При залавянето си в Къкринското ханче пред турските заптиета Васил Левски казал, че е от Търново и поради това неслучайно той е бил заведен в старата столица.

Това съобщи историкът проф. д-р Пламен Павлов. По думите му Търново е заемал особено място в живота и делото на Апостола на българската свобода, предава "Телеграф".

А първоначалната му идея е била именно бившата средновековна столица да бъде център на неговата революционна мрежа. По-късно обаче се спира на Ловеч.

Чаршия

По време на разпитите в София пред следствената комисия Левски споменал, че в Търново преди не познавал никого и така и не се запознал с никой, тъй като търновци „не искали да влязат в тая работа“. Това, разбира се, не е вярно, тъй като е известно скривалище, в което Дякона се е крил при идването в бившата столица.

То се е намирало в къщата на известния революционер и негов съратник Христо Иванов – Големия. Друго от скривалищата пък се е намирало в хана на Бяла Бона в началото на Самоводската чаршия. В него често са отсядали както чуждестранни търговци и консули, така и турски чиновници, което според Левски го правело сигурно място за нощувка.

Орар

Според историците Търново е било честа спирка на Дякон Левски при обиколките му из българските земи в създаването на мрежата от тайни революционни комитети. Самият Христо Иванов и друг от съратниците на Апостола Филип Симидов твърдят, че той е бил в Търново три пъти.

Първият път през 1870 г. Левски престоял в града 3-4 дни и дори се срещнал с местни младежи, на които споделил плановете си за всенародно въстание.

„Местехме го от къща на къща, разхождахме го из Търново, на театрона „Св. Никола“, на училището на Момчеоглу, на кафенето на панталонджийската еснафска одая“, пише в спомените си след Освобождението Христо Големия. През есента на същата 1870 г. се създава Търновският революционен комитет, на което създаване присъства и Левски.

Третото посещение вече е свързано със залавянето му в Къкринското ханче и престоят му в затвора на турския конак в Търново. Днес в местния исторически музей се съхраняват дяконския орар на Апостола и двата печата, поръчани от него за нуждите на ВРО.

За връзката на Васил Левски с Търново свидетелства и записаното в тефтерчето му стихотворение „Възпоменание“ на Добри Чинтулов. В това стихотворение се възхваляват красотите и героичното историческо минало на старата българска столица.

Защо няма втори като него

В навечерието на поредната годишнина от обесването на Апостола на българската свобода във Велико Търново учени се събраха да дискутират защо няма втори Левски днес. По време на дискусията бяха обсъдени и някои нови данни и факти, свързани с живота и делото на Васил Иванов Кунчев. Според историка проф. Петко Ст. Петков „дали ще се роди втори Левски не е научен въпрос, а въпрос на гледище и верую. Този Левски го роди тогавашния народи и тогавашната ситуация. Дано не се налага да сме толкова зле, че Господ да реши да ни прати нов Левски. Защото той беше пратеник на Бога и българския Христос, това го казва Тончо Жечев.

Може да звучи богохулно, но в много смисли той е богочовек“, сподели проф. Петков. „Вероятно някаква фигура, аналогична в съвременните условия ще се роди. И може дори да се е родила, но по-добре да не се налага да се правят комитети, макар и сега да има национални предатели. Хора, на които мястото им е в затвора, а ги виждаме по телевизията“, каза проф. Павлов.

Според о.р. полк. Евгений Пенчев пък „Левски не е човек като нас. Защото той е като нас и ние трябваше да сме като него. А ако ние бяхме като него, нямаше днес да сме на това положение. Ще дойде време, когато ще се роди Левски и на нашето време. Всяко време си има своя Левски“, убеден е полк. Пенчев.

По време на дискусията бе обсъдена и една застъпвана през последните години теза, че рождената година на Васил Кунчев не е 1837 г. както се смяташе досега, а 1840 г. Кръглата маса „Защо нямаме втори Левски на света“ е част от поредицата национални събития по случай 150 години от обесването на Апостола на българската свобода.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук