерно е, че има инкубационен период и след ухапването минават седмица или две. На мястото на ухапването изведнъж се появява една голяма червенина. Тя започва да увеличава диаметъра си, обикновено няма други симптоми“, обясни тя и уточни, че рядко може да има някакви усещания в ставите като преходни слаби болки, като температура също няма.

"Това е началният стадий на лаймската болест. Оставено дори без лечение това петно става голямо и след това изчезва, но е много коварно, защото всъщност симптомите изчезват от кожата, а бактериите, причинители на болестта влизат в кръвта и достигат до вътрешните органи. Най-изложени са големите стави и нервната система.

Там всъщност вече правят хронично възпаление, което е доста продължително. Хубавото обаче е, че е бактериално заболяване и се лекува с антибиотици, поне на първия стадий е със 100% успех, а с напредването е с намаляващ успех“, увери проф. Христова.

За марсилската треска тя обясни, че започва също след инкубационен период от няколко дни след ухапване от т.нар. кучешки кърлеж, тъй като основен гостоприемник е кучето.

„На мястото е характерно едно малко черно петно, при което след това имаме висока температура, около 38-39 градуса, и дребен петнист обрив по цялото тяло. Това също е бактериално заболяване, което се лекува с антибиотик. По принцип не хронифицира, но протича остро и тежко, много пъти с необходимост от хоспитализация и дори единични случаи са със смъртен изход“, каза още тя.

Възрастните и особено женските кърлежи са с най-висока заразност, каза още проф. Ива Христова. „Не само, че не е задължително, а трябва да се знае, че теоретично от кърлеж може да се изпусне инфекцията, да не се докаже и човек да се самоуспокои. По-важното е самият човек да се изследва поне месец след ухапването, ако няма симптоми, за да се търси дали в неговата кръв има зараза.

Това е важно особено за кърлежи, които са седели по-дълго време, добре е да се изследват хората. Самият кърлеж не е с такава висока диагностична стойност, той е ориентировъчно при тези, които се докаже, да започнат профилактика с антибиотици“, обясни проф. Христова.

Тя уточни, че по-принцип малката форма на кърлежите са ларва и нимфа - бебешката и детско-юношеската форма. „Те са по-слабо заразени. Възрастните са няколко пъти по-заразени. Така че има значение – възрастните и особено женските са с най-висока заразеност, която е около 20-30%. От тях може би отново 20-30% успяват да предадат инфекцията, така че при ухапване в крайна сметка шансът за предаване на инфекция е от 3 до 5%“, уточни още тя.