Проф. Михаил Константинов е завършил специалност „Математика“ в ПУ „П. Хилендарски“ - Пловдив. Работил е в Института по математика и механика към БАН.  Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. 

Зам.-председател на ЦИК от 2003 до 2009 г.  Председател на борда на директорите на дружество  "Информационно обслужване". Автор на 600 научни труда. 

В интервю за "Марица" изборният експерт предупреждава за много сериозни проблеми, които ще възникнат на предстоящите парламентарни избори у нас.

- Пандемията ли  ще е основен проблем на тези избори?

- Основен проблем на тези избори ще сме ние. Ние, които, вместо да си градим къщичката, сриваме това, което имаме. Не напразно казах, че отиваме към американския модел. Америка в момента е срината, разцепена  държава и е страшно, че имат ядрено оръжие - 5000 ядрени заряда, от които 1500  в оперативно състояние. Слава богу, ние ядрено оръжие нямаме. 

Моето лошо предчувствие е, че ако продължаваме с експериментите, ще заприличаме на тях. Да не дава господ!

- Проф. Константинов, ще създаде ли проблем  масовото прилагане на машинно гласуване, което ще стане за пръв път на предстоящите избори?

- Нека да започнем отначало ​- къде го има това машинно гласуване? В Европа  - в страните в ЕС и извън него, машинно гласуване има само в град Брюксел и околните села, даже не в цяла Белгия.

Така че хората, които могат да гласуват с машини в Европа, са под 1 процент - в Европа живеят 750 млн. души, в Брюксел са 5 милиона, всеки може да пресметне сам. 

А иначе, където в Европа имаше машини, ги изхвърлиха, а други държави въобще не са ги въвеждали.

- В Нидерландия имаха 100 процента машинно гласуване, в момента е 0 процента

- Мотивите  бяха два - няма тайна на вота и той може директно да се манипулира.

Ето  две забележителни случки в холандската практика: един човек направи експеримент -  беше си паркирал колата пред секция и щом свърши изборният ден, той каза как са гласували с машина първият, вторият избирател и така нататък.

Т.е. той просто записа сигналите, които се излъчват от touch screenа на машината. Друг експериментатор се записал като независим кандидат за поредните избори, застава в една секция от сутринта до вечерта с ръка в джоба.

В секцията за него гласуваха примерно 200 души. В нито една друга секция в цяла Нидерландия нито един не е гласувал за този кандидат.

Какво е станало? Със специално  устройство, скрито в джоба му, човекът е променял гласа на хората както поиска. Предварително е обявил, че ще го прави, за да докаже, че този начин на гласуване е уязвим.    

В Ирландия си купиха машини за всяка секция, но миналата година изхвърлиха всички машини. В Германия на два пъти гласуваха частично машинно, след което Конституционният съд забрани този вид гласуване.

Знаем скандалите, които избухнаха в САЩ. Там една фирма, близка на известно семейство, беше осигурила машините. Скандалите в Америка са повече от грандиозни - и на гласуването с машини, и на гласуването по пощата.

Подобни скандали не са ни необходими. 

А що се касае до смесването на хартиени и електронни бюлетини, през 2019 г. в 3000 секции гласувахме с хартия и с машини. Тогава във всяка секция, в която имаше машина, средно 27 процента от хората гласуваха с нея. Очаквам и на предстоящите избори вотът с машини да е около една четвърт от гласовете.

- Неизбежна ли е ниската избирателна активност на предстоящия парламентарен вот?

- Ако погледнем данните от Румъния, където наскоро гласуваха в условия на пандемия, избирателната активност беше около 30 на сто при обичайна активност преди това от 55 на сто.  Може да очакваме същото и тук. А кого ще бетонира това, кого ще облагодетелства и кого ще ощети - не знам.

- А доколко негативно ще се отразят непрекъснатите внушения за евентуални фалшификации на изборите? 

- Това е изключително неприятно, необосновано и руши останките от държавност, които има в България. Не само опозицията говори така, и други безотговорни хора говорят същото.

Ето красноречиви примери. От 1991 г. до 2017 г. е имало 9 пъти парламентарни избори у нас. За това време са били избрани 2160 депутати. Българският съд е касирал един-единствен депутат. Читателите могат сами да преценят какво е 1 от 2160!

Още нещо - във всяка изборна секция има между 7 и 9 души, представители на всички политически сили, представени в парламента. Има наблюдатели, застъпници, журналисти, граждани.

- Упрекват ГЕРБ, но истината е, че във всяка секция управляващата партия  винаги има малцинство

- Опозицията има мнозинство и в Централната избирателна комисия. 

Ръководството на тия комисии - председател, заместник-председател  и секретар, са от три различни политически сили, по един от ГЕРБ и БСП.

Така че тия, които говорят дивотии за фалшификации на изборите, обиждат собствените си представители там, смятат ги за подкупни.

Разбира се, в отделни секции се правят шашми. Но за да не става това, просто партиите да изпратят свестни свои представители в секциите и да спрат да мрънкат!

- Крие ли рискове гласуването по пощата, за което президентът толкова настоява?

- Не само президентът настоява. А всеки, който иска гласуване по пощата или гласуване по интернет, трябва да обясни какво става с тайната на вота. Тогава няма контрол, няма изборна администрация. Може някой да гласува вместо вас,

може друг да ви даде директно 50 лева, за да гласувате както ви каже.

Без контрол няма тайна на вота. А в българската конституция пише, че гласуването е тайно. Ако на избори излезете от секцията и си покажете бюлетината, анулират ви вота и ви изритват от секцията. И нямате право да гласувате повече. И какво предлагат някои хора? Да направим точно това!

- Да, но нали мотивът за гласуване по пощата е това как ще пуснат бюлетина тия над 2 милиона българи в чужбина...

- Който твърди, че има 2 милиона български избиратели в чужбина, е идиот! Хайде, да не звучи обидно ​- неграмотник!  В чужбина има общо  1,4 милиона българи, от които избиратели - хора над 18 г.,  са по-малко от милион. Това са реалните числа.

В България живеят малко под 7 милиона  българи, а общо българите са малко по-малко под 8 милиона и 400 хиляди.

- Какви са тия глупости с 2-3 милиона българи в чужбина!  

- Около 5 милиона и 800 хиляди са българските избиратели у нас и деветстотин и няколко хиляди в чужбина. Никой обаче не знае с абсолютна точност. Тия всички  в списъците - 7 милиона без малко, са общо тези в България и тези в чужбина.

- Ще стане ли вотът по-прозрачен с  видеонаблюдение в избирателните секции?

- Според мен то няма никакво значение ​- може да се направи, може и да не се направи. Само че тези, които купуват гласове, ще го използват и ще ви кажа как. Когато гласувате в тъмната стаичка, сте господар на процеса  - ако тарторът ви е казал как да гласувате, можете да заснемете бюлетината, а после да задраскате още едно квадратче и тя да стане недействителна.

Ако обаче ви сложат камера,  тарторът ще каже: Гледаме как гласуваш! Те не гледат, важното е да го внушат на избирателите. Т.е.

- Така ще бъдат манипулирани неграмотните избиратели.

- А и как си го представяте, 11-12 часа тече някакъв стрийминг и партията има навсякъде по един наблюдател, който гледа кой какво прави!

Първо нищо не може да се види, тъй като камера не може да има в тъмната стаичка, където гласуват хората. Нищо лошо няма във видеонаблюдението, ако някои ще са по-спокойни, да си наблюдават!  Само че това според мен е напълно излишно.