Историкът Николай Овчаров припомня малко познат, но изключително драматичен момент от българската средновековна история – времето, когато през XIV век Видин за кратко се оказва под властта на Унгария.
Днес България и Унгария са съседни европейски държави без обща граница, но преди около седем века те били мощни средновековни сили, които често воювали за контрол над Дунавския регион и земи в днешна Сърбия и Румъния.
Още в края на XIII век Белград, дотогава изконна българска земя, окончателно е загубен от Българско царство, а унгарският натиск постепенно се насочва към Видин.
В средата на XIV век във Видин се оформя самостоятелно царство под управлението на Иван Срацимир, син на цар Иван Александър. Виждайки слабостта му, унгарският крал Лайош I Велики му поставя ултиматум да приеме васална зависимост. След отказа, през май 1365 г. унгарските рицари предприемат мащабен поход срещу Видинското царство.
Обсада
Обсадата на Видин започва на 30 май 1365 г. и продължава едва четири дни. На 2 юни градът пада. Първоначално Лайош I запазва привидна българска автономия, разчитайки на подкрепата на болярина Георги, наречен от унгарските документи "воевода на България". Скоро обаче реалната власт преминава изцяло в ръцете на унгарски управители, а Иван Срацимир и семейството му са пленени и отведени в Унгария.
Завладяната област е превърната в унгарска провинция под името "Български Банат". Управлението е поверено на братята Бенедикт Химфи и Петер Химфи, които започват масово и насилствено покатоличване на православното българско население.
В тази политика ключова роля играят францисканските монаси. Според източници, до 200 000 души били принудени да приемат католицизма, включително самият Иван Срацимир и семейството му.
Тежки времена
Тежките времена са отразени и в съвременни български ръкописи. В една приписка от братята Драган и Райко се казва: „…в дните, когато маджарите владееха Видин и голяма мъка бе за народа по това време“.
Цар Иван Александър не остава безучастен. Между България и Унгария започват военни действия, съсредоточени около крепостта Белоградчик, известна на унгарците като Фехервар.
Сраженията продължават до края на 1366 г., когато крал Лайош I нарежда прекратяване на бойните действия.
Събитията около Видин се преплитат и с голямата европейска политика. В същия период византийският император Йоан V Палеолог търси подкрепа в Буда и Рим срещу османската заплаха.
По време на тези преговори Византия дори заема враждебна позиция спрямо българите, като оправдава насилственото им покатоличване.
Историята достига кулминация, когато Йоан V Палеолог е блокиран във Видин по пътя си обратно към Константинопол – ход, който показва дълбокото недоверие между българи и ромеи. Ситуацията се променя едва след намесата на савойския владетел Амедей VI Савойски, известен като Зеления граф.
Според проф. Николай Овчаров този кратък, но драматичен период ясно показва колко сложни, жестоки и многопластови са били балканските и дунавските конфликти през XIV век – време, в което Видин за малко се оказва унгарски град, а съдбата на българите е заложник на голямата средновековна политика.
